Точно преди две лета оцеля един от легендарните подземни босове на Слънчев бряг. На 8 юни 2016 г. Димитър Желязков-Митьо Очите нахлу с гардове в заведението “4 you”, където го чакаха Божидар Кузманов-Божо Кравата и неговите хора.
Очите бе направен на решето, но оживя, спасен вероятно от бронежилетка, както и от охранителя си Александър Алексиев, който загина в мелето.
Димитър Желязков твърди, че е бил в кома около месец. Оперативните интервенции продължават и до ден днешен, ако вярваме на изявите му в Специализирания наказателен съд.
Как реагира държавата след екшъна?
Стрелбата във „4 you” бе злополучно начало на летния сезон през 2016 г. Последваха политически критики към властта и съответната кризисна пиар реакция на премиера Бойко Борисов и МВР. Стартираха мащабни проверки в Слънчев бряг съвместно с данъчните служби. Полицията започна системна „блокада” на входните артерии към курорта.
Последва ново недоволство, но на бизнеса и на някои от бургаските депутати, които предупредиха, че прекалената репресия ще доведе до провал на сезона.
Правителството отговори, че системните данъчни проверки са довели до дисциплиниране на търговците и до стотици милиони повече в държавната хазна. Властта дори направи извод, че мерките трябва да продължат за постоянно оттук нататък и то във всички курорти на страната.
Данданията, както можеше да се очаква, отшумя с идването на „сезон 2017”. На нейно място обаче дойде вицепремиерът Валери Симеонов, който започна друг вид инспекции – срещу шума. Както и срещу незаконните постройки по плажовете.
Симеонов обаче изглежда е упорит и ще продължи акциите си и това лято.
„Същият панаир беше и миналата година”, каза преди дни министърът на туризма Николина Ангелкова, недоволна от сигналите на вицепремиера, които вече стигат до прокуратурата и засягат директно нея и ведомството й.
Пребори ли държавата мутрите след конфликта между Очите и Кравата?
Не, разбира се. Кирил Добрев от БСП дори наскоро обяви, че има рестарт на „ретромутренската държава” от 90-те години. Изказването му беше в контекста на изборните машинации в Галиче. Генерално погледнато, обаче, индикации за възраждане на мутренския манталитет у нас има предостатъчно.
Яките момчета с татуировки отново са навсякъде около нас. Напират с 200 км/ч по магистралите, псуват, заканват се и бият всеки, който им се изпречи по пътищата.
Групировките през 90-те години и техните наследници превземат все повече плажовете и курортите, поне ако вярваме на вицепремиера Валери Симеонов, чиито сигнали засега като че ли нямат реален ефект.
Слънчев бряг все така си е държава в държавата. Териториите са разпределени. А Митьо Очите търси обекти за охрана за фирмата си „Аркус”, както обясни наскоро като свидетел в спецсъда.
Той се присмя на държавата, която не можеше да го открие на официалния му адрес в Несебър. Живеещите там обяснили на призовкаря, че Димитър Желязков отдавна не пребивава там. В съда Очите пък ги опроверга и заяви, че точно това е адресът му.
Година и половина след стрелбата във „4 you” прокуратурата успя да стартира съдебния процес.
Подсъдими са само Божо Кравата и хората му. Очите пък е частен обвинител, а негови приятели са свидетели по делото.
В ареста са Георги Иванчев, сочен за стрелец срещу Митьо Очите, и Тодор Славов – смятан за убиеца на гарда Александър Алексиев.
Ресторантът “4 you” пък вече не съществува. Неформалният му шеф Божо Кравата е в конфликт с дясната си ръка и свой кумец Иван Терзийски.
По неофициална информация Божидар Кузманов е напуснал бизнесите си в курорта и движи заведения в София и в чужбина.
Терзийски пък остава на територията на Слънчев бряг - той си е родом от района.
Делото в съда е тежко, с много свидетели и не касае само стрелбата във “4 you”. Групата на Божидар Кузманов е обвинявана за рекети, побои, незаконно притежание на оръжия.
Подсъдимите са десет. Това са соченият за лидер Божидар Кузманов, Иван Терзийски, Георги Иванчев, Тодор Славов, Радослав Димитров, Димитър Николов, Данаил Петков, Николай Иванов, Силви Николаев и Марчо Марков-Сървайвъра.
Вчера - ден преди кръглата годишнина, се състоя едва третото заседание по същество в спецсъда, с разпит на свидетели. За първи път то бе при закрити врата, тъй като тримата разпитвани бяха с тайна самоличност.
Емблематичен остава обаче сблъсъкът между Митьо Очите и Божо Кравата на предишното заседание.
Разпитът на Димитър Желязков продължи близо два часа, в които той показа отлична форма и характерно чувство за хумор. Стоя прав пред съдебния състав почти през цялото време, без да пие вода.
Влизайки в залата, Желязков втренчи изпъкналите си очи в Кравата и хората му на първия ред в залата и завъртя заканително глава. След това за замайтапи с тях, докато свидетелстваше пред съда.
Божидар Кузманов в един момент щял да му скочи. Бил спрян от седящия до него Георги Иванчев, твърди участник в делото.
Шоуто в съда може и да е смешно, но по-голямата картина с организираната престъпност у нас продължава да е трагична.
Пред последните години МВР често е критикувано, че е отслабено. Това призна преди дни и самият премиер и бивш топ полицай Бойко Борисов, докато обясняваше как се карал на шефовете в МВР за провала с убития беглец от затвора Владимир Пелов.
Борисов се оправда, че имало дефицит на кандидати за полицаи.
Оправданията на премиера обаче са нелепи. Той ръководи вече трето българско правителство, управлява пряко държавата в седем от последните девет години. Изборът му на вътрешни министри е повече от спорен – първо бе Цветан Цветанов, после Румяна Бъчварова, а сега Валентин Радев.
Борисов е обвиняван и че прави кадрова търговия с Доган и Пеевски по отношение на спецслужбите. Главните секретари на МВР при ГЕРБ през годините също са спорни фигури.
Обвиненията към премиера-силовак, че е колос на глинени крака, изглеждат оправдани.
Организираната престъпност може и да не се вихри с пълна сила, както през 90-те години, но със сигурност не е и смачкана във все още продължаващата ера „Борисов”. И нямаме основания за големи надежди.
Поръчковите убийства и отвличанията се завърнаха, мутрите се стрелят по заведенията, сигурност за бизнеса няма. Затова и оправданията на Бойко Борисов девет години след началото на първия му мандат изглеждат все по-смехотворни.
Да не забравяме, че той бе и главен секретар няколко години по-рано. Трудно може да се каже, че не знае за какво става въпрос.
А може би отговорът на случващото се днес следва да се търси и по-назад в миналото на Борисов – например това през 90-те години.