Продължава разграбването на зелените площи

През последните 15 години общинските власти и чиновници успяха да намалят за няколко години зелените площи на София с близо 10 000 000 кв. м. Това стана чрез паркоустройствените планове, частичните застроителни и регулационни планове, реституциите, приватизациите, заменките, апортните вноски и други механизми (подзаконови и полузаконови). Затова надеждата е, че дълго отлаганият генерален градоустройствен план на София (ОУП), след като се узакони от парламента, ще пресече пътя на тези безобразия. Но за съжаление това, което успяхме да научим за предвижданията на плана, вместо да премахне тревогата ни, я засили още повече.Преди всичко ни плаши стремежът да се узаконят иззетите грамадни зелени части от най-старите паркове - Борисовата градина и Южния парк.

За Борисовата градина това са на първо място терените на югоизток от бул. "Н. Вапцаров" (местността Погребите), където след сериозна сеч се настаниха големи паркинги - включително и на тирове, и много бизнес сгради. Предвижда се и нова сеч, и строителство в гората. Цялата част до жп линията не е вече парк. Подготвя се също унищожаването на високата растителност чак до р. Драгалевска чрез заблатяване. В тази част вече възникват отделни сгради.

За Южния парк, който трябваше да бъде големият зелен клин от Витоша към центъра на града, нещата са още по-сериозни. Острието на клина е вече притъпено. I и II част са компрометирани с големи сгради (НДК и хотел "Хилтън"). Особено опасно е готвеното приватизиране на терена зад "Хилтън" и пълното пресичане на зеления клин. III част е силно стеснена със застрояването по високите части на парка на запад от ул. "Козяк" и ул. "Богатица". IV част - истинската връзка с Витоша, е напълно изчезнала. Това са терените между бул. "Тодор Каблешков" и Околовръстния път, както и терените, предвидени за зелени площи над Околовръстния път, и даже част от терените на Ботаническата градина. Същевременно изцяло се зачерква най-значителната придобивка на все още законно действащия план на арх. Нейков от 1961 г. - плавателният канал, който е най-сполучливата идея за мащабен зелен и воден пояс, свързващ всички радиални паркови и речни площи под Витоша. Подобни пояси, макар и не така цялостни, са предвиждани още в плана "Мусман" от 1938 г.

По пътя на премълчаването и откровената лъжа се узаконява премахването на много големи и извънредно важни за цялостната зелена система на София части.Много неубедителни са твърденията, че от 15-16 кв. м на жител зелената система в София ще осигури по 25-28 кв. м през 2020 г. и столицата ни ще стане един от най-озеленените градове на Европа. В подкрепа ни се дава пример: "Най-голямото завоевание в разширяването на зелената система в компактния град е ситуирането на Североизточния парк с площ от 2 170 000 кв. м на границата между районите Кремиковци и Подуяне, чиято територия ще бъде оформена до 2006 г. като разсадник". На пръв поглед хубавата идея е с неизбистрена функция, явно нереалистична по сроковете и има за цел да ни заблуди за общия ръст на зелените площи в столицата. Вече знаем, че за 3-4 кметски мандата общината можа да разпродаде и разпилее около 9000 дка зелени площи. Но сме сигурни, че не може да събере, плати и подготви във вид на разсадник 2000 дка за 2 години.Нека да сравним: най-обгрижваният парк - Борисовата градина, за 60 години от създаването си е достигнал 900 дка - 10 пъти по-малка площ от разпиляната за 10 години.

Другата голяма димка на плана са така наречените 7 тематични и атракционни паркове. Тази "грандиозна планетарна идея" ще превърне София в столица на тематичните и атракционни паркове. Ако вземем описания софийски тематично атракционен парк "Полето", включващ териториите на селищата Мировяне, Мрамор, Доброславци с летището, Балша и Требич, земеделски земи, водни ландшафти, минерални извори и Северния парк, съвсем се объркваме. Чия собственост ще е този парк? Къде са границите и оградата му? Общината ли ще купува и комасира земите му, ще инвестира в съоръженията, ще експлоатира и охранява? По колко хиляди ще го посещават дневно?

Най-ярък световен пример за такъв парк е "Дисниуърлд" във Флорида. Той струва 197 000 000 долара, приема до 60 000 посетители дневно и поддържа 8000 души персонал. Най-накрая ще цитираме следната блестяща мисъл на проф. д-р арх. Ат. Ковачев - ръководител на екип в ОУП:

"София е град, разположен не само в полите на Витоша, а столица, подала ръка към по-благоприятните южни склонове на Стара планина и осъществила заветната мечта от хилядолетия да се докосне на изток до голямата р. Искър." Авторът смело прекрачва трите големи еврокоридора между града, Стара планина и реката, за да осъществи тези видения, и населява с луксозни жилища терените на изнесените извън града (къде?) промишлени предприятия. Така между града и Стара планина с река Искър в ОУП се предвижда сноп от три еврокоридора. Не знам дали има подобен случай в Европа.

Всеки коридор съдържа нормално една трансевропейска автомагистрала, жп линия от нов високоскоростен тип, електро-, газо-, петроло- и други проводи с огромен капацитет. Около тях трябва да се осигури достатъчно място за обслужване и санитарни пояси. Така става ясно, че от северозапад, север и североизток градът ще бъде извънредно мъчнодостъпен през малко на брой определени пунктове на различни нива. И контактите с планината и реката трябва да се третират по-скоро като извънградски връзки.

Ако наистина София трябва да се докосне до Искър и да подаде ръка към южните склонове на Стара планина, как това ще стане при наличието на тези три съчленени еврокоридора?

И при това положение как този генерален план може да бъде одобрен?