Пасивните сгради навлизат масово в Европа до 2015 г.

План на Европейската комисия предвижда до 2015 г. всички новостроящи се сгради в рамките на ЕС да покриват стандартите на пасивното строителство. Това съобщи арх. Георги Николов от студио АРХЕ по време на семинар за нискоенергийните сгради. Това означава новите постройки да потребяват едва 15 kWh енергия за отоплението и охлаждането на кв. м от площта си годишно. В момента този разход е средно 100-150 kWh при масовите сгради у нас.

Правила

Изискването за пасивното строителство е част от стратегия, която налага всички държави да въведат по-строги норми за енергийна ефективност. Засега то не е фиксирано в нормативен акт и не е задължително, поясни арх. Георги Николов. Затягането на нормите обаче се налага, тъй като Европейският съюз произвежда 22% от общото количество парникови емисии в света, а 40% от консумацията на енергия се падат на сградите.

В същото време страните членки на Европейския съюз са поели ангажимент до 2012 г. да намалят емисиите парникови газове с 8%, а до 2020 г. - с 20%, припомни Росен Добрев от Saint-Gobain Glass. Според него това може да се постигне именно с намалената консумация на енергия вследствие от нарастващата енергийна ефективност на сградите.

Разходи

Пасивната къща почти не се нуждае от допълнително отопление и охлаждане, което я прави до голяма степен енергийно независима, изтъкна арх. Георги Николов. Той цитира статистика, според която тези разходи за къща от 100 кв. м годишно са под 300 лв. при цена на енергията 18 ст. на киловатчас. Като се има предвид, че отоплението, климатизацията и вентилацията формират 75% от енергийното потребление на едно домакинство, става ясно колко е важно тези разходи да бъдат ограничени, каза той.

Мерки

Специалисти от различни области посочиха как може да стане това. Светла Бонова, маркетинг мениджър в Isover, изтъкна пряката зависимост между дебелината на топлоизолацията и ефекта от нея. Разликата в цените обаче не е голяма - при увеличаване на дебелината на изолацията 4-5 пъти оскъпяването е с максимум 30%, посочи тя. Най-малко е то при вентилируемите фасади, които у нас все още рядко се използват при жилищното строителство.

Владимир Войнов от Rehau препоръча използването на прозоречни системи със специален полиуретанов пълнеж и троен стъклопакет. Така температурата от вътрешната страна на стъклото ще е близка до тази в стаята и ще се ограничи загубата на топлинна енергия, обясни той. Захари Божилов от студио B project описа предимствата на използваните при пасивното строителство системи за принудителна вентилация. При тях в сградата влиза пречистен и затоплен въздух, докато, ако проветряваме с отваряне на прозорци, сградата губи топлина, а влизат прах и шум, посочи той.

Цените

С между 10 и 15% по-скъпо би струвало пасивното строителство в България спрямо обикновеното. Ако се имат предвид реализираните икономии на енергия при експлоатацията на сградите, това оскъпяване може да се изплати за по-малко от 10 години, смятат експертите.По-големите разходи идват от задължителното монтиране на система за принудителна вентилация, която за къща от 250 кв. м струва около 14 000 лв.

Разходите за специален трислоен стъклопакет са близо 2 пъти по-високи от тези за стандартен. По-скъпо излиза и фасадата, особено ако тухлената зидария се замени от сандвич-панели. Единствената част от сградата, която може да излезе по-евтино, е покривът заради липсата на стоманобетонна плоча.