Бебоците на маестро Карталов по пътя към Храма

Маестро Пламен Карталов обича да цитира притчата за онази майка, която потърсила съвета на стар мъдрец как да възпитава детето си. На колко години е, заинтересувал се той. На 7, бил отговорът. „Късно е!“, отсякъл мъдрецът.

За да не се окаже в един момент късно и за българските родители да превърнат отрочетата си в хармонични, комплексни и позитивни личности, Софийската опера дава възможност на майки, татковци, дядовци и баби да заведат или дори...да донесат най-малките си любими същества на представленията, наречени от акад. Карталов и неговия екип „Концерти за бебоци“.

За инициативата от Операта са предпочели по-интимното и закачливо определение „бебоци“ вместо звучащото леко по медицински предписание „за бебета“ - не искат да се вземат прекалено на сериозно, когато събитията минават

под знака на усмивките и щастливото детско гукане

Хлапетата дори са приветстване с песничка „Добре дошли, бебоци“ в малката уютна зала, която побира максимум 25-30 възрастни придружители. По време на концертите всички зрители са на пода, раздадени са им одеяла, възглавници, специални чехли, играчки – атмосферата е домашна. Остава им само да се забавляват с помощта на 7-членния оркестър и най-младите артисти от оперната трупа.

И те го правят: още с обявяването на проекта билетите за съботните и неделните представления моментално свършват за седмици напред, а организаторите решават да откликнат на интереса със спектакли и в четвъртък и петък от 11 и от 17 часа. Салонът винаги е пълен!

Докато репортерът на Факти.бг разглеждаше афишите около касата на Операта на столичната улица „Врабча“, пред нея опашката така и не се стопи. Наред с билети за „Аида“, „Трубадур“ и балетните постановки, меломани на всевъзможна възраст неизменно питаха и за „Концерти за бебоци“.

Феноменът, роден в средата на януари, обаче не е „взрив в празно пространство“ - той си има сериозна предистория. Изглежда уникално за световната оперна практика толкова невръстни деца – от 0 до 3-годишна възраст, да бъдат приобщавани към сериозното изкуство. „Грижата на всеки театър към публиката утре създава инициативи със и без аналог. Защото оперната публика е специална публика, тя се открива, създава и развива – обяснява директорът на музикалната институция акад. Пламен Карталов. - Напълно естествено е всеки оперен ръководител да мисли както за добри певци, които да се изявяват в продукциите, така и за добра публика, която да гледа тези спектакли“.

Още в началото на своя мандат маестрото обявява индивидуалната работа с публиката за първа грижа. „В продължение на няколко години регистрирахме присъствието на всеки един зрител, за да можем винаги да имаме контакт с него, да го каним на нашите премиери, а и той самият да има връзка с нас, ако иска да сподели свои идеи. Не беше лесно, мнозина в началото не бяха готови да предоставят за информация своята конфиденциална електронна поща и своя телефон, затова трябваше да бъдат убеждавани“ - обяснява Пламен Карталов. „Сега обаче имаме над 17 000 абонати, регистрирани в нашия сайт – не са малко“, скромно коментира той.

Като втори приоритет тогава все още новопокръстеният директор си поставя

отглеждането на нова публика

и трупата започва да създава репертоар за най-младите зрители от 3 до 12-14 години. „Тази идея се роди на първо място от обстоятелството, че Операта беше в ремонт и не се знаеше кога той ще завърши. Никой не можеше да предположи кога пак ще имаме достъп до голямата сцена. Тогава си казах: имаме прекрасни оркестър и артисти, както и великолепна малка сцена, където репетираме – ще я превърнем в детска камерна сцена“, връща лентата маестрото.

Там се завъртат изкушенията за невръстни „Петя и вълкът“, „Вълшебната флейта“ за деца, „Хензел и Гретел“, „Карнавал на животните“, „Пепеляшка“... Започва целенасочена и устремна програма за работа с детските градини. „Беше забавно и занимателно, защото малчуганите не отиваха направо на представление, а правеха нещо като екскурзия – минаваха през голямата сцена, виждаха как пристигат колите с декорите, как те се строят, как се въртят, как се спускат полилеите, влизаха в балетната репетиционна, при хоровия състав и оркестъра...“, разказва акад. Карталов за експедицията на питомците си в сложния механизъм на операта отвътре.

Няколко години по-късно новата публика е наистина отгледана: в Операта продължават да виждат някогашните 3-4-годишни хлапета вече като почти тийнейджъри, които сега купуват билети за родители и приятелчета. Една случка обаче „отключва“ идеята, че може да се тръгне и към още по-малките и дава кураж на директора да действа: „Веднъж по време на детски спектакъл

видях една майка, която си кърмеше бебето в залата

То се оказа на няколко месеца, а тя беше осъзнала необходимостта да слуша музика, да бъде облъчвано от нея, да е част от тази атмосфера“, повдига завесата маестрото.

От този миг до създаването на „Концерти за бебоци“ остава да се направи просто една малка крачка. Днес вместо семеен албум с любими кадри директорът показва снимките на бебоците от публиката с озарените очички. И уточнява, че едно от най-големите удоволствия е отиването към залата по високото стълбище, което родителите с децата бавно превземат крачка по крачка, а някои татковци дори носят спящи мъничета с кошчетата им. Така се изкачва пътят към храма...

Наред с детски произведения начинаещата публика слуша и сериозна музика. Започва се с кларинетната тема от финалната сцена на операта „Тоска“, когато Марио Каварадоси излиза на терасата на Кастел Сант`Анджело. „Избрах я, защото тя успокоява, дава вибрация на душата, прави небесна връзка с Космоса и с душата на детето - музиката на Пучини магнетично обладава детското внимание“, категоричен е режисьорът. Не са пренебрегнати също фрагменти от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, „Хензел и Гретел“ на Енгелберт Хумпердинк (германски композитор, чието име си е харесал за псевдоним прочутият поп идол от близкото минало!), по чиято музика хлапетата ритмично тактуват с крачета и ръчички...

Едни и същи наблюдения всеки път се повтарят: „Детето плаче. Започва музиката - то утихва. Завършва музикалният фрагмент – детето пак надува гайдата. И така до края на 45-минутния концерт“, събрал е Пламен Карталов доказателства в полза на твърдението, че

музиката облагородява!

Екипът на проекта начело с Карталов, режисьорката Юлия Кръсетва и детския музикален педагог Мария Момирова не са се ръководили при избора на бебешкия репертоар от модерните изследвания творбите на кои композитори как точно влияят върху човешкия организъм. „Ние нямаме такъв опит. Аз го правя чисто спонтанно, така че да оформя в представите им техния храм, техния театър“, признава маестрото.

Родителите са доволни, че не само вкъщи имат грижата за това посвещаване, но и някой отвъд прага на дома се грижи да посее в детската душа ценностите на изкуството. Пламен Карталов обаче не се причислява към теоретиците на борбата срещу чалгата като други родни интелектуалци подобно на Теди Москов или Александър Морфов например. „Другата музика ни залива отвсякъде – в ресторанти, магазини, таксита, автобуси... Ние не можем да кажем на хората каква музика да харесват и къде да влизат - дали в кръчми, или в църкви. Аз се опитвам да правя каквото мога със собствената си енергия - да създаваме спектакли, които да изхвърлят от борда на сериозното изкуство онова, което опростачва българина“, декларира той.

Ние

живеем в свирепа конкуренция на пошлост, на злоба на деня,

на омраза. Изкуството е онова, което ще облагороди подивелите хора около нас, категоричен е директорът на Националната опера, която в буквалния смисъл съжителства със злобата на деня. Офисът на партия „Атака“ е в същата сграда и през лятото артистите и оперната публика имаха доста неприятности с политическия „екстаз“ на националистите. „Това, което изживяхме, беше ад, а предстоеше премиера на „Залез на боговете“. Вагнер! Къде е адът, къде е раят... Но нашите хора издържаха!“, припомня режисьорът на великата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“.

Дали ще поставя мегаспектакли на площада, по стадиони, в антични театри или ще пристрастява най-малките към магията на операта – за Пламен Карталов отговорността към публиката е еднаква. Така че наред с „Борис Годунов“ на пл. „Батенберг“ през лятото и предстоящия да се появи след година 5-часов вагнеров мегаспектакъл „Тристан и Изолда“, маестрото обмисля и как ще се развива проектът „Концерти за бебоци“. А той ще се разгърне подобно на „Четирите годишни времена“ на Вивалди – с различни композитори, декори и атмосфера според сезоните... Бебоците сега се наслаждават на зимната програма, но предстоят изненади през март.