Наследената земеделска земя подлежи на разделяне

, Собствениците могат да отдават общия имот под арендаВъзстановяването собствеността на селскостопанските земи се извършва по реда и условията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), променян повече от 22 пъти, и по Правилника за прилагането на ЗСПЗЗ.
Именно по този закон може да се направи
извънсъдебна делба между съсобствениците,
която се утвърждава от Поземлената комисия. За целта е необходимо да бъдат издадени отделни решения плюс задължителните към тях скици за всеки отделен имот. Този комплект от документи представлява титул за собственост, т.е. те заместват нотариалния акт.
В доста случаи обаче отделни решения и скици не са издадени, а наследниците разполгат само с общи документи.
Собствеността на земята се възстановява и в лицето на непознати наследници, което ги прави съсобственици, макар и те да не знаят за това. Съгласно Закона за собствеността и Гражданския процесуален кодекс (ГПК)делбата, при която в съдебното делбено производство не е призован и не е участвал сънаследник, би била недействителна. Затова ГПК освен класическата призовка на домашния адрес предвижда и други способи за уведомление и призоваване на страните за делба, развод и др. ГПК допуска връчване на призовка на лицето на последния му известен адрес в България и ако човекът не е открит там, следва призоваване чрез публикация в "Държавен вестник". Изпълнени ли са условията за призоваване, няма проблем съдът да реши въпроса с делбата. Искът за делба не се погасява по давност.
Освен съдебната делба нашето законодателство познава и извънсъдебното (доброволното) разделяне на имущества.
Доброволната делба
на движими вещи на стойност над 50 лева, както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено, с нотариално заверени подписи. Когато в делбата участват недееспособни (непълнолетни или поставени под запрещение) или отсъстващи лица, е необходимо предварително разрешение на районния съд.
Има две възможности да се осъществи делба при напълно непознати или неоткрити наследници. Първата е да се изчака изтичането на 10-годишния давностен срок за владение, като през това време имотът се стопанисва и управлява от един от съсобствениците и той наистина полага реални грижи за терена като за свой собствен имот. След този период чрез двама-трима свидетели и обстоятелствена проверка от нотариус, чийто район на действие "покрива" земеделската земя, стопанинът може да се снабди с нотариален акт по давностно владение.
Втората възможност е дадена в Закона за собствеността, който урежда случаите на
ползване на общата съсобствена вещ
(недвижим имот). Общият селскостопански терен се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Тези съсобственици/сънаследници могат да внесат имота в частна земеделска или производствена кооперация и да чакат дивидент - селскостопанска продукция или пари. Могат да го отдадат под наем или под аренда на трето лице или на някой от съсобствениците, за да го експлоатира по предназначение, и др. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, се намесва районният съд. Съдът действа по искане на който и да е от съсобствениците, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
Правата на съсобственика
са ясно определени в Закона за собствеността. Според нормативния акт всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение така, че да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. В правата на съсобственика се включва и правото му да продава или дарява, а също така правото да прехвърля идеални части от имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Много наследници на земеделска земя търсят възможности за продажба или дарение на дял от съсобствен имот най-често заради факта, че живеят твърде далече от него и това затруднява стопанисването му.
Продажбата
е по-трудната сделка, защото тя изисква задължителен контакт с другите съсобственици, и по това много прилича на доброволната и съдебната делба.
Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че преди това е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от съсобствениците не е приел това предложение. Ако декларацията се окаже неистинска или ако третото лице купи частта при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересуваният съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. За целта трябва да предяви иск в съда в двумесечен срок от продажбата. Ако съсобственикът купувач не плати дължимата поради изкупуването сума в едномесечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
При дарение, завещание или сключване на договор за издръжка и гледане важат други правила. Няма пречка цял недвижим имот или идеална част от него
да се дари на физическо или юридическо лице
Дарението е двустранен договор и за да се осъществи, е необходимо наистина да има воля за приемане на дарената вещ или недвижим имот.
Виолета СТОЕВА
[email protected]