Очертава се трудна развръзка за дупнишката Популярна каса

Фалитът на Популярната каса в Дупница предизвика първоначално лавина от коментари по посока на това, че ей на, виж - там едни доверчиви хора са се полакомили по едни високи лихви и никой не е виновен, че са „изгоряли”, да били си отваряли очите. Също така обаче логичен е и въпросът - има ли пропуски в закона, които допускат да бъдат ужилени член - кооператори през 2016 г., нужен ли е по-строг контрол на кооперациите? Противоречиви са мненията на експертите. Голяма част от тях не се наемат дори да коментират. ”Ужилените” твърдят, че касата е съществувала от 1994 година и не е имало проблеми през годините. Лихвите били с 2%  по-високи до 2013 г. от тези на банките. Оттогава те нараснали драстично, за да могат да бъдат събирани явно „свежи пари” за хотела в Сапарева баня, който собственикът на касата Георги Близнаков построил без акт №16, и който хотел също е обявен в несъстоятелност. В момента жалбите в прокуратурата нарастват -  те са над 50, собственикът на касата Георги Близнаков бе разпитан от Икономическа полиция – Дупница и Районната прокуратура в града, които работят по случая. Проверката продължава. Оказва се и че касата не е била регистрирана в Централния кооперативен съюз и като, че ли в годините отникъде не е била контролирана, а и май не е имало как това да става. Факт е, че има около 300 член-кооператори, които са изгорели - кой с по-малка, кой с по-голяма сума. Сега те са твърдо решени, че искат Близнаков да бъде наказан, та дори и заговориха, че по-добре било в града да се върнат Братя Галеви...

Ето как коментира, специално за Факти.бг, от юридическа гледна точка казуса адвокат Веска Волева, която е спечелила много дела в полза на кредитополучатели:

„Аз считам, че има измама от страна на тези, които са заблудили хората, че става въпрос за банка. Но когато две страни сключват договор, какъвто и да е, когато интересите са големи, е редно да се направи една консултация с човек, който разбира. Например, потърпевшите са направили грешка в това да преценят дали са член-кооператори или са вложители. Това са две коренно различни неща. Как може един обикновен човек, който не разбира, да мисли, че тази материя му е много лесна и може да си заложи живота там. Т.е., няма контролни органи. Има, струва ми се, една възможност по Закона за защита на потребителите, която дава право на потребителите да се защитават от монополисти и фирми, които единствено извършват услуга. Не знам обаче, доколко Закона на потребителите би се приложил в такава ситуация – не за монополист, а за обикновен хитрец, който използва закона не защото е лош, а защото е хитър. Но дали законът ще приеме, че тази популярна каса е това нещо, това е коренно различно. Подобен род каси са на принципа на пирамидите – първите получават повече, разпространяват информацията и привличат повече хора. И след това този, който ги е излъгал, обикновено злоупотребява. Аз не знам доколко наказателното право ще се справи с този въпрос, защото той е много „тънък”. Гражданското право почти нищо не може помогне на „изгорелите”. И тук е важно да подчертаем – не може българинът да се подпише и да казва: „Подписът ми няма значение” и то тогава, когато интересите са му страхотни.  Касата е съществувала от 1994 година на база на глупостта на хората, защото контролният орган е по вертикалата на кооперациите. Аз не съм контролирал собствените си пари, а след това прехвърлям отговорността на държавата?! Това е нашата психология – аз не съм виновен за нищо, на мен виновни са ми всички, включително и държавата. Не приемам това нещо, макар, че съм готова да помогна на всички, включително и тези, които се наричат вложители, а в същото време те са член-кооператори. Когато аз съм дала на съседа си 100 000 лева, кой да ме контролира? Няма такава институция?! И това при положение, че толкова много пирамиди изгоряха... Една адвокатска консултация струва 50 лева, а те сега сигурно получават "консултация" за 100 000 до 200 000 лева. И това го гледам непрекъснато по банките. Мошеникът е отделно, хитреците виреят именно на такава почва.  Ние създаваме тази почва, обичаме да плачем колко сме бедни, а в същото време изобщо не сме бедни, както се вижда. Договорите, които са сключени, са обидни за интелекта на всеки средно интелигентен човек. В него пише лихва 14% или 12% /бел. ред. - тя е била различна за всеки/ и в същото време пише основният процент на банката. В него всяко нещо противоречи на другото. Къде по света има такава висока лихва?! Това не е влогонабиране, в договорите изрично пише, че това са член-кооператори  и за това оттук нататък следват много „тънки” юридически преценки”.

Казусът е „тежък”, така го определи Елеонора Николова от Центъра за превенцията и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Ето и нейното мнение по случая, изразено пред Факти.бг:

„Съвършено сигурно е, че това не е банкова институция, а само банковите институции в България имат право да набират влогове и съответно да разпределят лихва. Доколкото съм проследила в медиите, става въпрос за структури създадени по Закона за кооперациите, където кооператорите биха могли да участват с доброволна вноска и изключително да имат решение за взаимно подпомагане, но на практика тук явно случая е друг. Използва се юридическата правна норма на кооперацията, за да се събират пари и оттам нататък отговорността е много трудна за реализиране, защото тези хора /бел. ред. - управителите на касата/  са се разпоредили с парите и вероятно нямат никакви налични на свое име имущества, които да послужат като обезпечение по едни бъдещи граждански искове, така че ситуацията е тежка.

Големият проблем е в липсата на достатъчно контролни и санкционни институции в България, които своевременно да си свършат работата.  Това е много голям удар върху гражданите и в края на краищата се формира едно усещане за безперспективност, за незащитеност, именно от страна на държавата. Разбира се, те съзнават и собствената си отговорност, но са прави да изискват по-сериозен контрол от страна на финансовите институции и ако той се беше случил, нямаше да имаме това грозно събитие.

Във всички случаи трябва да се направи много внимателен анализ на текстовете, по силата на които е станало възможно набирането на тези средства, да се види дали те са нарушени, дали имат достатъчно механизми, с които да се противодейства на злоупотреба с право. Ние имаме безкрайно много контролни институции, но тяхната активна намеса някак си гражданите не я усещат, поради, което имат основание да се оплакват за липса на сериозна и адекватна намеса.

Депутатите Славов и Мартин Димитров отнесоха питания и до прокуратурата и до надзорните органи точно в какво се състои казусът и се надявам, че самото народно представителство ще реагира бързо. Смятам, че народните представители са прави да искат намеса на прокуратурата, защото тя упражнява и общ надзор по законност, не е необходимо и задължително да получиш жалба, може да действаш и изпреварващо и от страна на прокуратура, и от страна на контролни институции, която явно е липсвала”.

Няма ли следващият бум на измамите със спестяванията да е интернет?

Още преди две години фондация „Ханс Зайдел” бе организирала един интересен дебат с представители на мюнхенската полиция, които много активно работят по компютърните престъпления. Тогава водещият специалист буквално дефинира следното, че ако до една година държавите, полициите, прокуратурите нямат адекватно отношение към компютърния род престъпления, то битката с престъпността е изгубена. Няма да е необходимо да разбиваш апартаменти, достатъчно ти е да имаш един компютър и чрез него да осъществяваш престъпните си намерения, каза Елеонора Николова.