Три нови институции са без сгради

Напоследък в България се създадоха държавни институции с правомощия за закрила на граждански права. Нито една от тях обаче "не тръгна" въпреки отпуснатите немалки бюджети. Поне при три от случаите официалната причина се оказва битова - липса на сграда.

Комисията за защита от дискриминация

Тя беше създадена по Закона за защита срещу дискриминацията, който беше ангажимент към Европейския съюз. ДПС положи много усилия да сложи свой човек за шеф и успя - оглави я бившият депутат Кемал Еюп. Сега в комисията работят 42-ма души, девет от които са с мандат от пет години (сред тях е бившата царска депутатка Анели Чобанова), а останалите са сътрудници. Следващата година ще бъдат наети още шестима, които да отговарят за проблемите по региони.

До момента тази институция не е излязла с нито едно становище по подадена жалба или сигнал. Съставът й е попълнен в средата на годината, но председателят й призна, че "още се работи по техническото осигуряване". Пречките идвали от това, че доскоро комисията нямаше офис, което затруднява получаването и разглеждането на сигналите. Освен това много от получените жалби не отговаряли на законовите критерии. По данни на Еюп досега са постъпили 25 сигнала и по тях са задвижени процедури. Комисията първо проверява дали случаят е в нейните компетенции и дали няма висящо дело по него. Ако не съществуват пречки, за месец трябва да се изработи становище за това има ли нарушение на правата на жалбоподателя, да се дадат препоръки и т.н. Такъв резултат обаче все още не е отбелязан.

С решение на предишното правителство от август на комисията беше предоставена сграда на бул. "Драган Цанков" №35. Договор обаче не е сключен, а съставът й се е настанил в една от стаите. Сградата се нуждаела от голям ремонт и оборудване, което е едно от основанията да се поискат 1.8 млн. лева субсидия от бюджета за следващата година. Толкова е и бюджетът на комисията за тази година. И понеже не е изхарчен, тя обяви търг за покупка и гаранционно обслужване на осем леки коли и един високопроходим автомобил 4х4. "Правим си срещите по кафенетата, но пеша да ходим по квартали и дори градове не върви", обясни Еюп. Крайният срок за подаване на офертите е 21 ноември, а отварянето ще бъде на 11 декември.

Комисията по закона "Петканов"

Тя беше създадена със Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, по-известен като закона "Петканов", влязъл в сила от началото на март тази година. На властта й трябваха пет месеца, за да избере състава на органа, който трябва да установява кое имущество е придобито от престъпна дейност. През юли беше назначен председателят й проф. Стоян Кушлев (бивш депутат от НДСВ и бивш шеф на Ловно-рибарския съюз), а през август - останалите четирима членове. Комисията трябваше да се превърне в основния държавен орган по изпълнение на закона "Петканов", насочен към ограничаване на финансовия потенциал на организираната престъпност. Подобна дейност обаче няма и до днес по все същата битова причина, свързана със сградата. Министерският съвет определи за комисията "Петканов" помещения в кв. "Дървеница", в същата сграда, в която е настанена и комисията на Еюп. Те обаче не отговаряха на изискванията на членовете й, които отказаха да се нанесат. До момента институцията няма офис и се събира "някъде навън".

В същото време през септември кабинетът отпусна на тази държавна структура близо 1 млн. лв. бюджет до края на годината. Тя трябва да изгради регионални звена, но едва ли ще заработи реално дори и в началото на 2006 г., дори по-скоро взе да се разпада - преди ден президентът Георги Първанов издаде указ, с който освободи по негова молба проф. Радостин Беленски - един от петимата в комисията.

Междувременно се чуват и гласове за закриването й. Зам.-председателят на парламента от БСП Любен Корнезов обяви, че комисията е излишна и че конфискацията на имуществото на организираната престъпност може да се извършва по действащите закони от прокуратурата. "Не ни се дава възможност да работим, а ни критикуват", коментира председателят Кушлев.

Националният омбудсман

Първият национален омбудсман с петгодишен мандат Гиньо Ганев и заместникът му Метин Казак (брат на депутата от ДПС Четин Казак) бяха избрани след големи мъки през април тази година въз основа на законодателство, което съществува от януари 2004 г. Вътрешният правилник за организацията и дейността на омбудсмана влезе в сила през юни. Оттогава институцията все още не е организирана напълно пак заради прословутата сграда. В същото време бюджетът й за 2005 г. е 2.065 млн. лв. На омбудсмана беше даден етаж от сградата на Висшия съдебен съвет на ул. "Съборна", но там се оказа тясно за него. След това го пратиха в мизерни помещения без прозорци в печално известната вече сграда в "Дървеница", където и той подобно на "комисарите" от "Петканов" отказа да се нанесе.

Гиньо Ганев коментира в интервю в пресата: "Омбудсманът на България ще има капацитет да отстоява правата на хората, когато те са накърнени от прояви на лоша администрация, но бедата знаете ли къде е? Той има капацитет, но все още дори няма сграда! Това е задължение на правителството, което все още не се изпълнява! Трябва да има не канцелария, а седалище на тази важна държавна институция. Това седалище да създава условия всеки гражданин да дойде, да бъде приет и изслушан, да подаде своето искане, а не да протяга ръка със своята молба, наведен пред някакво гише. Става дума не за унижаването, а за достойнството на гражданина!"

В крайна сметка омбудсманът се помещава в сградата на Народното събрание на площад "Батенберг", но това го знаят малцина, а на телефона, посочен в информационната система "Апис", не отговаря никой. Във вторник за "Дневник" Гиньо Ганев уточни, че "до две седмици институцията ще започне да функционира пълноценно в относително самостоятелни помещения в центъра на София и тук не става дума за каприз, а за независимост от другите органи на властта, институцията трябва да е достъпна за гражданите".

Иначе институцията, криеща се под тромаво име, има много важни функции в гражданските общества: застъпва се, когато се нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, прави проверки, отговаря писмено на лицето, което го е сезирало, в едномесечен срок, отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права и свободи пред съответните органи, посредничи между административните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им, прави предложения и препоръки за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите, уведомява прокуратурата, когато има данни за извършено престъпление от общ характер. По закон омбудсманът действа и по своя инициатива, когато констатира, че не се създават необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите.

В интерес на истината омбудсманът вече се прояви няколко пъти, а по информация на Ганев всеки ден се получавали многобройни жалби, които засега се "обработвали". Той излезе със становище по кризата с битовите отпадъци на София през юли, в което даде препоръки и предложения до кмета, общината, правителството, екоминистерството, главния прокурор. На 9 септември се срещна с министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров и Георги Божинов, председател на парламентарната комисия по околна среда и водите. На 9 ноември омбудсманът се срещна с Илко Илиев, председател на областния комитет на ВМРО - Пловдив, заради жалбата на ВМРО относно бездействието на прокуратурата по случая Адем Кенан. След това направи изявление, че законите не му позволяват да предприеме проверка на действията на прокуратурата по случая, което все още е далече от идеята за омбудсман. За сравнение, преди година и половина омбудсманът на Великобритания Ан Ейбрахам накара Тони Блеър да разкрие срещите си с търговци лобисти, които се опитвали да повлияят на правителствени решения.