На 5 юли 1916 г. Умира знаменосецът на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

На 5 юли 1916 г. в гр. Русе умира Христо Македонски - човекът спасил знамето на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

"Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!"

Така геният на Христо Ботев описва саможертвения път на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Самият Христо Македонски е роден през 1834 г. в село Горни Тодорак, Кукушко (днес Ано Теодораки, Килкис, Гърция). Учи в гръцкото училище в родното си село и се занимава с търговия. Заедно с другаря си Манол Наков става хайдутин в четата на Стоимен войвода, действаща в Малешево, припомнят от ВМРО - Русе.

През 1862 година влиза в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград и се сражава с турците при бомбардирането града. След разпускането на легията заминава за Румъния. В 1864 – 1865 година е начело на малка чета, която по поръчение на Раковски обикаля българските земи.

По-късно, в периода 1867 – 1868 взема участие и във Втората българска легия, като след като тя е разпусната през пролетта на 1868 година, преминава в Румъния.

По-късно същата година се присъединява към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В битката при Вишоград е убит Георги Чернев, знаменосец на Стефан Караджа, след което Христо Македонски поема знамето.

След разбиването им край връх Бузлуджа, Македонски с още двама четници (Пенчо Стоянов и Илия Николов) успяват да избегнат турските потери и преминат почти незабелязано през Габрово, Сопот, Самоков, Рилският манастир, Мелник и Дойран към Атонският полуостров, където намират убежище в Зографския манастир.

На пролетта 1869 години, с помощта на игумена на манастира тримата, заминават през Цариград за Одеса. Оттам Македонски отново се прехвърля в Румъния. За да се защити от арестуване и предаване на турските власти приема имената Христа Николич и Христаки Николау и работи при Стефан Берон. Участва в революционната дейност на българската емиграция и в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.

След срещата им Браила Христо Ботев пише за него в едно свое писмо:

„Като му разказах мисията си и положението на работите, той се разпали дотолкова, щото се реши да пожертвува и ризата си от гърбът."

В Сръбско-турската война от 1876 година е войвода на чета от 200 български доброволци. Знаме на тази чета е същото това знаме на Стефан Караджа, което Христо Македонски е успял да запази.

То е било ушито през 1866 г., в Браила от Султана Русева. Пазено като рядка светиня, през 1925 г. то било предадено от дъщерите на Христо Македонски – Тица и Екатерина на Министерството на войната. Днес това знаме се съхранява в Националния военно-исторически музей.

След Освобождението Христо Македонски живее в Русе, където умира през 1916 г.

На неговото име са наречени улици в градовете Русе, Варна и Съединение.