Възможен ли е живот на Марс?

Ако открием живот на Марс, минал или настоящ, той ще бъде на най-елементарно ниво. Говорим за микроорганизми. Това заяви в интервю за Факти.бг проф. Йорданка Семкова от Института по космически изследвания и технологии към БАН. Тя разказа за българското участие в мисията ЕкзоМарс, която ще търси следи от живот на Червената планета и за част от новите проекти на българските космически учени.

Говори се за сериозно българско участие в мисията до Марс. Нека да уточним, какво е то?

Българското участие в проекта ЕкзоМарс е дозиметричната апаратура „Люлин-МО", която е част от руския неутронен детектор FREND (Fine Resolution Epithermal Neutron Detector) на борда на "Трейс Гас Орбитер" (Trace Gas Orbiter – космически апарат за изучаване на газовете от които се състои атмосферата на Марс – бел.ред.), който към момента лети към Червената планета.

Другата част на българското участие в ЕкзоМарс ще бъде в следващата мисия – през 2018 година. Тогава на планетата ще бъде изпратен марсоход, както и на неподвижна платформа на повърхността на Марс, оборудвана с научни прибори. На тази платформа ще бъде българския дозиметър, който отново ще бъде част от руския неутронен детектор.

Предназначението на дозиметъра в настоящата експедиция е да провежда изследвания на радиационните условия по пътя до Марс, както и в орбита около планетата. Дозиметърът, който през 2018 година ще кацне на Марс, ще измерва радиационните условия на повърхността на планетата.

Всичко това се прави с цел оценка на радиационните дози, които ще получат бъдещите космонавти при полет към Марс и на радиационния риск при пилотирани междупланетни полети.

Това ще позволи да се вземат мерки, които да предпазят бъдещите пътници в космическите кораби от радиацията?

Това е целта. Да се види какви са радиационните дози и опасности и да се предвидят съответните мерки и защита от радиацията.

Кога ще пристигне край Марс настоящата експедиция?

Очаква се тя да влезе в орбита край Марс през октомври тази година. От нея ще се отдели един спускаем модул, който трябва да кацне на планетата. Той ще тества технологии за навлизане в атмосферата и кацане на Марс, които ще се използват в следващата експедиция през 2018 година.

Около 6-7 месеца е пътят до Марс?

Да. Седем месеца е пътуването до Марс. Толкова ще е и обратното, ако има пилотирана мисия до там.

Има ли вече резултати от българската апаратура?

Има резултати. Първото тестово включване беше направено на 6 април. Данните показват, че апаратурата работи нормално във всичките си режими. Тя изпраща научни данни, които са в рамките на очакваното. В момента тече въвеждането в експлоатация на всички системи на "Трейс Гас Орбитер", което по план трябва да продължи до 24 април. Ако всичко е наред, след тази дата нашата апаратура ще започне да измерва радиацията по време на целия полет до Марс, като това измерване ще продължи и по-късно – в орбита около планетата. Освен това главната задача на руската апаратура FREND е да картографира подпочвения лед на Марс.

Всъщност тази експедиция съвсем целенасочено ще търси някакви следи от живот на Червената планета?

Да, това е главната цел на мисията. Ще се изследва химическия състав на атмосферата, ще се търсят следи от метан и други газове в много ниски количества, които биха могли да имат биологически произход. Търсят се следи от минал живот в близките няколкостотин години или дори живот в момента. Разбира се, става въпрос за микроорганизми, най-елементарни форми на живот.

Да не мислим за по-високи форми на живот...

Не, не. За високи форми на живот не става дума.

А Вашето мнение по въпроса, особено след като беше открита и вода на Марс?

Да, вода има на Марс. Преди повече от 3 милиарда години, когато е възникнал Марс, условията там са били подобни на Земята, но след това планетата е загубила голяма част от атмосферата си. Ако има следи от живот, очакванията са, че те ще бъдат намерени под , тъй като именно радиацията е един от факторите, който би убил живота на повърхността. Тези следи ще се търсят в дълбочина. На мисията ЕкзоМарс 2018 ще има сонда, която ще пробие почвата и ще вземе проби, които ще бъдат изследвани.

Интересът на човечеството е да се установи дали има или е имало нещо живо.

България има традиции в космическите изследвания, които продължават. Знаем обаче за ограничения ви бюджет. Как се справяте?

Справяме се благодарение на международното сътрудничество. Проектът за който Ви разказвам – дозиметъра, е съвместен с Института за космически изследвания и с Института за медикобиологични проблеми на руската Академия на науките. Финансирането на апарата е изцяло от тяхна страна.

Какви нови проекти разработвате?

Освен в ЕкзоМарс 2018, по който вече работим, до неотдавна на борда на Международната космическа станция (МКС) се провеждаха няколко експеримента по радиационни изследвания – както вътре в станцията, така и извън нея.

В момента се работи по създаването на една система за персонален радиационен мониторинг на космонавтите на МКС, която ще бъде използвана най-вече при излизане и работа на космонавтите извън станцията. Така ще бъдат точно определяни дозите радиация, които се получават от космонавтите, когато им се налага да работят извън станцията.

Друг експеримент, който се провежда в момента на МКС с българско участие, нарича се „Обстановка“, е предназначен за изследване на електромагнитната обстановка в станцията. В експеримента участват 7-8 страни, сред които и България.

Неотдавна се проведоха, отново на МКС, изследвания на материали, създадени в нашия Институт, за това как им влияят космическите условия. Те бяха върнати на Земята и в момента се обработват от колегите. Става въпрос за материали, които могат да се използват при бъдещи полети в Космоса.

Ако се върнем към Марс, как гледате на проектите за тераформиране (направата на планетата на годна за живеене от хората) на Марс?

Това не би могло да стане в обозримо бъдеще. Аз не съм и убедена, че трябва да стане. Мисля, че трябва да правим всичко възможно да живеем по-добре на Земята, а не да се опитваме да заселваме Марс. Освен това тераформирането изисква хиляди години. Марс, по никакъв начин, не е пригоден за живот от хората. Освен радиацията, там са непоносими температурата, слабата атмосфера, която е отровна за хората, там има страшни пясъчни бури... На хората, кото ще кацнат някога там, няма да им бъде лесно, но те ще бъдат подготвени. Но все пак, не става дума за колонизация.