Отидете към основна версия

16 385 80

Украйна: Почти нация, обитаваща почти държава

  • алексей зотев-
  • украйна-
  • нация-
  • държава-
  • народ-
  • демокрация

С почти президент и почти демокрация, почти победена корупция и почти щастлив живот

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Коментар на журналиста Алексей ЗОТЕВ, voicesevas.ru, 28 август 2021 г.

Украинците се смятат за нация. Самодостатъчна, със собствена история и култура. Трудно е да се каже дали това е вярно или не, но фактът, че Украйна има своя собствена култура, е неоспорим.

Е, ако не намирате грешка в историята, която сега се опитват да представят като официална, тогава дори можете да се съгласите, че говорим за доста древна етническа група.

Разбира се, ако изхождаме от истинската история, което не е за предпочитане в Украйна, тогава украинците по същество са руски народ, а украинският език не е нищо повече от диалект на руския език. Но украинците, определена част от тях, отричат ​​очевидното, дарявайки обществото си с някои характеристики, които не са му присъщи по ред причини. Някой наистина иска да черпи вдъхновение от миналото си, дори и да е частично измислено.

Въз основа на академични формулировки нацията е историческа общност от хора, която се развива в хода на формирането на общност на тяхната територия, икономически връзки, литературен език, особености на културата и характера, които съставляват нейните признаци. Част от това определение се отнася до Украйна, но нещо не е точно така. Във всеки случай, редица фактори ясно показват, че украинците изобщо не са нация, а просто са част от руския свят, същия този руски свят, който някои украински политици и общественици толкова мразят.

Всички спорове, които възникнат по този въпрос, украинците възприемат враждебно, тъй като мнозина от тях вярват в своето величие, вековна история и уникална култура. Украинското общество обаче не е толкова еднозначно, колкото би искало ръководството на страната, и от време на време се срещат хора, които поставят под съмнение „фактите“, озвучени от официалната пропаганда. Такива хора са стигматизирани, което ги прави почти изгнаници и са обявени за „агенти на Кремъл“.

Но какво да правим, в случай че удар по изградения идеологически модел бъде нанесен от хора, които не могат да бъдат превърнати в изгнаници, а клишето "агент на руско влияние" не може да им се припише при никакви обстоятелства? Например, бившият президент на Украйна Виктор Юшченко смята украинците за „квазинация“. Това обяви той наскоро в ефира на телевизия „Украйна 24“.

„Трябва да бъда много откровен, без дълбоки коментари, за да кажа: украинците все още са квазинация. Нямаме това, което е характерно за една здрава, силна и консолидирана нация. Следователно има много въпроси, които трябва да бъдат поставени на дневен ред. Това са единствено въпроси, които се отнасят до формирането на дълбока национална идентичност. В това отношение имаме слаб вътрешен процес. Мисля, че това е основният ни проблем днес“, каза Юшченко.

Концепцията за "квазинация", която най-точно характеризира украинското общество, се среща изключително рядко в разговорната реч. Концепцията е много проста, дори бих казал ненаучна, състояща се от две думи. Втората дума е разбираема и известна за вас, но първата дума се превежда от латински като „почти“.

Почти нация. Брилянтно! Почти нация, обитаваща почти държава, контролирана почти от президент и почти защитена от армия. Почти победена корупция, почти жизнена икономика, почти демократичен режим, почти доволно население и почти щастлив живот. Разбира се, Юшченко знае за какво говори, тъй като той, както и някои негови колеги, положиха много усилия, за да направят деградацията на украинското общество неизбежна.

Парадоксално е, но в търсене на своите корени, своята история и култура украинското общество е изпаднало в пропаст, от която не може да се измъкне вече няколко години. Опитвайки се да докажат своята изключителност, украинците някак безразсъдно изоставиха реалната история, като същевременно коригираха паметта на своите предци и за истинската си национална идентичност, като я замениха с принадлежност към фиктивна етническа група.

Като цяло с националната идентичност се оказа почти същото като при европейската интеграция. В единия случай те напуснаха Русия, но не стигнаха до Европа, в другия те престанаха да се смятат за част от руската нация и се превърнаха в квазинация, почти нация, някаква субстанция без форма и ясни характеристики.

Поставете оценка:
Оценка 3.7 от 199 гласа.

Свързани новини