Mercedes-Benz E-Klasse W210

За отличниците всеки следващ изпит е по-труден от предходния. Всички очакват от тях да се представят безпогрешно и дори най-незначителното колебание се наказва безмилостно. В Щутгарт имат какво да споделят като опит по темата. Още щом се появи нов модел на Mer­cedes-Benz, критиците изваждат големите лупи и започват да търсят пропуски. Ка­то недостатък се определя всичко, което не се вписва в представата за съвършенство.

Точно това се случи на новата E-Klasse преди осем години, когато мнозина бяха изненадани от радикалната промяна в дизайна на бест­селъра. Голяма част от почитателите и клиентите на марката намираха ав­­томобила за прекалено екстравагантен не само като външ­ност, а и като конструкция. Успешната ка­риера на модела отдавна отхвърли опасенията им дали кардиналните изменения ня­ма да се отразят на солидността и надеждността му. Наред с това W 210 се превърна в доказателство, че и най-добрите понякога допускат грешки.

Предположението, че по

купето

на Mercedes-Benz, при това от 1995 г., може да се появи ръжда например, вероятно звучи богохулно. По пътищата все още се движат три пъ­ти по-стари автомобили на германската компания, по които няма и петънце. Фактите обаче са безкомпромисни. Много собственици на W 210 се оплакват от корозия по рамките на вратите. Почти онемели от изненада, германски журналисти се заемат да проверят с ендоскоп невидимите иначе кухини по каросерията на няколко E-класи с различни години на производство и резултатите потвър­ждават наличието на ръж­да - най-вече под уплътненията и по някои заварки. Въп­реки че корозията представлява по-скоро козметичен проблем и има по­върхностен характер, феновете на трилъчната звезда са обезспокоени за реномето на марката.

Макар да остава Mercedes във всички онтошения, W 210 търпи критики и по адрес на

салона

Всички достойнства на интериора са съхранени, но злите езици не пропускат да отбележат, че германският концерн бил икономисвал при проектирането и изработката. Факт е, че за салона са използвани 30% по-малко детайли, а себестойността на производството му е намаляла с 20 на сто. Когато припомнят това, педантите обичат да посочват качеството на пластмасата, от която е изработен капа­кът на жабката. За сметка на това изработката по традиция остава на непостижимо за 80% от съвременните автопроизводители ниво. Салонът на W 210 представлява еталон за ергономия и комфорт.

Една от чертите, които винаги са отличавали Mer­cedes-Benz от останалата сива маса по улиците, е невероятното разнообразие от модификации и въз­можността клиентът да се сдобие с практически уникален автомобил. За това се грижат трите нива на заводско оборудване, безбройните опции, които се предлагат срещу допълнително заплащане, вариантите за задно или двойно предаване и най-вече богатата гама от

двигатели

През първите две години от кариерата си W 210 се оборудва с познати бензинови мотори с обем 1 998 см3 (136 к.с.), 2 295 см3 (150 к.с.) и 3 199 см3 (193 коня). Малко по-късно започва да се монтира 4.2-литровият V8 с 279 к.с. През 1997 г. Mercedes-Benz най-сетне се довери на V-образния 6-цилиндров агрегат вместо традиционния редови шестак. През Март същата година започва монтирането на 2.8- и 3.2-литрови мотори с мощност съответно 204 и 224 к.с., а през Септември обемът на най-големия двигател нараства на 4 266 см3 при същата мощност. Тунинг-модификациите на AMG Е 50 и Е 55 с 5.0 и 5.4-литрови V8 с мощност 347 и 354 к.с. допълват гамата, макар че се отнасят по-скоро към класа на бутиковите возила.

За много от верните почитатели на марката доста по-важни са дизеловите варианти. W 210 не разочарова и в това отношение. През Януари 1996 г. базовата модификация 220 D с 2.2-литровия OM 604 (95 к.с.) и трилитровия ОМ 606 (136 или 177 коня в турбоварианта) са допълнени от свръхикономичния OM 602 с обем 2.9 литра, а два години по-късно и от супер­модерния 2.2-литров Com­mon Rail с мощност 102 или 125 коня.

Зад всеки от тези двигатели се крие проверена през годините технология, която съз­дава грижи крайно рядко. При спазването на елементарни условия за правилната експлоатация проблеми са практически не­възможни. От по-внимателно отношение се нуждаят само дизелите, чиято издръжливост отдавна се е превърнала в мит. Добре е да се знае, че ангренажната верига е разчетена за 150 000 км, след което се нуждае от смяна. Заради неизправности в управляващата елекроника понякога се появяват проблеми в системата за рециркулация на газовете, а горивните помпи с високо налягане Lucas са чувствителни към качеството на горивото. Бъдещият собственик трябва да свикне с факта, че редовият 3.2-литров шестак М 104 разходва повечко масло, а сред модификациите, оборудвани с него до Февруари 1996 г., има серии с дефекти в задвижващите механизми на ганератора, вентилатора и хидравликата на волана.

Както при всеки отличник, дори най-дребните недостатъци на W 210 правят впечатление. Ето защо специалистите не пропускат да отбележат познатите от по-стари модели на Mercedes-Benz проблеми с течовете на масло от диференциала и единичните случаи на дефекти в автоматичните трансмисии. Вни­­мание се обръща и на незначителни и крайно ред­ки неизправности по елекрическото оборудване. Въпреки завишените критерии и често неоснователните обвинения обаче W 210 напълно оправдава името, което носи. Свидетелство за това са цените на употребяваните екземпляри и рекордно ниското обезценяване на модела.

Димитър Димитров
[email protected]