Когато Стивън Хъф отива на изследване заради задух, той е на 29 години, не е пушил и се подготвя за сватбата си. Вместо обяснение на симптомите получава диагноза рак на белия дроб в четвърти стадий. Тумори са открити в белите му дробове, шията, гръбнака, черния дроб и мозъка.
Следващото изследване променя посоката на лечението. Анализът на повече от 300 гена в туморна проба показва промяна в ALK – ген, който участва в контрола на клетъчния растеж. Така Хъф получава алектиниб, лекарство, насочено към конкретната генетична промяна.
„Първото ми изследване показа, че почти всяко туморно огнище или се е свило, или е изчезнало напълно“, казва Хъф пред „Ню Сайънтист“.От органа към мутацията
Този подход се нарича прецизна онкология. При традиционното лечение видът на рака обикновено се определя от мястото, където е възникнал – белия дроб, червото, кожата или панкреаса. При геномното профилиране водещ е въпросът коя промяна в ДНК кара тумора да расте.
Проф. Дейвид Томас от Университета на Нов Южен Уелс определя тази промяна като логична стъпка, защото „ракът по същество е генетично заболяване“. Вместо еднакво лечение за всички пациенти с тумор в един и същ орган се търси лекарство, което въздейства на конкретния механизъм в раковите клетки.
В изследване на почти 4000 пациенти с напреднали форми на рак, включително на белия дроб, панкреаса, мозъка, яйчниците, червата и гърдата, повече от една трета са имали промени, позволяващи препоръка за таргетна терапия. Пациентите, при които е намерено съвпадение между мутацията и лекарството, са живели почти два пъти по-дълго от тези без такова съвпадение.
Нови възможности при рака на панкреаса
Един от най-ясните примери е ракът на панкреаса. Според проф. Томас повече от 30% от пациентите с този вид рак, получили подходяща препоръка за лечение, са живи пет години по-късно. При пациентите без съвпадение този дял е 4%.
На 26 август 2026 г. Американската агенция по храните и лекарствата одобри дарaксонрасиб за възрастни с метастатичен рак на панкреаса, които вече са получили поне едно системно лечение. В изпитване с 500 участници медианната обща преживяемост е 13,2 месеца при новото лекарство спрямо 6,7 месеца при стандартна химиотерапия.
Резултатът не означава, че лекарството е универсално решение. Одобрението се отнася до конкретна група пациенти, а лечението има нежелани реакции, сред които кожна и тъканна токсичност, възпаление на устната кухина, диария и риск от белодробно възпаление.
Подходът навлиза и при мозъчните тумори
При някои мозъчни тумори се използва ворасидениб – лекарство, насочено към мутации в гените IDH1 и IDH2. Във фаза 3 на клинично изпитване при пациенти с нискостепенни глиоми медианното време без влошаване на заболяването е 27,7 месеца с ворасидениб спрямо 11,1 месеца с плацебо.
Данните показват полза за определена група пациенти, но не доказват, че всички мозъчни тумори могат да бъдат повлияни по този начин. При много видове рак все още няма открита мутация, за която да съществува ефективно лекарство.
Геномно профилиране още в детска възраст
Австралийската програма Zero Childhood Cancer прилага още по-подробен анализ при деца с рак. Изследват се целият геном на тумора, РНК, химични промени в ДНК и генетичният код, с който детето е родено. В някои случаи ракови клетки се отглеждат в лаборатория или в модели на заболяването, за да се проверят различни лекарства.
В проучване с 384 деца двугодишната преживяемост без прогресия е 26% при тези, получили лечение, препоръчано чрез геномния анализ. При стандартна терапия показателят е 12%. Програмата обаче обхваща деца с високорискови тумори и резултатите не могат автоматично да се пренасят към всички онкологични заболявания.
Основното препятствие пред прецизната онкология остава достъпът. Генетичното изследване може да открие подходяща мишена, но не навсякъде има платено изследване, достъпно лекарство или възможност пациентът да бъде включен в клинично изпитване. Освен това туморите могат да развият резистентност и да започнат да растат отново.
Това се случва и при Хъф пет години след началото на лечението. Тогава вече е налично ново лекарство срещу ALK – лорлатиниб. Четири години след смяната на терапията той продължава да работи и живее със съпругата си и двете им деца.
Източници: newscientist.com