"Нито веднъж България не е назовала ясно заплахата от Русия"

ДВ: Както министърът на отбраната, така и експерти, заявиха, че е очевидно, че става дума за умишлена атака и няма как случилото се в българската изключителна икономическа зона да е случайност. За какво е знак това?

Румена Филипова: Според мен това е знак за градация в атаките спрямо България, тъй като виждаме ескалация - от провокации, например от паднали дронове, до вече много по-сериозни нападения в българската морска територия. Вече се установи, че България е слабо звено спрямо зловредното влияние от страна на Русия и Китай. Това е, защото липсва сериозен институционален отговор на всякакви хибридни атаки и не се вземат съответните мерки и по принцип се омаловажават инциденти. Не се назовава ясно кой е извършителят, въпреки че вече в международен план нашите партньори от Европейския съюз и НАТО ни изказаха достатъчно много предупреждения за това какви агресивни мерки може да предприеме Русия спрямо Европа. Има и достатъчно доказателства от други държави. Така че България наистина се затвърждава като изключително уязвима на чуждестранно зловредно влияние и като една, за съжаление, по-лесна мишена за подобни атаки.

Още новини от Украйна

ДВ: Според украинския президент Зеленски Киев е уточнил с България, че става дума за руско нападение. София обаче казва, че доказателства няма за момента и не е коментирала разговорите си с украинската страна. Защо според Вас?

Според мен тук не можем само да говорим за това, че едва ли не има двойна стратегия: едно се говори пред европейските партньори и Украйна, а друго - за вътрешна консумация. Защото, разбира се, реториката за вътрешно потребление се отчита, чува и разбира и от външните ни партньори. Аз мисля, че няма голямо разделение вече между вътрешната и международната медийна среда. Посланията така или иначе са свързани и могат да се прочетат и да се видят от всеки, не само от българската публика, от българските медии. Така че аз мисля, че тук даже стои един по-сериозен въпрос - този за геополитическата ориентация на България: дават се ясни сигнали, че страната по-скоро не подкрепя Украйна във войната на Русия срещу нея, както и че нито веднъж досега нямаше сериозно назоваване на заплахата от Русия. По-скоро наративът е, че се говори за мир, но не се казва при какви условия и с какви последици за украинската и европейската сигурност. И всъщност все по-често чуваме, че властите получават похвали от страна на руските държавни институции за поведението на България в международните отношения. Така че аз по-скоро мисля, че отново не е въпрос просто на послания за вътрешна и външна употреба, а е сериозен въпрос за геополитическата ориентация на България.

ДВ: Говори се много за заплахите срещу Балтийско море, но сега ситуацията и в Черно море става все по-напрегната. Как ще се отрази това на действията на НАТО в региона?

Това е изключително важен въпрос. За сигурността в Балтийско море можем да кажем, че има много повече инициативи за сътрудничество и също така капацитет - както между самите балтийски държави, така и със скандинавските страни. Коренно различна е ситуацията в Черно море, тъй като единствените държави, които са членки на Европейския съюз и които граничат с Черноморското крайбрежие, са България и Румъния. Разбира се, Турция е част от НАТО, но ние нямаме единна система за сигурност в Черно море и основният фактор на заплаха е от страна на Русия. Но проблемът е, че държавите, които са членки на Европейския съюз и НАТО, не винаги действат единно. От много време насам се говори, че трябва да се изгради военен капацитет в Черно море, но това се случва трудно, тъй като инициативите за сътрудничество между България, Румъния и Турция по-скоро се фокусират например върху разминиране, отколкото върху изграждане на общи сили във флота.

Трябва да говорим и за Конвенцията Монтрьо, тъй като има определени ограничения за навлизане на военни кораби и съответно НАТО не може да предостави всичките си военни военноморски сили и да подкрепи България и Румъния, така че повече трябва да се разчита на капацитета на тези две държави, а България по-скоро отново се очертава като слабо звено.

ДВ: Турция, Румъния и България подсилиха дейността си по Противоминната военноморска група в Черно море след срещата на върха на НАТО това лято в Анкара. Каква ще е ролята на този пакт занапред с оглед на влошаващата се ситуация със сигурността в Черно море?

Той, разбира се, е важен и има своите функции за много конкретна област - разминирането. Но аз мисля, че има и по-сериозни въпроси и пропуски в отбранителния капацитет във военноморски план, защото би трябвало да се изградят много по-сериозни запаси и сили по отношение на бойни кораби. Модернизацията на военноморските сили в България трябва да се подобри в допълнение на въздушната отбрана, за която бяха взети мерки през изминалите години. Отново трябва да има много повече координация най-вече с Румъния, която е страна с най-близки отношения с България в рамките на ЕС и НАТО. Но като цяло вече повече от десетилетие българските власти и институции омаловажават или не подкрепят идеята за изграждане на общи военноморски отбранителни сили и координация. Това продължава и до днес.

ДВ: Виждате ли някаква разлика в начина, по който Румъния реагира на това, което се случи два дни по-рано в нейната изключителна икономическа зона и начина, по който България реагира? И според Вас партньорите ни в НАТО и в Европейския съюз отчитат ли разликата в отношението на едната и другата държава?

Със сигурност отчитат, защото като цяло отговорите на България, които са изключително плахи и без да се назовава ясната руска заплаха не само за България, а и за цяла Европа, правят сериозно впечатление. Прави впечатление и липсата на каквито и да било реални мерки, както по отношение на засилване на военния капацитет, така и по отношение на борбата с хибридните заплахи, което разбира се включва и дезинформация, и киберзаплахи. Така че контрастът между България и Румъния е ясен. За Букурещ има ясна формулировка на заплахата, а именно, че тя идва от страна на Русия. През годините трябва да отбележим, че Румъния в много по-голяма степен модернизира военните си способности, така че тя има и още по-голям капацитет да отговори бързо и сама на подобни провокации от страна на Русия. Докато в България продължават да съществуват дебати дори за това какво въоръжение трябва да се използва и за това, че старото въоръжение, например МиГ-29, продължава да се поддържа, а трябва много по-бързо да се усвои новото такова. Така че проблемът е, че институционалният отговор е толкова слаб не само за конкретно за сигурността на България, а и за това, че се създават все по-големи съмнения за това доколко България допринася към НАТО, доколко има дори сходни възгледи за случващото се.

Автор: Мина Киркова