Арх. Дора Иванова: Бузлуджа може да бъде ценна за образователни цели

Сградата на Бузлуджа е затворена, защото няма модел за управление и държавата е в позиция, да не може да вземе решение. По-лошото е, че липсата на достъп до сградата спира дейностите по мониторинг и поддържане на извършените дейности и всички защитни съоръжения, които предпазваха до момента изключително успешно произведенията на изкуството. Усилията положени от български, международни експерти, от много доброволци с международно финансиране започват да я връщат към разпадане.

Това каза пред "Фокус" арх. Дора Иванова, основател и управител на фондация "Проект Бузлуджа".

Според арх. Дора Иванова сградата на Бузлуджа се управлява от областния управител на Стара Загора, който има правото да допуска или да не допуска достъп до нея, защото е опасна. Тази опасност идва след като сградата е била обезопасена с извършени съоръжения и дейности. "Местният референдум е изход от заплетената ситуация. Ясно е, че областните управи не са институции, които развиват проекти и опазват архитектурно наследство. На национално ниво това също не е възможно да се случи. Референдумът е възможност да се разплете административният възел. Да могат общината и хората, които са най-близо до нея, да са тези, които се грижат за сградата и от тях да зависи поддържането ѝ. Една развита сграда може да допринесе много за региона", обясни арх. Дора Иванова.

Пластовете на времето в мемориала са много и гледните точки са много, и всички те трябва да бъдат съхранени. Бузлуджа е една платформа за истории, която може да бъде ценна за образователни цели, да могат повече хора да научат за близкото минало. “То не може да бъде изтрито, може да бъде критикувано, трябва да бъде критикувано и на това място може да се случва това. Бузлуджа може да е много повече - място за история, място за събития, дестинация. В момента Бузлуджа е една от петте най-известни изоставени сгради в света, а може да бъде една от петте най-известни функциониращи сгради в света, ако се постараем да позволим това развитие", подчерта арх. Дора Иванова.

"След 10 ноември 1989 г., образът на Тодор Живков беше изчегъртан от мозайка в паметника на Бузлуджа. По-късно беше сложено бяло платно и посетителите не знаеха защо се случва това. Всъщност това е първата разруха на паметника. След което американски графичен артист изрисува отново лицето на Тодор Живков. Това показва нагледно, че мозайките и картините носят ценността, разказа, смисъла на миналото. Целта не е да се възстановява паметника в първоначалния му вид, а да се запазят всички тези слоеве на историята, за да могат те да са видни и да бъдат разказвани на поколенията, изтъкна още арх. Дора Иванова.

От горската сцена на Опън Бузлуджа фест, от която български и чуждестранни експерти разказват за противоречивото наследство на Европа, разказват се спомени свързани с това място, има прожекции на горско кино и 10 различни Бузлуджа изживявания, чрез които може да се научи повече за мястото, за историята, за сградата, за природата и да се съпреживее наистина това магично и сюрреалистично място. "С хвърчила около Бузлуджа, с 3D мапинг шоу, чиито създатели надминаха себе си, с много музика, три сцени и млади хора е изключително мотивиращо, че имаме такива ангажиращи, мислещи, търсещи и забавляващи се тук млади хора", коментира арх. Дора Иванова.