Има ли гробище за космическите сателити?

Сателитите се нуждаят от малки количества гориво, за да се подредят и да запазят позицията си. Когато горивото свърши, те се извеждат от експлоатация. Изкуствените спътници обикалят Земята на различни височини, в зависимост от ролята си, предава NOVA.

Сателитите за околната среда, например, обикалят на няколко стотин километра над Земята в ниска околоземна орбита. Навигационните спътници са много по-далеч. Те са на височина 20 до 24 хиляди километра в средна околоземна орбита. Сателитите за телекомуникации, излъчване и прогнозиране на времето са най-отдалечени от Земята в геостационарна орбита. Те са разположени над екватора и винаги са фокусирани само върху една част от Земята.

След като сателит достигне орбитата на гробището, контролният център трябва да изпразни резервоарите си и да изтощи батериите, за да се предотврати неконтролирана експлозия на горивото, например. Сателитите са върху геостационарната орбита и се свалят по контролиран начин и се изхвърлят в земната атмосфера.

Нарастващата топлина от триенето ги кара до голяма степен да изгарят, а останалите отломки падат в морето. Сателитите могат да бъдат повредени от метеорити или космически боклук и животът им да бъде съкратен. Те вече не могат да бъдат контролирани. Сега изследователите се надяват да ги открият с помощта на геостационарната орбита.

Сателитите са върху геостационарната орбита. Те или закачат неработещ космически кораб, или го хващат в мрежа. Целта е да бъдат свалени по контролиран начин. Европейската космическа агенция се подготвя за своята първа мисия за обезвреждане, наречена Clear Space 1.