17 юли 1393 г. Султан Баязид I превзема Велико Търново

На 17 юли 1393 г. след дълга обсада войските на султан Баязид I завладяват столицата на Втората българска държава Велико Търново.

Градът бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост. Царевец и Трапезица поради своите природни дадености са два труднодостъпни хълма, а допълнителното им укрепяване правело изключително трудно превземането им с щурм.

Между двата хълма бил разположен Новия град, който днес се нарича Асенова махала. Този квартал също бил защитен с крепостни стени. Той се разделял от река Янтра, като мостът вероятно също е бил укрепен, както в периода на турското робство. На хълма „Момина крепост” се намирал третия укрепен квартал – Девинград. Склоновете между Царевец и Девинград също представлявали квартал на Търново, но той бил извън градските стени и там живеела най-бедната част от населението.

В участъка между Царевец и извивката на река Янтра бил разположен латинския квартал, наричан в периода на турското робство Френкхисар. Северно от Трапезица се намирал също неукрепения еврейски квартал. Според преданието Търново се е състоял от 4 укрепени квартала: първият бил Трапезица и разположената под хълма Долна махала, вторият бил Царевец, третият бил Френкхисар и четвъртия обхващал района около днешната черква „Успение Богородично”. Последният квартал бил най-слабо укрепен и първо той бил превзет от турците. Пробивът станал в участъка между Сечената скала и Каябаша.

Първият проникнал в града турчин бил Адил баба, но бил убит на около 180-200 крачки от Сечената скала в посока към Каябаша. Мястото, което е било сочено като негов гроб се е намирало при бабукчийската чершия, където имало железен прозорец и каменна глава, обозначаваща мястото, където е бил убит.

Репресиите спрямо населението на Търново, описани от Цамблак и Йоасаф Бдински, а също и в руските летописи показват, че Търново е имал участта на превзет със сила град. Храмовете, намиращи се на Царевец, Трапезица и около нея били или превърнати в джамии или разрушени.След падането на града преговорите с Баязид били водени от патриарх Евтимий.

Църковният глава успял временно и частично да облекчи положението на завзетия град. Но патриархът трябвало да напусне патриаршеския дворец и храм и се настанил в най-голямата от оцелелите черкви – „Свети Петър и Павел”. Градът бил подложен на рушене и разграбване.

Иван Шишман не се примирил с новото си положение и потърсил помощта на унгарския крал Сигизмунд, който започнал да подготвя кръстоносен поход срещу турците. Султанът предприел превантивни мерки и Търново било сполетяно от нова вълна от репресии – патриарх Евтимий, след като бил изведен за публична екзекуция, макар и да бил пощаден, бил заточен в Бачковския манастир, 110 търновски първенци били избити, а част от населението на града било изселено.

Превземането на Търново на 17 юли 1393 г. нанесло съкрушителен удар на Второто българско царство.

Възползвайки се от ситуацията през месец август 1394 г. амбициозният цариградския патриарх Антоний поставил митрополит Йеремия да управлява Търновска епархия. Баязид предприел нов поход срещу Никополския васал Мирчо, който завършил с победа на турците в битката при река Арджеш. На връщане на 3 юни 1395 г . по нареждане на султана цар Иван Шишман бил екзекутиран.

На следващата 1396 година турците разбили кръстоносния поход организиран за тяхното прогонване, след което пленили цар Иван Страцимир и го изпратили в Бурса, а през 1413 г. окончателно завладели българските земи.