Върколаци, вампири, призраци - днешната епоха е обсебена от нечистите сили. От прокълнати същности, мяркащи се в митовете, те бяха превърнати в главни положителни герои на съвременната лъжекултура. Кой ги легитимира и изкара на повърхността т.е на екрана? Демиурзите от Холивуд, разбира се - и май вместо Hollywood ще бъде по-точно да наречем Damnedwood или Vampirеwood тая люпилня на антихуманни внушения. Четох някъде, че монотонното съществуване на днешната младеж, я кара да търси тръпка във филмовите саги за тия мрачни, отвергнати създания - жестоки, кръвожадни, но и способни на истинска любов, каквато няма днес в прозата на моловете, банките и застрахователните компании. Това са глупости, защото индустрията на Холивуд е другото лице на Световната банка - те са еднакво античовешки, антикултурни и принадлежат на едни и същи господари. Тия господари не ги е еня за "любовта" - целта им е да наложат страха като доминиращо чувство в младите поколения.
Каква "любов" можем да търсим у върколака и вампира?
Всичко, което световната олигархия, печатаща парите и налагаща цените, ни принуждава да консумираме - от храната и "медикаментите" до пропагандата и "културата" - се побира в едно слово - фалшификат. Ние се примирихме с фалшификатите, ние станахме роби на фалшификаторите, фалшифицирайки самите себе си, правото и смисъла да бъдем човеци - да ставаме все по-свободни, по-благородни, по-интелигентни, по-състрадателни - все по-близки духом до Твореца, който някога ни е създал по свой образ и подобие. Едно нескончаемо повесмо от сапунки на ужаса е завладяло кината, телевизиите и книжния пазар. Сюжетите на тия антитворби са обидно плоски, плоски до повръщане - те са предназначени за хора под средното равнище, в каквито се стремят да ни превърнат. Една унизителна порнография, реабилитираща злото и издигаща в култ грозното, уродливото, която дебилизира, опустошава, осакатява младежите, за да ги примири с участта им на жертви.
Нормалните хора знаят, че освен злонамерени, сценаристите в Холивуд са и комично невежи - техните исторически и митологически недоносчета разчитат на безкритичното ответно невежество на зрителите. Получава се затворен кръг - продукцията става все по-тъпа, потребителите ѝ стават все по-тъпи, светът се превръща в тъпилня, която маргинализира интелигентния и образован индивид. Дори когато борави с любимия си сенчест фолклор, населяван от върколаци, вампири и всякаква черна сволоч, холивудският писач показва умопомрачително невежество - спомнете си примера със зомбитата, живи мъртъвци с кървави ченета, обелени скалпове и висящи парцали плът, които на ята превземат градовете, нахлуват в къщите на порядъчните граждани и глозгат човешки кокали. Преди няколко години, бившият български посланик в Мексико Богомил Герасимов разказа в пресата за срещата си с хаитянски професор, който му разкрива истинския смисъл на понятието "зомби"- човек, чиято памет е заличена по престъпен начин от бокор ( помощник на вуду- магьосник ) посредством отровата на вид морска жаба. Магьосникът си е магьосник, но в превръщането на човека в зомби няма нищо мистично - има само отвратителен престъпен акт. Подобна трагедия предлага огромни възможности за създаване на истински, разтърсващи творби, а Холивуд я превърна в долна порнография, в пошъл анекдот.
Аналогична е ситуацията с вампирите и върколаците - романтичните любовници в холивудските бъркочи. Да, вампири и върколаци са съществували, те неслучайно присъстват в преданията на всички народи по света. Нещо повече - те със сигурност съществуват и днес! Но това е жестока участ, сполетяла нещастника заради сторено от него зло или връхлетяла го случайно, поради трагично стечение на обстоятелствата. Понякога във върколаци се превръщат и злодеи по свое собствено желание. Но аз няма да припомням всички тези пазени в народната памет или документирани от хронистите случаи - важното е, че те нямат нищо общо с плоската холивудска трактовка, поглъщана като наркотик от съвременните младежи.
Моята задача в тази статия е езиковедска - да изследвам формирането на словото " върколак" в три езика - българския, френския и италианския. Извинете ме за предългия пролог - длъжна съм да го напиша, защото престъпният начин на употреба на въпросния " митологически" персонаж ( и нему подобните ) в днешната епоха, е по-важен от начина на физиологическото и историческото му възникване.
Не се знае с точност дали българското съществително ВЪРКОЛАК е едно единствено слово или съдържа две съставки. Очевидно то произхожда от ВЪЛК, като по един законите на словообразуването, звукът "л" е преминал в "р". В западнославянските езици ( използвам термина "славянски" в традиционния му контекст, полемиките в случая са излишни ) думата, означаваща "върколак" е с непроменено "л" и звучи като: "vlkodlak" - на чешки, "wilkolak "- на полски, vilkolak, vlkolak и т.н. Ако приемем, че понятието, което на български би се произнасяло "ВЪЛКОЛАК" ( в случай, че "л" бе останала на мястото си ), е едноставна дума, то в нейното образуване не би имало нищо извънредно - ВЪЛКОЛАК ( ВЪРКОЛАК) би означавало някакъв особен вълк, без името да дава повече информация.
Но ако думата се състои от две части - ВЪЛК и КОЛАК - нещата се променят. Какво би могло да означава " колак"? Същото, което етимолозите са открили като корен на понятието "Коледа" - "КОЛ" - колело, завъртане, обръщане. Същото, което означава и "КОЛАК, КОЛАЧЕ" - "КОЛЕЛО, КОЛЕЛЦЕ". Следователно ВЪЛК - КОЛАК ще рече " този, който се обръща във вълк" ( подразбира се, че става дума за човек, превръщащ се във вълк). Този израз се съдържа цял целеничък в генералното понятие в руския език - ОБОРОТЕНЬ - което обхваща всички метаморфози на човек в животно ( и обратно ) и на животно в животно. А че такива превръщания на материалната форма не са плод на развинтената фантазия на средновековните разказвачи край печката в ледените зимни нощи, е повече от сигурно. Спомнете си как фриволната Фотида превръща в магаре красивия римски патриций Луций в "Златното магаре" на Апулей ( любимо четиво на лицеиста Пушкин ).
Точно това е значението и на френския израз LOUP GAROU. Целият израз означава "върколак" на френски, а първата дума в него - loup - е известна на всекиму -"вълк". Да, но какво ще рече "garou" - виж тук френските етимолози удрят на камък.Те единодушно посочват, че в окситанския и в други старофренски говори, думата "garou" се произнасяла "garoufl", но смисълът на "garoufl" остава неизвестен. Ако обаче потърсим словото "garofalo" в италианския език - твърде близко по звучене с френското "garoufle" - ще видим, че то означава "водовъртеж". Месинският проток, поради многото водовъртежи и други явления, затрудняващи корабоплаването, е наричан "Il Garofalo". Водовъртеж - завъртане, "обръщане" на водата. Следователно "loup garou" ще рече " този, който се обръща във вълк"- -" оборотень".
Колкото до LUPO MANNARO - ВЪРКОЛАК на италиански, тук почти няма какво да търся, всичко е ясно. Lupo е "lupus" - "вълк", а mannaro - брадва, секира, МАНАРА. Много глупости са изписали италианските етимолози - че mannaro произлиза от man -"човек" и прочие. Но mannaro еднозначно.произлиза от брадва - МАНАРА, същото слово, което и днес скромно си употребяваме ние, българите. В съвременния италиански език то е леко променено - MANNAIA, но в малтийския италиански съществува непокътнато - MANNARA.
На някои средновековни изображения ВЪРКОЛАКЪТ е представен като изправено на два крака същество с вълча муцуна и с тяло, покрито с гъста вълча козина. Той носи през рамо МАНАРА, а погледът му ... Погледът му е човешки - пълен с отчаяние и самота.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Четете ни и в Google News
