"Алфа Рисърч": "Протест" и "оставка" са символите на годината

2013 година – „протест“ и „оставка“, 2014 – „морал“, „избори“ и „успех“. Това е най-кратката равносметка за отминалата и най-концентрираното очакване за идващата година, показва декемврийското национално представително проучване за обществените нагласи на социологическа агенция „Алфа Рисърч“, проведено в периода 30 ноември – 8 декември чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на 1011 пълнолетни българи.

„Протест”  е символът, определен  с голямо мнозинство (40%) от българските граждани, като описващ най-добре духа на изтичащата  година. Носители на протеста са и три от поставените в Топ 5 събития на 2013 г.  –  гражданските протести срещу правителството на Орешарски, започнали след  избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС (26%), февруарските протести срещу високите сметки за ток (12%) и студентските протести (10%).

За 47% от българите годината приключва с негативна равносметка, съпоставима по сила единствено с настроенията в края на силно кризисни и предхождащите бурни обществени промени години. Четири са основните причини за ескалиращия ръст на отрицателните оценки  в края на годината – икономическото състояние на бизнеса и домакинствата, критично ниското доверие в способността на правителството да се справи с предизвикателствата пред управлението, външните оценки за ситуацията в страната,  липсата на обединяваща цел и идеи за развитието на България.

Неблагоприятната среда и отсъствието на лични перспективи са в основата на желанието на 6,7% от пълнолетните българи да заминат да работят в страна от ЕС след падането на ограниченията от 1 януари 2014 г. Две трети от тях са до 30 години, а още 15% - до 40 години, 26% - с висше образование и 48% - със средно. Досегашните проучвания на агенцията сочат, че около половината от декларираните намерения се реализират. Ако тази тенденция се запази, около 200 000  души ще напуснат  България в близко бъдеще.

Партиите и политиците продължават да губят доверие както заради неспособността си да зададат ценности и стандарти в публичния живот, така и заради вътрешните си скандали. БСП (16,5%) и ГЕРБ (15,8%)  остават почти плътно една до друга, но с по-ниска подкрепа, отколкото в края на октомври. Национален фронт за спасение на България извлича дивиденти от скандалите в „Атака“ и започва да привлича по-голямата част от националистическия вот – 3,5% за партията на Валери Симеонов срещу 2,7% за тази на Волен Сидеров. ДПС (6,1%) запазва позициите си, също както и Реформаторският блок (6,9%), чиито потенциални избиратели обаче съхраняват облика си на силно колебаещ се електорат.

Доминиращото обществено усещане, че настоящата ситуация е твърде неустойчива и опасна, за да се задържи дълго, отключва вълна от надежда за промяна към по-добра 2014 година. 38% са оптимистите и 29% – песимистите за следващата година. Надеждите са концентрирани около три символа  – „морал”, „избори”, „успех”.  От  постигането им до голяма степен ще зависи дали ще се оправдае събудилият се оптимизъм за промяна и най-вече за повече морал в политиката.

Оценка за 2013 и очаквания за 2014 година

За разлика от минали години, когато множество краткотрайни събития разфокусираха общественото внимание и сливаха един с друг времевите отрязъци , 2013-а минава под знака на няколко емблематични събития, които позволяват ясната й идентификация. За събитие №1 българите определят гражданските протести срещу правителството на Орешарски, избухнали след назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС (26%).

Следва оставката на правителството на Бойко Борисов (21%) и почти веднага след него – пристигането на сирийските бежанци (19%). Още два протеста – февруарските срещу високите сметки за ток (12%) и студентските (10%) са сред знаковите събития, с които хората ще запомнят отминаващата година. Сформирането на правителството на Орешарски е посочено от 3% от анкетираните, подписването на договора за „Южен поток“ – от 1%, а контрапротестите – от 0,7%.

Възприятието за 2013-а като година на протести дава отражение върху цялостната символика на годината.  Несъмнено, темата за протеста се наложи в публичното пространство по начин и интензивност, с които много рядко у нас е била пробивана официалната пропаганда. 40% от българите посочват „протест” като емблема на отминаващата година.

Още една дума от лексиката на площадите и гражданите е сред символите на 2013 –  „оставка”, посочена от 27% от анкетираните. За 16% от хората „бежанците” са запомнящият се знак на годината.
Общата равносметка на годината е една от най-негативните за последните петнадесет години. С 47% отрицателни оценки и едва 11% положителни тя е сравнима с годините на тежка икономическа криза, след които са следвали бурни политически промени.

С много малки изключения очакванията на българите за всяка следваща година са оптимистични. Настоящата не прави изключение. 29%, главно възрастни хора, с ниско образование и безработни се страхуват от по-лоша година, 38% - учащи, представители на по-младото и средно поколение от София и големите градове се надяват на по-добра 2014.

За разлика от думите-символи на 2013, за които има много по-голямо единодушие, предложенията за знаци на 2014 са над 70. От личните – „доброта, пари, здраве, надежда”, през по-тясно свързаните с общността – „напредък, благополучие, просперитет” до онези, които белязаха речника на 2013-а, но надеждите за осъществяването на които се прехвърлят към  2014  - „морал, успех, избори, промяна”. Така, налагането на гражданската визия за политиката се очертава като едно от предизвикателствата на 2014година.

Доверие в правителството и институциите

Втори пореден месец доверието към правителството остава под психологическата бариера от 20% и по-ниско от електоралния потенциал на излъчилите го партии БСП и ДПС. В началото на декември положителните оценки за дейността му са 19%, а отрицателните достигат половината от пълнолетното население  - 50%. Дори сред традиционните леви избиратели – възрастни, пенсионери, жители на малките населени места – неодобрението за кабинета е средно 1,5 пъти по-високо от одобрението.

Макар и по-бавно, продължава ерозията в доверието и към премиера Пламен Орешарски. Към момента положителните оценки за дейността на Пламен Орешарски (21%) надвишават само с 2 пункта тези за правителството, а отрицателните (47%) са три пункта под тези за кабинета.

И през декември, нито една от ключовите държавни институции не успява да излезе от негативната спирала на недоверието:

- Одобрението за парламента се е закотвило на дъното от 10%. Намалява и личният рейтинг на председателя му Михаил Миков - от 20% на 18%.

- Отношението към президента Росен Плевнелиев остава силно поляризирано. Той губи два пункта доверие, с което отрицателните оценки за дейността му (29%) вземат лек превес над положителните (27%).

- Аналогична е тенденцията в мненията за работата на главния прокурор Сотир Цацаров (22% позитивни срещу 28% негативни), към ръководената от него прокуратура (13% позитивни срещу 46% негативни) и всички институции на съдебната власт.

- Положителен баланс на доверие в края на годината запазват единствено столичният кмет Йорданка Фандъкова (35% към 26%), еврокомисарят Кристалина Георгиева (34% към 22%) и националният омбудсман Константин Пенчев (32% към 19%).

Доверие в политическите партии

Обществено-политическите нагласи на избирателите продължават да бъдат твърде критични към настоящото политическо статукво. Мнозинството от жителите на страната са категорично за предсрочни парламентарни избори:  41% - във възможно най-кратки срокове, 39% - заедно с европейските. Подкрепата за пълен мандат на правителството се връща на равнището от летните протести  - 19%.

За трети пореден месец БСП и ГЕРБ стоят доста плътно една до друга в електоралните нагласи, въпреки че и при двете е налице лек спад. Достигайки  максимума си на обществена подкрепа, БСП с леки колебания запазва около 16,5% избиратели. Доверието в лидера й Сергей Станишев обаче продължава да ерозира, спадайки от 23% до 19%.

ГЕРБ и Бойко Борисов също бележат лек отлив на подкрепа. Електоралният потенциал на партията спада от 16,5% до 15,8%, а одобрението за лидера му от 24%  на 21%.

Близки остават позициите между Реформаторския блок и ДПС. Реформаторите разполагат с малко по-висок общ потенциал (6,9%), но зад 6,1% за ДПС стои по-мобилизиран електорат.

Недоволството от управлението на страната и притокът на бежанци през последните месеци повишават радикалните анти-системни нагласи и националистическия вот. Скандалите около „Атака“ отнемат част от подкрепата й, която спада до 2,7% и прелива в полза на конкурента НФСБ (3,5%).

Търсенето на алтернативи извън настоящите политически партии се връща също на равнището от летните месеци – 10%. За момента обаче както в националистическата ниша, така и в останалата част от политическия спектър липсва нов играч, който да консолидира енергията на общественото недоволство. Поради това дялът на негласуващите се запазва сравнително висок (39%).