„Ще започна, когато имам повече време“: 11 фрази, които издават навик да отлагаме

„Ще го направя утре.“ Ако тази фраза се повтаря всеки ден, тя вече не е план, а начин задачата да бъде изместена за неопределено време. Същото важи и за „Ще започна, когато имам повече време“ – израз, който звучи разумно, но не съдържа нито срок, нито конкретно действие.

Важно е обаче да се направи разлика между мързел и отлагане. Американската психологична асоциация посочва, че прокрастинацията не е просто проблем на мързела или лошото управление на времето. Тя често е свързана с опит човек временно да избегне скука, тревожност, несигурност или страх от неуспех. „Отлагането е форма на саморегулация, при която краткосрочното настроение надделява над дългосрочната цел“, обяснява психологът Фушия Сируа.

Фрази, които прехвърлят началото

• „Нямам време.“ Понякога това е обективен факт, но когато се използва за всяка задача, може да показва липса на приоритет или нежелание да бъде поета отговорност.
• „Първо трябва да ми дойде настроение.“ При този модел действието зависи от мотивацията, вместо мотивацията да се появи след първата малка стъпка.
• „Това е прекалено трудно.“ Изразът може да прикрива не мързел, а ниска увереност, страх от грешка или неяснота откъде да се започне.
• „Нека първо проверя телефона си.“ Така трудната задача се заменя с по-бърз и лесен стимул, който носи незабавно удоволствие.
• „Само още пет минути.“ Фразата често се появява при продължително гледане на видео, игра или разговор, когато непосредственото удоволствие измества планираното действие.

Оправданията звучат различно, но водят до едно и също

• „Работя най-добре под напрежение.“ Това може да е вярно за отделни ситуации, но често оправдава чакането до последния момент.
• „Няма смисъл да бързам.“ Когато последствията са далеч във времето, човек може да подцени значението на започването днес.
• „Някой друг може да го свърши.“ Така отговорността се прехвърля към колеги, близки или приятели.
• „Не съм мързелив, просто не ми се занимава.“ Изразът признава нежеланието, но не посочва дали причината е умора, скука, тревожност или липса на смисъл.
• „Ще го направя, когато имам повече информация.“ Събирането на още данни понякога се превръща в начин да се избегне реалното започване.
• „Няма да стане както трябва, затова няма смисъл.“ Перфекционизмът също може да блокира действието, когато страхът от несъвършен резултат е по-силен от желанието за напредък.

Изследванията показват, че конкретният план има значение, макар резултатите да не са еднакви във всички проучвания. В експеримент с 152 студенти участниците, които предварително формулирали точно намерение за действие, били почти осем пъти по-склонни да спазят уговорен час. Друго изследване с 81 студенти установява, че съчетаването на желаната цел с конкретен план намалява усещането, че задачата е неприятна, и повишава готовността за започване.

Затова 11-те фрази могат да бъдат ориентир за навик да се отлага, но не и присъда за характера на човек. Една реплика, произнесена след тежък ден, не доказва нищо. По-важен е повтарящият се модел – обещание без срок, задача без начало и оправдание, което се появява всеки път, когато трябва да бъде направена първата крачка.

Източници: psychologytoday.com, time.com