Защо САЩ "губят интерес" към Луната през 1972 г.

Победата в космическата надпревара, огромните разходи и войната във Виетнам са част от причините, довели до прекратяването на Лунната програма на НАСА

САЩ и НАСА прекратяват лунната програма „Аполо“ през 1972 г. поради комбинация от политически, финансови и стратегически фактори.

Главният двигател на програмата е „космическата надпревара“ със СССР. След като Нийл Армстронг стъпва на Луната през 1969 г., САЩ се утвърждават като победители и политическият стимул за продължаване на скъпите мисии драстично намаля.

Програмата „Аполо“ е струвала на САЩ огромни разходи - около 25,4 милиарда долара по тогавашни цени (над 180 милиарда в днешни долари). Поради икономическия натиск от войната във Виетнам и социалните програми в страната, администрацията на президента Ричард Никсън налага сериозни съкращения в бюджета на НАСА.

След успешната мисия на "Аполо 11", интересът на американското общество към следващите кацания на Луната започва да спада. Мнозина започват да поставят под въпрос целесъобразността на огромните разходи за космоса на фона на земните проблеми.

Инцидентът с Аполо 13 през 1970 г., който едва не завършва фатално, подчертава високия риск при всяка лунна мисия. Ръководството на НАСА става по-консервативно по отношение на безопасността на екипажите.

Агенцията сменя приоритетите си решава да насочи ресурсите си към нови проекти, по-специално развитието на космическата совалка (Space Shuttle) и орбиталната станция Skylab. Смяташе се, че совалките ще направят достъпа до космоса по-евтин и рутинен.

Последната мисия, кацнала на Луната, е Аполо 17 през декември 1972 г.. Планираните мисии Аполо 18, 19 и 20 са официално отменени поради липса на финансиране.

Днес, над половин век по-късно, програмата „Артемида“ цели завръщане, но този път с цел изграждане на постоянна база.