Панаирът на книгата в Лайпциг - събитието на литературната година

286 000 посетители регистрира тази година традиционният пролетен Лайпцигски панаир под мотото „Привличането на думите“. Миналата година посетителите са били 271 000. Растящият интерес към книгата и към самия панаир са част от културните индустрии в Германия, които стават все по-привлекателни не само за любителите на литературата, но и за младото поколение в страната.

И това не е изненада, защото култът към изящното слово в Лайпциг е превърнат в зрелищно представление, където сред стъклените лабиринти на панаира оживяват героите от книгите, разхождащи се сред многобройните щандове на издатели, разпространители, мултимедийни компании. В костюми са преоблечени средношколци от местните училища, но можете да видите и много пристрастени по-възрастни посетители, които са избрали костюмираното шоу като израз на своето преклонение и обич към любимите книги, автори и герои.

Международният панаир на книгата в Лайпциг води началото си от средата на XIX в., когато Лайпциг се превръща в централно средище на германското книгоиздаване. По време на дългото си съществуване претърпява различни и сложни трансформации, последната от които идва след промените в Германия през 1991 г. Тогава изложението се профилира като форум предимно на младите автори и се стреми да се утвърди като мост между културите на Централна и Източна Европа. Изложители от цял свят и огромен брой посетители се стичат в палатите, където са разположени различните секции: художествена литература, книги за изкуство и графичен дизайн, аудио книги и филми, образователни издания за деца и тийнейджъри, партитури и др.

В гъмжилото от любопитно можеше да се чуе всякаква реч. Сред тях сме и ние – представителите на Културен клъстер България. Търсим сходни интереси, възможности за сътрудничество. Любопитството ни е взаимно. Бернд Роле е управител на Издателство „Вопелиус“ - Йена, специализирано в откриването на редки ръкописи и материали с документална и историческа стойност. Той сподели, че е работил с апокрифи, свързани с историята на Балканите, в частност и на България. Разказваме му за дългогодишната апокрифна традиция в старобългарската литература.

На другия щанд Едуардо Рока ни въвежда в една свръхинтересна технология, която съчетава класическата литография с модерниия печат, под общото наименование Remigio. Вие пишете на най-обикновена клавиатура, а излятите букви се събират в типографска форма. Набрания текст след това можете с притискане на пресата да отпечатите сам. Усещането за преливането на времето, сливането на миналото и настоящето, е удивително. Този метод може да бъде иновативен и полезен за българските книговезци. Предлагаме любезно Клъстерът да посредничи между немските и българските специалисти в сферата на книгопечатането. Имаме заявки от цял свят, приема с радост Едуардо Рока. А един от германските илюстратори на детски книги, който и в момента на изложението работеше съсредоточено в ъгъла на щанда, ни предложи сътрудничество при оформлението на българска литература за деца и периодични издания.

Попадаме и на представител на мощното някога руско издателство „Международная книга“. От предишната издателска дейност не е останало много. Затова пък представителят ѝ помни добре България. Сега издателството работи с едно малко българско издателство и продукцията е повече от скромна, осбено на фона на миналото.

Медиите и особено телевизиите на панаира не са само гости, отразяващи събитията на Лйпцигския панаир. Те имат собствени издания, организират събития, дискусии. Набива се в очи присъствието на немско-френския телевизионен канал „АРТЕ“. От представителя на „АРТЕ“ научихме, че медията планира да разшири обхвата си извън традиционната територия на Западна Европа и да отправи поглед на Изток, включително към културните явления в България. През последното десетилетие, Лайпцигският панаир привлича медийния сектор като част от общата културна експозиция. Освен „АРТЕ“, други две големи медии - „АРД“ (Първа немска телевизия) и „МДР“ (Немски обществен оператор) организираха ексклузивни събития, предавани на живо от Лайпцигския книжен панаир.

Мириам Микалан, представител на „ДТВ“, едно от най-големите германски издателства от Мюнхен, ни разказа за „българската“ си линия - издадени произведения на български автори, живеещи и работещи в Германия. Разпитва ни за авторите на художествена литература у нас и изрази готовност за превод и разпространение на съвременни български творци.

2547 изложители от 49 страни показаха продукцията си на пролетния Лайпцигски панаир. Сред тях имаше видимо по-масово присъствие на фирми за младежки артикули, аксесоари.

Последният ден на Лайпцигския панаир на книгата бе среща между почитателите на книгата и авторите, с посредничеството на телевизиите, които предаваха дискусиите на живо.. Само тук можеше да видите на едно място събрани Милан Кундера, Якоб Августин, Кристоф Хайн, Маша Гесен и много други. Всички събития, перформанси, беседи, семинари и демонстрации преминаха при изключителен интерес от страна на многобройната публика, която изпълваше петте огромни панаирни халета, които от своя страна превърнаха изложението в най-голямата витрина на литературната сцена. Уморените посетители можеше да приседнат на чаша кафе около атрактивни кафенета във вид на ретро автомобили. Усещането за пътуване във времето са засилва....

Международният панаир на книгата в Лайпциг води началото си от средата на XIX в., когато Лайпциг е считан за централно средище на германското книгоиздаване. По време на дългото си съществуване претърпява различни и сложни трансформации, последната от които идва след промените в Германия през 1991 г. Тогава той се профилира като форум предимно на младите автори и се стреми да се утвърди като мост между културите на Централна и Източна Европа. Изложители от цял свят, близо 3000 тази година, и огромен брой посетители се стичат в палатите, където са разположени различните секции: художествена литература, книги за изкуство и графичен дизайн, аудио книги и филми, образователни издания за деца и тийнейджъри, партитури и др.

Целта на членовете на Клъстера бе да се установят контакти с издатели и разпространители, със сходни интереси, както и да се потърсят възможности за сътрудничество. Първата ни среща бе с Бернд Роле, управител на Издателство „Вопелиус“ - Йена, което е специализирано в откриването на редки ръкописи и материали с документална и историческа стойност. Той сподели, че е работил с апокрифи, свързани с историята на Балканите, в частност и на България. Ние разказахме за дългогодишната апокрифна традиция в старобългарската литература.

Друг проект, който провокира интерес у нас, бе този на Едуардо Рока. Начинанието представлява съчетание между класическата литография и модерните печатни средства, под общото наименование Remigio. Този метод ще бъде иновативен и полезен за българските книговези, а членовете на Клъстера са готови да изиграят ролята на медиатор между немските и българските специалисти в сферата на книгопечатането. Зарадва ни желанието на немски илюстратор, работещ в областта на детската илюстрация, да вземе участие в оформлението на българска литература за деца, периодичните издания и др.

Немско-френският телевизионен канал „Арте“ бе широко представен на панаира в Лайпциг. От представителят на „Арте“ научихме, че медията планира да разшири обхвата на интересите си извън традиционната територия на Западна Европа и да отправи поглед на Изток, включително към културните явления в България. В последното десетилетие, Лайпцигският панаир привлича медийния сектор като част от общата културна експозиция. Освен Арте, други две големи медии „АРД“ (Първа немска телевизия) и „МДР“ (Немски обществен оператор) организираха ексклузивни репортажи на живо от Лайпцигския книжен панаир.

Интересна и полезна бе срещата с Мириам Микалан, представител на „ДТВ“, едно от най-големите германски издателства от Мюнхен. От нея узнахме за издадени произведения на български автори живеещи и работещи в Германия. Тя се заинтересува от настоящите автори на художествена литература у нас и изрази готовност за превод и разпространение на съвременни български творци.

Последният ден на Лайпцигския панаир на книгата премина при изключителен зрителски интерес към множеството дискусии организирани и предавани на живо по медиите в цял свят. Особено внимание привлякоха беседите на Милан Кундера, Якоб Августин, Кристоф Хайн, Маша Гесен и много други. Всички събития, перформанси, беседи, семинари и демонстрации преминаха при изключителен интерес от страна на многобройната публика, която изпълваше петте огромни панаирни халета, които от своя страна превърнаха изложението в най-голямата витрина на литературната сцена.

eufunds.bg

Проект „Подкрепа за изграждане и укрепване на капацитета на СДРУЖЕНИЕ „Културен Клъстер България“, ДБФП № BG16RFOP002-2.009-0003-C01, финансиран от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. “Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от СДРУЖЕНИЕ „Културен Клъстер България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.”

Текст: Димитър Енчев