Доц. д-р Косьо Стойчев: Преговаряме за нови ядрени мощности, без анализ дали те ще са ни нужни

България се впуска в преговори за четири нови ядрени мощности с френската EDF, без да има публичен и съдържателен анализ, който да обосновава дали са ни необходими те. Това мнение изрази в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria доц. д-р Косьо Стойчев, ръководител катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св. Климент Охридски".

Не е сигурно по какъв начин електропреносната мрежа на страната ще използва тези нови мощности, кой е крайният потребител, посочи още той.

„Ядрената енергия дава сигурност на системата, но не и ниски цени, и докато България вероятно има нужда от нови ядрени мощности, няма прогноза за развитието на икономиката, на базата на която да се изчисли колко големи трябва да са те“, коментира той.

Стойчев уточни, че на този етап няма документ с прогноза за индустриалното развитие и потреблението на енергия у нас, с който да обоснове необходимостта от създаването на нова икономическа структура.

По думите му през 2022 г. в страната има инсталирани 700 нови мегавата фотоволтаици, а през тази година ще има нови 700-1000 мегавата. „Настъпва сериозна промяна в генерирането и потреблението на електрическа енергия – светът ще се придвижи към генериране на енергия на място, затваряне на малки цикли, независими градове и индустриални зони, почти енергийно пасивни“, посочи Косьо Стойчев.

Според него трябва да се направи сериозен анализ, който да докаже, че България има нужда от тази ядрена енергетика, че „тя ще носи необходимия икономически ръст и ползи, за да може да обосновем причината да носим ядрения риск“.

Стойчев допусна, че най-вероятно България ще се окаже инвеститорът в проекта в лицето на Националната електрическа компания (НЕК), без да се направи анализ за ползите и разходите, както и каква ще е цената на произведената електроенергия. „Има опасност тя да е по-скъпа от ВЕИ в момента на започване на работа и така ще се вкарва енергийна инфлация в икономиката“, предупреди анализаторът.

Той настоява да се програмират цени и количества енергия, които са съпоставими с темповете на растеж на индустриалните зони. Задължителни са анализите за стратегия, с която да се категоризират отделните потребители – каква е нуждата на домакинствата, на отдалечените населени места, на местата с висока концентрация на населението, на нововъзникващите и остаряващите индустриални зони.

„Енергията от нови АЕЦ-мощности ще може да намери пазар в съседните държави, но е съмнително до каква степен това е успешен бизнес модел, тъй като всички те вероятно планират свои енергийни мощности", смята Стойчев. „Ако се окажем с една голяма мощност, най-вероятно ще бъдем играчът, който ще трябва да предлага енергия на толкова ниска печалба, че да изплаща извършените инвестиции с десетилетия“, посочва той.