Селища с български имена в Италия

От доста време възнамерявах да съставя списък на селищата в Италия, които носят български имена - не само тези, в които нашият етноним е очевиден, като например с. Болгаре в Ломбардия, а и тези, в чиито названия с лекота съзираме породилото ги българско понятие. Подчертавам, че италианските етимолози са крайно затруднени да разтълкуват смисъла на имената, които следват по-долу и често предлагат наивни или направо карикатурни обяснения.

Отдавна твърдя, че на Апенинския полуостров и принадлежите му острови, е по-трудно да намериш поселение, което не е създадено от траките и българите, отколкото обратното. В този списък ще цитирам само имената на селищата, които лично съм посетила и тези, които най-лесно се превеждат чрез съвременния български език. Някои от тях са създадени от клонове от българския етнос в епохата на Античността и Ранното Средновековие, а други - огромната част - от траките в зората на времената. Самите названия на Италия, Сицилия, Липарските острови, Сардиния и Корсика носят тракийския печат. Ще допълня, че в землищата на много от по-долу цитираните села и градове също изобилстват имена на местности и реки с български имена. Но е трудно всяко землище да се гледа под лупа.

Настоящият списък може и трябва да бъде допълван с други подобни названия от добросъвестните български изследователи и пътешественици, посетили генетично свързаната с нас Италия.

БОЛГАРЕ (BOLGARE) - село в провинцията на град Бергамо, област Ломбардия. Посетих го през 2016 г. и му посветих голяма студия, публикувана в почти целия централен печат, която може да се прочете и в моя блог - " Виа Болгера - Българският път. При българите от с.Болгаре в Ломбардия." Има и видео в Ютюб с дадено от мен интервю на тази тема. Името на селото не се нуждае от никакви обяснения, то е единственото неизопачено име на италианско селище, носещо нашия цялостен етноним. В течение на вековете подобните нему имена са леко.променени, а в последните десетилетия съвсем преднамерено италианската администрация преиначава и размива имената на такива селища - например BulgAria се превръща в BulghEria и т.н. Както пиша и в студията, землището на с.Болгаре е истинска съкровищница на български топоними - вж "Годенишкото" ( Godenisco )и прочие. Много са - няма да ги изброявам, прочетете сами.

ПАЛОСКО (PALOSCO)- село на 5 км от Болгаре, провинция на Бергамо, Ломбардия. В цитираната статия за Болгаре, в която нееднократно споменавам и Палоско, извеждам името му от Плиска. Сега обаче бих свързала това название по-скоро с "бал"-"бял" - "БАЛОСКО", което ще рече " БАЛОВСКО" - "БЯЛОВСКО". Изворите и самите жители на Болгаре сочат с.Палоско като част от народа, създал Болгаре.

ТЕЛГАТЕ (TELGATE) - село в провинцията на Бергамо, област Ломбардия. Телгате е заобиколено от селата Болгаре, Палоско и Грумело дел Монте. За първи път името му се споменава в документ от 830 г., но според историческите извори, то е възникнало още в римската епоха като станция за смяна на коне по централния път Милано - Бреша. В миналото названието му се изписвало като TALEGATE, TALLEGATE, TALIGATE. Няма съмнение, че оригиналното име на селото е ТАЛИГИТЕ - запазена е непокътната и членната форма за множествено число. Почти същото название носи и малкото селце ТАЛЮНО - TAGLIUNO, което днес е част от селището Кастели Калепио ( Castelli Calepio ). За Телгате и Талюно - вж статията ми в блог.бг

ГРУМЕЛО ДЕЛ МОНТЕ (GRUMELLO DEL MONTE) - село в провинцията на Бергамо, област Ломбардия. Селището е част от така наречения от мен " безспорен български ареал" около Бергамо. Извеждам названието му от името Крум или от "гръм". По- малко вероятно е то да произлиза от " хромел". В миналото, преди филоксерата, цялото му хълмисто землище е било покрито с прекрасни лозя. Село със същото име - Грумело - има и в провинцията на Кремона, Ломбардия - GRUMELLO CREMONESE.

ЧЕЛАДИНА (CELADINA) - днес квартал на Бергамо, в миналото селце в непосредствена близост до града. Смисълът на името е ясен за всеки българин - Челядина, челяд.( разбира се - област Ломбардия).

ГОРЛЕ (GORLE) - село близо до Бергамо, област Ломбардия. Според мен името означава "гърло".

ЛОВЕРЕ (LOVERE) - село на езерото Гарда, в провинцията на Бергамо,област Ломбардия.Името му означава "ловци", но суфиксът не е "ец" ( съответно "ци" в мн.ч. ) ,а по- древната форма "ар, ер"- "ловар, ловер" в ед.ч. - "ловере" е субстантивът в множествено число.

КАРАВАДЖО (CARAVAGGIO) - село в провинцията на Бергамо, област Ломбардия, родно място на родителите на художника Микеланджело Меризи. Името на селото означава " кораб"- "коровоз".Всичко за това название прочети в статията ми " Караваджо - произход и значение на името".

КОКАЛЬО (COCAGLO) - село в провинцията на Бреша, област Ломбардия. Явно името произлиза от "кокал" - такива имена носят селища, които израстват върху някогашни по-древни некрополи или места на битки, които се изправят скелети. Ясното понятие " кокал " не бива да ни изненадва - Диодор Сикул ( Сицилийски ) в "Историческа Библиотека" разказва за цар Кокал, комуто Дедал построява непревзимаем дворец - крепост на скалата Камик, а също и други чудни съоръжения. Това "gl" в името на Кокальо не се чете "ГЛ" - в италианския език то омекотява звука "л"( "l") и той се чете като "ль".

ПОЛЯНО (POGLIANO) - POGLIANO MILANESE - село в провинцията на Милано, област Ломбардия. Името на селището означава буквално "поляна". Има и други поселения в Италия с това име или с негови варианти. Тук отново срещаме буквосъчетанието "gl", което омекотява "л" и превръща звуците " иа" в един звук " я", писмен знак за който липсва буква в латинската азбука, но той съществува в италианската фонетика и съответно в топонимията.

БУЛГАРОГРАСО (BULGAROGRASSO) - село в провинцията на Комо, област Ломбардия. Посетих го през 2017 г.- има видео с мое интервю, посветено на произхода и историята на Булгарограсо в Ютюб. Извеждам името му от БЪЛГАРГРАД - БЪЛГАРГРАДЕЦ - изгледайте видеото. Лангобардският историк Павел Дякон и ренесансовият философ Бенедето Джовио ясно пишат за безспорния български произход на Булгарограсо и околните селища, който днес се отрича от съвременната италианска или по-точно местна историография ( с изкл. на г-жа Стефания Дувиа ). Местната администрация го отрича яростно, за разлика от тази в Болгаре. Всъщност тъкмо в този регион - на Комо - до 11 в. е съществувала "държава България".

БУЛГОРЕЛО (BULGORELLO) - село край Булгарограсо, което до неотдавна се е наричало БУЛГАРЕЛО - провинция на Комо, област Ломбардия. Името няма нужда от коментар, въпреки пълното отрицание на днешните италиански историци и езиковеди.

ЧИРИМИДО (CIRIMIDO) - село в провинцията на Комо, област Ломбардия.Името явно произхожда от "керемида"

КОМО, РАВЕНА, ПАДУА (COMO, RAVENNA, PADOVA) - имената на тези градове са лесно преводими чрез българския език и неговия предшественик - тракийския.

Името на град Комо има точния си паралел в названието на връх Ком в Стара планина - значението му е "черен" в арамейския език. Равена означава "равна", а Падуа (Падова) очевидно ще рече "падина", както впрочем и названието на река По - Паданус.Имена като Padova, Mantova, Genova даже пазят тракийското и българско окончание "-ово,ова"

СКРОВА (SCROVA) - село в провинцията на Падуа, област Венето ( името Венето, Венеция също е с тракийски произход ). Названието е почти идентично с това на Ботевградското село Скравена и според мен произхожда от "кръв".

РИМ (ROMA) - Включвам в списъка и столицата на Италия, само за да напомня, че името на основателя ѝ - Ромул ( Romulus) произлиза от българското слово "РОМОЛ"( на река) - вж в блог.бг статията ми "Основателят на Рим е говорил български", която бе публикувана от всички възможни сайтове и вестници в България - и два пъти в самата Италия.

БАРГАЛИ, ДЕВАНЯ, ТРАЗО (BARGALLI, DEVAGNA, TRASO) - села в непосредствена близост до Генуа, област Лигурия.Имената им са невероятно интересни, а фактът,че се намират едно до друго, засилва убеждението ми, че имат български и тракийски произход. Баргали вероятно означава "Българи"("BALGARI") с характерното и за българския, и за италианския език, превръщане на "л" в "р" и обратното. Този говорен ефект е известен в езикознанието. В ДЕВАНЯ ясно се съзира тракийската съставка "дева", а и цялото име ни насочва към нашата Девня.Колкото до ТРАЗО - убедена съм, че названието произхожда от "тракиец","тракийски". И в това няма нищо чудно - селата се намират в сърцето на Лигурия, а лигурите са част от тракийския етнически и езиков блок. Дори в швейцарския кантон Тичино, в долината на река Маджа, открих цяла броеница топоними, които явно са с тракийски произход - вж статията ми " La valle magica. Nuove idee sull"origine e il significato della toponomastica Valmaggese".

БОЛГЕРИ (BOLGHERI) - световноизвестно курортно градче на брега на Тиренско море в провинцията на Ливорно, област Тоскана. Прочуто е със своето вино.Названието му не се нуждае от обяснения.

ПЕРУДЖА (PERUGIA) - главен град на Умбрия. Етруското ѝ име е Перузия и то има своя точен паралел в името на българската Перущица.

СЕЛАНО (SELLANO) - село в провинцията на Перуджа, област Умбрия.Името означава "село" и е идентично с това на Селановци, Оряховско,Врачанска област.

РОКАПОРЕНА (ROCCAPORENA) - село в провинцията на Перуджа, област Умбрия.Това селце е родно място на една от най- почитаните и обичани светици на Италия - Света Рита, светицата на невъзможните казуси - т.е спасява хората,попаднали във фатални ситуации и изцелява обречените, болни от смъртоносни болести. Наричат я Санта Рита ди Каша ( Cascia ) - Каша е по- голямото градче,в чийто манастир е живяла и умряла светицата. В него днес може да се види нетленното ѝ тяло в кристален ковчег. Рокапорена е изключително интересно име, което предизвика у мен неутолимо желание да го проуча. Не само от изследователски интерес, но и с поклонническо смирение пред Санта Рита, отидох в Рокапорена през 2017 г. И ето, това,което предполагах като смисъл на името на селото, се оказа истина. РОКАПОРЕНА означава ПОРЕНА ( РАЗПОРЕНА ) СКАЛА. В селището се влиза през тесен проход, ограден от две високи скали, които напомнят врачанския проход Вратцата, но пътят е още по-тесен, скалите са по-близо една до друга - истинска разпорена скала. Сякаш меч е разсякъл един огромен каменен блок и е отворил процеп между двете му половини. За Рокапорена и Каша - вж видеото с моето интервю в Ютуб с название "Света Рита от Касия" - този, който го е качил, е изписал погрешно името на града Каша - название, което буквално означава "къща" - " каща".

езеро ТРАЗИМЕНО, ТРАЗИМЕНСКО ЕЗЕРО ( LAGO TRASIMENO ) - в провинцията на Перуджа, Умбрия. Езерото е прочуто заради битката на римляните с картагенските войски на Анибал в 217 г. Е да, не става дума за селище, но името на езерото заслужава място в този списък - и как още! Според мен то означава " тракийски имот", "тракийско владение" TRASI - MENO. Дори в случай, че названието му произлиза от собственото име на някоя личност, то тази личност неизменно е свързана с тракийския етно с.

ЧЕЛЕ ДИ БУЛГЕРИА (CELLE DI BULGHERIA) - село в провинцията на Салерно, област Кампания. Името означава " Български килии". Тук коментари не са нужни, всичко е ясно, освен че, когато отидох там през 2005 г. разбрах - по-рано селището векове наред логично се е наричало "CELLE DI BULGARIA", а в 20 в. името му е променено на "CELLE DI BULHERIA" - едно "е" е заменило "а"-то, но колко много означава това. Защо е направено - отгатнете сами. Така или иначе промяната не е постигнала желаната цел. Планината обаче вече не носи старото си име Montagna di Bulgaria, само върхът ѝ е останал да издига високо българския знак ( поизопачен все пак ) - Monte BulghEria. В ниското бълбука река МИНГАРДО ( MINGARDO ), чието название извеждам от МИН-ГРАД.

БАГЕРИЯ ( BAGHERIA ) - град в провинцията на Палермо, Сицилия. Смятам, че името на града означава "БЪЛГАРИЯ".

ЧЕРДА (CERDA) - градче в провинцията на Палермо, Сицилия. Очевидно името произлиза от "черда" - стадо.

ТРОЙНА (TROINA) - град в провинция Enna, Сицилия. Името явно означава "тройна", защото има и река Тройна, която се разделя на три ръкава и пресича всички съмнения относно названието си.В Сицилия има и река ГОРНА ЛУНГА ( GORNA LUNGA) , в чието име е очевидна съставката " горна", а смятаното за типично италианско прилагателно " лунго, лунга" - " дълъг,дълга" е съществувало и в нашия език и е оставило следа в едно иронично съществително -" лунгур" - " дългуч".

За трайната "българската следа" в Сицилия съм писала доста неща в книгата "Връх България" ( 2016 г.).

КОРСИКА - ( CORSICA ) - Според мен името на острова може да се преведе като "Сикански хора", "Сикански народ".

Автор: Милена ВЪРБАНОВА