Михайлов: хората да организират контролирането при санирането

Ивайло Михайлов е на 51 години. Роден е в София, трето поколение жител на Модерно предградие (днешен 10-и микрорайон на Люлин). Завършил е 91-ва Немска езикова гимназия. Магистър по икономика от УНСС, специализирал мениджмънт и финанси в Германия и Австрия. Говори перфектно немски и руски, владее английски. Женен, с две деца. В момента е главен експерт в Държавна агенция „Архиви”. С политика се занимава активно от 2012 г., когато става учредител на партия „Движение България на гражданите” – сега в Реформаторски блок. Преди това никога не е членувал в политическа партия.

- Господин Михайлов, какво е състоянието на панелните блокове в България?

- В България има около 20 000 панелни сгради. В Люлин са около 500 постройки. Това е и районът с най-висока концентрация на панелни сгради в страната. Парадоксалното, че въпреки наличието на най-висока концентрация на панелни блокове в България, в Люлин практически няма утвърден проект за саниране както по Националната програма за енергийна ефективност, така и по Европейски програми.

По този 1 млрд. лв., който не е напълно ясно дали е цялостно осигурен, чрез Българска банка за развитие., до момента са одобрени около 1500 сгради. От почти 20 000 панелни сгради, 1500 сами разбирате, че е малък процент.

- Защо жителите на Люлин не проявяват интерес към програмата?

- Два са основните проблема, които според мен възпират люлинчани да подават документи за одобряване.

1. Неяснотите в нормативната база. В нея има противоречия. От една страна се изисква задължителна регистрация на юридическо лице за Етажната собственост, но от друга по Закона за устройство на територията има възможност по такива програми да кандидатства и Общото събрание. Налице е противоречие, което не е много изчистено и ясно.

Самата нормативна база за юридическите лица препраща, при евентуална ликвидация на това юридическо лице, към Търговския закон, където конкретно е записано, че юридическото лице, ако има някакви задължения, със собствеността си покрива задълженията към държавата, в последствие задълженията към банките и евентуално ликвидация. Това притеснява собствениците на жилища, защото влизайки в юридическо съдружие, поемат отговорност и много от хората не са наясно дали това е чисто материална отговорност.

2. Принципното решение общината да обявява тръжни процедури за фирмите, които ще санират блоковете. По-добрият вариант е Етажната собственост да търси сама договаряне с фирми, които да извършат тези дейности. Това значително ще облекчи процедурата и тя ще бъде доста по-прозрачна. Няма да си мислят хората, че има едни заделени пари за едни определени фирми, които да извършат или не санирането.

Тук възниква обаче проблемът, който също съществува в нормативната база, в сумата от 1 млрд. лв. не са предвидени средствата за надзор по тези проекти. По обща информация обявена от специализираните организации, това са между 3% и 5% от стойността на извършените строителни работи. Говорим за едни 30-50 млн. лв., които не са предвидени по тази национална програма. И точно тук е работата на общините. Не общината да организира тръжните процедури и не общината да се ангажира с определянето на фирмите, които да изпълняват тези дейности, а общината да поеме надзора, защото всяка фирма, която се занимава със саниране, може да предложи услови, които дадена Етажна собственост да не ги удовлетворява.

Това са основните причини, поради които хората бягат от санирането.

Що се отнася до физическото саниране, там също има един голям въпросителен: дали е предвидена проверка на снадките – заварките между отделните панели, защото конструктивно панелите могат да издържат много време, но самите снадки, които са метални, ако не са добре изолирани, могат да корозират и конструкцията да бъде компрометирана.

- Знае ли се колко от панелните сгради в Люлин трябва спешно да бъдат санирани?

- Огромната част от панелните блокове са построени след 1975 г., а в най-критично състояние са тези, изградени преди 1975 г. В Люлин не е най-спешното саниране, но при 500 панелни блока все някога трябва да се започне, защото това е процес, който продължава поне 10 години. Самото саниране не може да се случи даже и с 1 млрд. лв. в рамките на един 4-годишен мандат.

- Правени ли са изчисления колко средства са необходими за санирането на Люлин и по кой начин ще се санира?

- Във всички случаи фасадата, покрива и дограмата трябва да бъдат сменени. Това е задължително по изискванията за енергийна ефективност. Сградните инсталации на топлофикация задължително трябва да бъдат променени.

- Какъв е вашият съвет към хората, чийто панелни блокове вече са одобрени за саниране?

- Трябва да имат предвид това, че подавайки документи в общината трябва да организират и собствения си контрол върху това, което се случва. След като бъдат одобрени, по Закона за достъп до обществена информация, могат да подадат в звеното на общината, искане за информация докъде е стигнал процеса: има ли определена фирма, защо именно въпросната фирма е определена, какви материали ще се използват. Дори евентуално могат да поискат участие в комисиите, отваряне на тръжната документация. Могат да поискат от комисията поне формално да отхвърли дадена фирма, ако те не са доволни от предложеното от нея изпълнение.

Смятам, че общинските и районните кметове могат да предизвикат по-широка дискусия по проблемите, които възникват около санирането и да се потърси промяна в нормативната база, която да доведе до оптимизиране на процесите. Необходимо е включване на етажната собственост в целия процес. Самата етажна собственост е потърпевшия от цялата процедура и не може да бъде отделена, независимо, че не финансира процедурата. Точно в тази връзка определено на общинските структури трябва да бъде вменено правото и задължението да контролират процеса и осигуряват техническия надзор за качеството на изпълнението.