Експерт: При проектиране и строителство на сградите у нас има добър контрол, но не и при поддръжката им

Сградите основно се изчисляват за хоризонтално земетресение. Малка е вероятността да сме точно в епицентъра на вертикален трус. С отдалечаване от епицентъра ъгълът на сеизмичните вълни намалява и вертикалният трус постепенно се доближава до хоризонталния.

Това обясни пред Радио София проф. Петър Павлов - ръководител на Националния център по сеизмично инженерство при УАСГ.

По думите му, на места в Турция са се натрупали няколко фактора, които са допринесли за рухването на сгради, включително и презастрояването.

След земетресенията в Албания (2019) и сега в Турция експертът твърди, че в България се строи по по-добри стандарти, което дава по-голяма сигурност за зданията.

Той очерта 4 типа строителство. От тях най-рискови са сградите, вдигнати без инженери, „на база интуицията на отделни майстори“ – главно в селата, но има немалко и в градовете, включително и в София. Те са с недостатъчен брой конструктивни елементи, които биха поели въздействия.

Проф. Павлов припомни, че е започнал процес на паспортизация на сградите. Той е особено важен за сградите, строени преди 30-ина години, защото при констатация на слабости, може да се отправят предписание за укрепване на съответните конструкции.

Срокът за паспортизацията беше 2024 година, но при едно от служебните правителства беше отменен и в момента няма крайна дата за изпълнение.

За широко разпространените панелни блокове е имало програма на Световната банка. Установено е че в България има седем архетипа на панелни жилищни сгради, но не на всички могат да се намерят строителните книжа. Това е доста неприятно.

Експертът изтъкна, че в съществуването на сградата има три етапа: проектиране, строителство и експлоатация. При първите два етапа има сравнително добър контрол.

Според Павлов новото строителство е до-добро, а сградите – по-устойчиви, защото са правени по норми, които с годините постепенно са завишавани.