рДесетина минути, за да потуши бушуващ пожар - снощи френският президент Еманюел Макрон направи най-важното си изявление от началото на петгодишния си мандат след десетдневно мълчание, повече от три седмици протести и също толкова съботи, белязани от насилие. Обявявайки "икономическо и социално извънредно положение", държавният глава отговори на гнева на "жълтите жилетки" и огласи конкретни мерки, пише в. "Паризиен" след снощното обръщение на президента към нацията.
Този път не може да се каже, че Еманюел Макрон твърди, че "се вслушва в гнева", без да си направи и най-малък извод. Снощи полумерките, сдържаността и перифразите бяха забравени - за да възстанови контакта си с французите и да им покаже "любовта" си, държавният глава не се скъпеше, отбелязва редакционна статия в. "Фигаро".
Колкото до стила, президентът направи всичко възможно да поправи имиджа на високомерие, снизходителност и дистанцираност, който систематично свързват с него от началото на кризата, като направи поредица самокритични изказвания, включително, че властите не са съумели да отговорят на обществения гняв, допълва вестникът.
Впечатляващите мерки в полза на повишаване на покупателната способност, обявени от президента, ще струват, според източник, близък до министерството на икономиката и финансите, около 7 милиарда евро, тоест около 0,3 процента от брутния вътрешен продукт. Към това трябва да се добавят 0,2 процента (4 млрд.) от отменянето на данъка върху горивата и мерките, свързани с екологичния преход.
При липсата на ново съкращаване на публичните разходи, дефицитът догодина вероятно ще надхвърли 3 процента. Досега разликата между приходите и разходите бе програмирано да достигне 2,8 процента от БВП. Тя обаче може да се окаже 3,2 и повече процента, тъй като протестите на "жълтите жилетки" се отразиха върху растежа в края на годината, а оттам и в началото на следващата, посочва в. "Поан".
Политическите кризи във Франция винаги са се разраствали до бунтове, за разлика от тези във Великобритания, отбелязва британският в. "Гардиън". Опитите на президента Еманюел Макрон да извърши радикални реформи в боледуващата икономики винаги са били трудни. Бившият президент Никола Саркози се опита да приложи същата нео-Тачърска програма и се сблъска със същата криза на властта. Франция е по-поляризирана дори от Великобритания. Въпреки това политическите кризи там винаги са се разигравали на улиците на Париж.
Миналата седмица Макрон прочете графитите върху Триумфалната арка и капитулира, а после преговаря с водачите на вълненията, допълва вестникът.
Крехкостта у дома неизбежно води до отслабване на влиянието в чужбина. Макрон нееднократно е заявявал, че международното доверие към него зависи от способността му да осъществи реформи в национален план, което сега е застрашено, докато той се стреми за запази президентското си управление, отбелязва "Гардиън" в друга статия.
Амбициите, които Макрон имаше преди да стане президент - да вдъхне нов живот на европейските проекти като съживи партньорството с Берлин - вече бяха осуетени от относителната слабост на германския канцлер Ангела Меркел след разочароващите й резултати на изборите миналата година.
Четири месеца преди изборите за Европейския парламент, на които се очаква сериозно настъпление на националистическите и нелибералните сили на континента, един обезсилен Макрон начело на хаотична, разбунена Франция е последното нещо, от което се нуждае Европа, подчертава всекидневникът.
И крайната десница, и крайната левица, и "жълтите жилетки" във Франция са недоволни от мерките, обявени от президента Еманюел Макрон в отговор на протестното движение.
Левият радикален водач Жан-Люк Меланшон и лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор порицаха Макрон, че въвежда мерки, които ще бъдат платени от обикновените хора, а не от много богатите.
Меланшон каза, че ще има пети рунд от протести идната събота: "Пето действие от началото на гражданската революция в тази страна, това ще е голяма мобилизация".
Лидерът на крайнодесния Национален сбор Марин льо Пен написа: "Макрон се отказа от някои свои фискални грешки - това добре, но той отказва да признае, че недоволството е срещу отстоявания от него модел". Според нея президентът "отстъпва, готвейки се за скок".
В Марсилия, Рен, в редица други градове "жълтите жилетки" са все така гневни след обръщението на Макрон, съобщава Франс прес и цитира реакциите на някои от тях: "маскарад", "перчене", "измама", "представление", "лепенка върху рана от изгаряне", дори "провокация". "Може би ако Макрон бе казал тези неща преди три седмици, щеше да успокои движението, но сега е много късно", казва 34-годишен участник в протестите. "Чувства се като заложник и хвърля по някоя троха", казва друг.
Европейската комисия ще проучи внимателно бюджетните последици на мерките, обявени от президента Макрон, за да уталожи гнева на "жълтите жилетки", заяви заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис.
"Следим отблизо обявените нови мерки, но не можем да ги коментираме, преди да бъдат представени в детайли", добави комисарят, отговарящ за еврото и социалния диалог. Той каза това в Страсбург, където протича пленарна сесия на ЕП.