Критиките към президента Радев са толкова злобни, че дори човек, който не симпатизира на Румен Радев, започва да изпитва към него симпатии. Явно някой много се притеснява от него и има какво да губи. Що се отнася до външнополитическата ориентация – в момента ние не знаем коя е правилната. Нека погледнем объркването: България е като лисица в кошарник. Говори се за включване в световни инициативи за мир, Доналд Тръмп прави зрелищни изяви, виждаме оставки, жестове, а международната политика е в мъгла. Понякога е по-добре да не лаем, отколкото да лаем едновременно във всички посоки. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ проф. Георги Чанков, преподавател в УНСС.
„Поставянето на въпроса за участието ни в Съвет за мир – дори и да получи отговор в парламента – скоро ще бъде затиснато от други медийни събития. Февруари може да е още по-отворен, а през март може изобщо вече да не говорим за този съвет. Зрелищно е да гледаме Тръмп, който прилича на каубой, който стреля по 10-15 мишени и колкото от тях повали, толкова точки си приписва. Ползата е съмнителна, но човек може само да завижда на енергията му на 79 години“, добави гостът.
„ООН е конструкция от десетилетия, а човек си задава въпроса защо в момента се демонтира установен ред. В момента тече трето пренареждане на света – смяна на главни актьори, повишаване на едни, отстраняване на други и пренаписване на правилата на взаимодействие. Може ли ООН да стане институционална рамка на новия световен ред? Изглежда малко вероятно. Ето един парадокс – има пет държави членки, които официално не могат да бъдат осъдени като агресори в ООН, защото са постоянни членове и могат да блокират всяко решение. Обвиненията към Русия като агресор са политически обосновани, но неизпълними. Подобни юридически обвинения към САЩ също биха били трудно защитими. Това поражда въпроси за полезността на ООН – не казваме, че е безполезна, но при пренареждането на света тя изглежда безпомощен наблюдател“, казва още проф. Чанков.
Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.