Зафиров на Бузлуджа: БСП е партията на хората, на труда и на бъдещето

Искам да ви благодаря, че сте тук, че сме на Историческата поляна, където започна всичко преди 134 години. Всичко това, което беше положено като основи е актуално и днес. Ние сме тук, ние сме живи и показваме, че имаме силата, волята и характера не просто да оцеляваме, а да управляваме в България.

Днес не сме просто на събор. Ние сме и на поклонение – към делото, към идеите, към историята на социализма. Но ние сме тук и за да продължим напред, защото сме носители на едно голямо наследство.

Тук, под този връх, започна пътят, по който Димитър Благоев и неговите съмишленици тръгнаха с вярата, че може да има един по-справедлив свят, по-добър. Свят, в който трудът се уважава, в който хората не са работна ръка и обект на експлоатация, а личности. Свят, в който държавата не е слуга на капитала, а инструмент на социалната воля на народа, гарант за справедливост и равен достъп до права и възможности. Това беше и е същината на социалистическата идея – и тя не е отминала, не е изгубена, не е демоде. Тя е по-необходима от всякога.

Днес отново чуваме гласовете, които питат: „Къде е БСП сега?“ „Заслужава ли да я следваме?“. Гледайки всички вас, след като минах през поляната да се срещна с голяма част от вас, усетих вашата подкрепа, вашите прегръдки и куража, който ми дадохте, смело мога да кажа,че БСП я има, БСП е жива и ще я има поне още 134 години.

Днес сме в исторически момент, започваме отново да събираме разпилените парчета на левицата, да възстановяваме доверието и да покажем веднъж завинаги, че с разделението е приключено, с единоначалието е свършено. БСП, заедно с нашите коалиционни партньори върви по нов път, не просто удържаме, напротив, ние се разширяваме. Случи се най-логичното, сегментът, който ни липсваше, левите земеделци, отново е с нас.

Ние истинските социалисти винаги сме търсили колективния път. Винаги сме поставяли въпросите за общо решение от всички.

Партията на колективното управление, в която искаме да се превърнем, е тази партия, в която колективните органи, първичните структури имат реалната власт. Когато едно ръководство се самозабрави и започне прекалено много да се взима насериозно, тази поляна ще го върне в правия път.

През последното десетилетие трендът на развитие на партията не беше позитивен. Това не е следствие от решенията или действията на един човек. През тази трибуна са минали много хора – Александър Лилов, Жан Виденов, Георги Първанов, Сергей Станишев, Михаил Миков, Корнелия Нинова, миналата година и аз като новоизбран председател. Всички тези хора са идвали в трудни моменти, със своите идеи, със своята решимост, с тежките житейски и политически решения, които е трябвало да взимат. За съжаление се прокрадна и трайно се настани една нишка в нашата партия и в левицата – нишката на разделението.

Налага се да припомня на тази поляна едно историческо писмо, което написа Стефан Данаилов, в което пита: „Що за хора сме, щом мислим, че всичко започва с нас? Що за хора сме, щом мислим че без нас всички останали са грешници?“. Големият парадокс е, че това писмо беше написано в подкрепа на Корнелия Нинова, която след това напусна партията и си направи своя. За съжаление това писмо се превърна в тежка диагноза.

Тук е моментът да кажем, че с разделителната нишка е свършено завинаги и няма да допуснем никога повече единоначалието, егоцентризма, самовлюбеността да взимат връх. Ако това се случи, поляната ще ни приземи там, където ни в мястото.

Аз също преживях тези процеси, тежки мигове и страхове. Взех единственото правилно решение - да се върна там, откъдето съм тръгнал – основните партийни организации, към първичните организации, към структурите на партията, които я правят силна и единна, каквато е била, за да оцелее всичките тези години.

Искрено искам от тази поляна да ви благодаря, уважаеми другарки и другари, за подкрепата, която това ръководство получи на Конгреса. То не е към мен персонално, не е към хората на тази трибуна. То е към този нов курс, който заложи партията – преосмислянето на отношението към властта, към възраждане на държавността и връщане на статута на левицата на основен политически фактор.

Само преди година създадохме БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА. Това е процес, който не просто събира партии, това е процес който събира парчетата, той събира нашите братя и сестри, там където им е мястото – и тази промяна, в обединеното ляво, не е просто сбор от партии и личности, а една синергия, която дава своята ясна, категорична заявка, че иска да ръководи страната в името на благоденствието и на тези идеали, които ни завещаха хората, които преди 134 години се събраха за пръв път на тази поляна. Завръщаме се към единството, към солидарността и към споделената мисъл. Обединената левица живее днес своя пълноценен живот и аз съм истински горд с това, което създадохме и съм истински благодарен на нашите другари, нашите коалиционни партньори, които понякога приемат в името на общата цел, на общия идеал решения, които на момента не са популярни.

Припомняйки писмото на Стефан Данаилов, искам да ви попитам, ние грешници ли сме? Грешници ли сме, че избрахме пътя на възраждане на държавността, в една трудна, сложна и повече от трудна управленска коалиция? Грешници ли сме, че участваме в съвместното управление с ГЕРБ и ИТН? Това беше труден избор. Трябва обаче да кажем, че отговорността пред страната трябва да е над емоцията, от комфорта да бъдеш в опозиция. Нека помислим до кого щяхме да се наредим в опозиция в този парламент – до тези, които режат паметници, тези, които в момента искат да ни забранят да направим ремонт на Бузлуджа, защото бил комунистически символ. Не, не е комунистически символ, това е символ на държавността, на една държава, която беше способна в името на своята 1300 - годишна история да направи един паметник, който ще ни надживее. С тях ли трябваше да направим коалиция или да оставим десните да направят управление и тогава наистина левите хора да страдат? Или може би трябваше да се наредим в редиците на национал-популистите, които от сутрин до вечер не спират да бълват омраза, отрова? Това ли трябваше да е нашият път?

Мисля, че ние избрахме разума. Да, не е лесна тази форма на съвместно управление, но ако някой си въобразява, че да управляваш в такава среда е лесно, че трябва да удряш по масата и нямат идея, какъв е залогът.

Нека си припомним преди една година в какво състояние беше партията и левицата. Някой въобще сещаше ли се за нас? Споменаваха ли ни, освен с това, че някъде някой се скарал, някъде някой напуснал или сме изключили? Днес, след 11 години, имаме председател на Народното събрание – ляв човек. Имаме 5 министри. Имаме 11 заместник-министри. Имаме 5 председатели на парламентарни комисии. Имаме ръководители на възлови регулатори.

По-важното обаче е, че имаме надежда. И даваме надежда на левите хора, че най-после нещо от това, което дълги години безплодно обещавахме – с 80 народни представители се борихме и нищо не се случваше. А сега, с 19 народни представители успяхме да постигнахме немалко. Когато вчера в Стара Загора направихме отчет пред коалиционните партньори, даже аз се изненадах колко много неща успяхме да свършим за шест месеца. И си помислих – какво би било след 1 година? А след 4? Повишихме доходите и пенсиите. Някой си мисли, че беше лесно ли? Беше тежък и труден разговор.

Успяхме да запазим двата реактора на „Белене“. И това не беше лесен разговор. Нашият приоритет за развитие на ядрената енергетиката, включително с изграждане на нови мощности – вече може да стане факт. Един стратегически актив на България не беше харизан и имаме надежда.

Увеличихме доходите. Колко ни ругаха, че сме вдигнали доходите на хората от сигурността. А сега кого чакаме за тези пожари? Искам да благодаря на тези хора, които денонощно дават всичко от себе си, за да загасят родината. Помагаме на младите семейства. Започнахме най-мащабната реформа в социалния сектор.

Започнахме мащабна реформа във ВиК сектора – борба с безводието. Спортът – повече от 20 години не са осигуряване толкова средства – за децата, за масовия спорт.

Какво да кажем за денонощния труд на нашия министър на регионалното развитие? Открива магистрали, строи пътищата. Погледнете този паметник, който беше оставен 35 години да се руши. Благодарение на едно обещание, което дадох пред вас пред година, благодарение на усилията на министъра на регионалното развитие, на областния управител на Стара Загора и на партийната организация в Казанлък – 7 милиона ще бъдат насочени към оздравяването на Чинията. И това е само началото.

Живеем в един разтърсван от конфликти свят. Ако бяхме позволили друг тип управление, нищо чудно вече да ни бяха вкарали във война. Присъствието на левицата в управлението е гарант, че се води и ще бъде водена една балансирана външна политика. Аз съм много горд, че благодарение на нашите усилия, не допуснахме да бъде допуснато подписването на 10-годишен военен договор с Украйна, а Народното събрание прие декларация, че нито един български войник да не участва в този ужасяващ конфликт. Защото, скъпи другарки и другари, тази война рано или късно ще свърши и тогава ние ще възобновим нашите естествени връзки с народите на Русия и Украйна.

Аз няма да избягам от нито една тема, независимо колко е болезнена. Еврото предизвика взрив от емоции, но не то е причината за високите цени, а опитите за спекула. За това и законът „Антиспекула“, който внесохме, ще сложи таван не само на цените, а ще сложи таван на човешката алчност. Българската левица ще предприе всички необходими мерки този процес да не засегне благосъстоянието на българските граждани.

БСП не е присъдружна партия в това управление. БСП не е брошка на ревера на никого. БСП участва като пълноправен партньор в съвместното управление. Новото поколение няма комплексите на вечно губещ. С ГЕРБ говорим като равен с равен и участието ни в управлението далече не е самоцел. Не БСП имаше нужда от това управление – спечелилите изборите имаха нужда от БСП. И благодарение на БСП има редовно управление. Всичко друго означаваше безвремие, липса на бюджет, фалирали общини и бизнес, загубени социални придобивки.

Постановката, в която БСП винаги губи е остаряла реалност. Ние оставихме зад гърба си модела на омразата и страха към политическия опонент. Това поколение вече не изпитва такъв страх – време е да се освободим от него. Българската социалистическа партия и обединената левица са в основата на днешната политическа стабилност. Надявам се да бъде и в основата на утрешната социална и икономическа подкрепа. Всичко това най-вече от вас – от вашата ангажираност, от вашата активност, но и от вашето самочувствие. Искам да сте с високо вдигнати глави. Всичко, което правим, го правим за България.

Партията не е място за лични реализации. Тя трябва да реализира преди всичко обществения напредък и обществената справедливост. Това е нашият отличителен знак.

Време е да поставим на висок глас темата за данъчната политика. България има нужда от по-справедлива данъчна система, която не товари бедните и изисква повече от тези, които могат да дадат. Това е същността на прогресивното облагане – солидарност, справедливост и баланс. Време е за истинска реформа в данъчното облагане – с прогресивно облагане и със силна защита на доходите на обикновените хора. Това е тема, която тепърва ще поставим както в обществото, така и в управлението.

Всички казваме, че няма пари. За да има пари в държавата – да въведем по-справедлива система.

Скъпи приятели, като ви благодаря още веднъж, че сме заедно и ни подкрепяте, искам да кажа ясно и високо: Да живее великото дело на Димитър Благоев! Да живее обединената левицата! Да живее Българската социалистическа партия – партията на труда, партията на хората и партията на бъдещето!

Да живее България!