"Хамлет" на Явор Гърдев от отчаянието до спасението

Един от най-дългоочакваните театрални проекти за сезона и годината - „Хамлет“ на Явор Гърдев, вече е на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. Снощи се състоя първият показ на новия прочит на Шекспировия шедьовър пред публика, премиерни представления има тази вечер, а също на 1 и 2 ноември. След това спектакълът ще се играе на 13, 15 и 16 ноември.

Както Факти.бг вече писа, в ролята на датския принц е един от най-атрактивните ни пробиващи актьори – Леонид Йовчев, а Офелия е откритието на Явор Гърдев Весела Бабинова – носителка на награда „Аскеер“ за изгряваща звезда. Крал Клавдий е Мариус Куркински, който от 90-те години не се е изявявал на сцената под режисурата на колега: по-точно от „Таня-Таня“ в Малък градски театър „Зад канала“, пак постановка на Гърдев. В актьорския екип са още Светлана Янчева (Гертруда), Валентин Ганев (Полоний), Иван Юруков (Хорацио), Ованес Торосян и Павлин Петрунов (Розенкранц и Гилденстерн) и др.

Сценографията и костюмите, решени във футуристично-милитаристичен стил, напомнящ за руския спектакъл на Явор „Грозният“, са дело на Никола Тороманов и Даниела Олег Ляхова. Музиката е на Калин Николов, видеото и 3D ефектите – на Венелин Шурелов, хореографията -  на Виолета Витанова и Станислав Генадиев, които влизат и в образите на пътуващите артисти в двореца Елсинор. Сценичните боеве са поставени от Емил Видев.

За спектакъла режисьорът се е спрял на най-новия превод на творбата – от Александър Шурбанов, преминавайки през също така впечатляващите варианти на Гео Милев, Валери Петров и други изтъкнати преводачи. Като „консултант по Шекспиров стих“ е упоменат младият актьор Сава Драгунчев.

Ето как режисьорът Явор Гърдев разкрива доминантната идея в своята версия на безсмъртната трагедия:

"Не природата на меланхолията и не загубата на смисъла, а мигът на осъзнаване на непоправимостта на света попада във фокуса ми в настоящата интерпретация на “Хамлет”. Посвещавам я на един единствен миг; на един кратък, но преломен момент; на точката на пречупване, след която никога вече не можем да бъдем себе си в разпадналия се пред очите ни свят.
Преди попадането в тази точка светът е бил смислен и перспективен, обещавал е радост, бил е свят с бъдеще. След попадането в нея той се е разпокъсал и обезсмислил, станал е бивш свят, чиито останки обитаваме на доизживяване, без помен от радост и без надежда за такава. Онова “преди” и това “след” са до болка познати на зрелия индивид. Почти всеки такъв индивид, в по-лек или по-тежък режим на жителство, е обитавал и двата свята. Колцина са избегнали участта след надеждите за добро бъдеще да се окажат насред отломки, подобно на разплакано дете, което клечи пред несглобяем конструктор LEGO, произведен с нарочно непасващи сегменти?
Повечето от нас познават болката и страданието в зоната на изчерпания смисъл, но колцина от нас познават спасението чрез изчерпания смисъл? Може ли точката на отчаянието да се окаже точка на спасението? Може ли преломният миг на загуба на смисъла да се окаже портал към тънката материя на битието? Може ли непоправимият свят все пак да бъде “сложен в ред”?
С риск да не успее да поправи света, Хамлет ще опита.
Не Хамлет-Отчаянието. Хамлет-Спасението.”