Оправдаха военен прокурор

С Решение № 403/2016 г., постановено по наказателно дело № 1345/2015 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила въззивното решение от 28 август 2015 г. по в.н.о.х.д. № 0023/2015 г. на Военно-апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване и протест.

С присъда от 21 април 2015 г. Пловдивският военен съд е признал подсъдимия Илиан Георгиев за невиновен в това, че като длъжностно лице – военен прокурор, е съставил в служебния си кабинет официален документ – протокол от 28 юли 2008 г. по досъдебно производство, в който удостоверил невярно обстоятелство, че на същата дата е върнал сумата в размер на 1000 лева на свидетеля Абдулкадер Алидрис и го е накарал да се подпише, без в действителност да му е предал процесната сума, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство и посоченият протокол действително е бил използван, като е изпратен на Военния съд – гр. София, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

С въззивното решение на Военно-апелативния съд е изменено основанието за оправдаване на подсъдимия, като съдът приема, че деянието формално съставлява престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, но поради явно незначителната му обществена опасност не е престъпно (чл. 9, ал. 2 от НК).

Съдебният състав на ВКС приема, че касационният протест и жалбата на подсъдимия са допустими, но неоснователни. Прокуратурата твърди, че въззивният съдебен акт страда от процесуален порок, който следва да се приравни на липсата на мотиви, тъй като изводите на съда, че деянието не е престъпно поради явна незначителност на обществената му опасност, не са мотивирани. В решението на ВКС пише, че въззивният съд в акта си е изложил мотиви в подкрепа на правните си изводи за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК: „Дали са правилни и законосъобразни тези изводи е въпрос, относим към проблематиката за правилното приложение на материалния закон”.

По отношение на приложението на материалния закон касационната инстанция приема за правилни изводите на Военно-апелативния съд за формална съставомерност на деянието, осъществено от подсъдимия. Съставомерността на престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК изисква от субективна страна форма на вината умисъл и специална цел, а именно да бъде използван документът като доказателство за неверните обстоятелства. Според съдиите от ВКС правилно въззивният съд е приел, че от събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на съставяне на документа подсъдимият е знаел, че сумата от 1000 лева не е собственост на свидетеля Алидрис, а е била предоставена от МВР. Без значение са обстоятелствата, че не са били налице писмени доказателства за този факт, както и от кой конкретен фонд на МВР са били средствата. Значимите данни са, че подсъдимият е съставил документ, в който е удостоверил връщане на паричната сума на Алидрис, след като е знаел, че те не са негова собственост, както и че реално не ги е върнал. Доказана по безспорен начин е и специалната цел. Нещо повече, документът дори е бил използван за целта, за която е бил съставен.

Съдебният състав на ВКС приема за правилно заключението на апелативния съд, че формално подсъдимият Илиан Георгиев е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК, като се солидаризира и с изводите, че независимо от формалната съставомерност, деянието му не е престъпно поради своята малозначителност. „Този извод се налага от комплексната оценка на самото деяние и данните за личността на дееца, които сочат, че в случая поведението на Георгиев не се отличава с типичната за този вид прояви обществена опасност и не налага ангажиране на наказателната му отговорност” – пишат върховните съдии. В тази насока са и мотивите на въззивния съд. Той е аргументирал убедително тезата си с факта, че реално не са настъпили вреди, доколкото парите не са върнати на лице, което не е техен собственик, както и че от значение е цялостната обстановка, в която е извършено деянието, за която принос има не само подсъдимият. Посочените обстоятелства, внимателно коментирани в съвкупност с тези, характеризиращи личността на подсъдимия – чисто съдебно минало и липса на други противообществени прояви, обуславят заключение, че извършеното деяние не засяга в достатъчна степен обществените отношения, обект на защита по Глава ІХ от НК, за да бъде третирано като престъпление. Затова съдебният състав на ВКС намира за правилни изводите на въззивната инстанция, от една страна, за формална съставомерност на деянието, а от друга, за явна незначителност на обществената опасност на извършеното.

Съдът приема за неоснователни твърденията в протеста, че при преценката за обществената опасност на деянието и дееца въззивният съд не е отчел всички релевантни факти, което е довело до неправилно приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Данните за водено срещу подсъдимия Георгиев друго наказателно производство не могат да бъдат ценени сред обстоятелствата, имащи значение за определяне на конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца по настоящото дело, тъй като това би било в нарушение на презумпцията за невиновност, прокламирана в разпоредбата на чл. 16 от НПК. Според съдиите от ВКС не могат да бъда възприети за основателни и твърденията за това, че отклоняването на парите от патримониума на МВР е създало реални предпоставки за противозаконното им присвояване както от подсъдимия, така и от недобросъвестни лица, посетили неговия кабинет. Обстоятелството, че парите не са върнати на МВР, не означава, че същите са отклонени и с това се причинени вреди на министерството. „Относно присвояването е налице влязла в сила присъда, с която подсъдимият Георгиев е признат за невиновен по обвинението по чл. 202 от НК, поради което този факт има силата на пресъдено нещо и не подлежи на ново разглеждане и произнасяне” – пише в съдебното решение.