Луната влезе в списъка на застрашените културни обекти

Луната, която от векове пленява човешкото въображение, официално се присъедини към списъка на Световния фонд за паметници на културата (WMF) с обекти, изправени пред критични предизвикателства. Изненадващата ѝ поява в тазгодишния подбор, оповестен от WMF, е свързана с опасения, че планираните търговски пътувания и разширяващите се космически дейности могат да разрушат безценни следи от най-важния етап в историята на човечеството – първото стъпване на човек на извънземно тяло.

Според Бенедикте дьо Монтлер, президент и главен изпълнителен директор на WMF, включването на Луната сред 25-те уязвими обекта се дължи на „нарастващи рискове в условията на ускоряващите се лунни дейности, осъществявани без адекватни протоколи за съхранение“. Без единна международна политика за опазването на културни обекти извън пределите на Земята, днес има сериозна тревога, че бъдещи мисии – комерсиални или правителствени – могат да увредят историческите места, свързани с първите лунни кацания през 60-те и 70-те години на XX век.

„За първи път Луната е включена, за да се подчертае спешната необходимост от признаване и съхраняване на артефактите, които свидетелстват за първите стъпки на човечеството отвъд Земята – определящ момент в нашата обща история“, посочва Монтлер. Сред най-знаковите примери тя откроява телевизионната камера, заснела легендарното кацане, мемориалния диск, оставен от Нийл Армстронг и Бъз Олдрин, както и редица други предмети, останали на лунната повърхност.

На 15 януари SpaceX изстреля два лунни модула, за да изследва възможностите за бъдещи мисии, което засилва опасенията около липсващите регулации. Само пет държави – САЩ, Китай, Индия, Япония и бившият Съветски съюз – са успявали да извършат успешно кацане на Луната досега. Скоро обаче към тях вероятно ще се присъединят и частни компании, насърчени от космически агенции, които също планират участия в лунните програми.

Големият пробив в космическия туризъм се очаква след мисията „Артемис III“ на НАСА, планирана за средата на 2027 г. – първото пилотирано лунно кацане от 70-те години насам. Според WMF именно тези бъдещи полети на туристи и другите амбициозни космически програми рискуват да се превърнат в основната заплаха за автентичността на лунния пейзаж, оставен от най-ранните мисии.

„Опазването на лунното наследство ще предотврати щетите от ускореното развитие на частните и държавни дейности в космоса и ще гарантира, че тези артефакти ще останат за бъдещите поколения“, подчертава Монтлер. Тя смята, че е наложително да се изработят международни механизми, с които да се защитят уникалните исторически локации в лунния пейзаж и да се осигурят ясни правила при провеждане на бъдещи мисии.

Въпреки безпрецедентното включване на Луната, по-голямата част от тазгодишния списък на WMF остава съсредоточена върху планетата ни. Към уязвимите зони се причисляват:

• Qhapaq Ñan – предиспанска пътна система в Андите

• Антакия в Турция и полуостров Ното в Япония – пострадали от скорошни земетресения

• Зони на конфликт като Украйна и Газа

• Африканското крайбрежие на Суахили – изложено на риск от ерозия на крайбрежието (включително Стария град на Ламу и Форт Хесус в Кения, както и остров Мозамбик)

• Историческата градска структура на Газа – опустошена от военни действия

• Православните манастири в долината Дрино (Албания) – показателен пример за потенциално устойчив туризъм

• Будистките пещери Майджишан и Юнган (Китай) – застрашени от пренаселеност и натоварен туристически поток

В предишни списъци на WMF фигурират места като праисторическите пещерни рисунки от държавния парк Монте Алегре в бразилската Амазония, ацтекските руини Теотиуакан в Мексико и предколумбовия археологически обект Гарсия Пастър в Тексас.

Включването на Луната в списъка на застрашените културни обекти е прецедент, който задава тон за по-широк дебат относно опазването на културното наследство отвъд пределите на Земята. Докато космическият туризъм и научните мисии набират скорост, призивът на WMF да се създадат регламентирани международни норми е сигнал, че човечеството трябва да намери баланс между амбициите за изследване и отговорността да съхранява собствената си история – независимо дали на Земята или сред звездите.