Горивата, Зика, Робин Худ и Путин

Няма ангели в играта с горивата

Какво се случи след появата на „феномена“ Марешки, шокирал първо родната си Варна, а после и други краища на страната, с „невъзможно“ ниските цени на горивата си. В новото си амплоа на петролен бос Марешки бе обвинен от „системните играчи“ в бранша в дъмпинг, който, също като картела, е в противоречие със закона. Повелителят на евтините лекарства обясни тогава, че принципът му на търговия е същият, както при илачите – нищожна надценка с логично по-голям оборот. За да поокастрят големите опашки пред колонките му, околните бензиностанции панически коригираха цените си, като в дадени моменти дори бяха по-ларж към клиентите от самия Марешки. 

Слаб риск от Зика в България
„С повишаването на температурите и наличието на комари рискът е по-висок. От гледна точка на анализа ние попадаме в зоната със слаб и доумерен риск. Това не значи нищо, защото комарът не признава граници и може да отиде на всякъде. Въпросът е да няма местно предаване и местните комари да не станат преносители. Мерките са насочени към бременните жени, защото там вече има сериозен медицински ефект. Иначе за останалите хора се прекарва много леко, като един летен грип. Голяма част от случаите, дори няма да разберат, че са болни.“ Това заяви пред Факти.бг д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор.

Проблемът на разбиранията
Петербургският международен икономически форум започва утре в т.нар. Северна столица или европейския град на Русия. Руските анализатори подчертават „италианския акцент“ на форума. Премиерът на Италия Матео Ренци е главният гост в Санкт Петербург. Миналата година „главен гост“ бе гръцкият министър-председател Алексис Ципрас. На италианската „политическа серенада“ ще пригласят председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и Генералният секретар на ООН Бан Ки - мун и една дузина представители на бизнеса от Европа, САЩ и Канада (500 фирми), особено на немския. Не е за изпускане и бившият президент на Франция Никола Саркози, който през 2008 г. година успя да договори с Путин изхода от кавказкия капан, в който се набутаха руско-европейските отношения заради свадата на Москва с Грузия. Никола Саркози, заедно с бившия германски канцлер Герхард Шрьодер и бившия британски премиер Тони Блеър се опитваха да бъдат посредници между Кремъл и Брюксел.

Да преосмислим Робин Худ
Международната помощ за развитие се основава на принципа на Робин Худ: взема от богатите и дава на бедните. Националните агенции за развитие, международните организации и неправителствените организации понастоящем прехвърлят повече от 135 милиарда долара годишно от богатите към бедните страни, като се осланят на тази идея.
Официалният термин за принципа на Робин Худ е "космополитен приоритарианизъм," етична норма, според която трябва да се мисли за всички хора по света по един и същ начин, без значение къде живеят, и след това да съсредоточи помощта, където е нужна най-много. Тези, които имат по-малко имат предимство пред онези, които имат повече. Тази философия, скрито или явно, насочва помощта за икономическо развитие, здравната помощ и помощта за хуманитарни кризи.
На пръв поглед, космополитния приоритарианизъм има смисъл.

Спасяване на потъващата ни човечност
През последната седмица на месец май най-малко 1050 мигранти и търсещи убежище загинаха в Средиземно море – жертви на нежеланието на международната общност да отговори на нуждите на най-уязвимите хора в света. Повече от 2800 мигранти загинаха в морето до този момент от началото на годината – това е с 40% увеличение спрямо същия период за 2015 година. Почти всички от тези смъртни случаи е можело да бъдат предотвратени. С всеки смъртен случай ние губим част от нашата хуманност.

Илюзорната реформа на Путин
През миналия ноември, когато изпълнение на артиста Пьотър Павленски запали огън до централната порта на Любянка – централата на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) и някогашната КГБ, той беше обвинен от държавата за унищожаването на „нейното културно наследство“.
Очевидно бруталните разпити на световно признати артисти, като се започне от поета Осип Манделщам и се стигне до театралния режисьор Всеволод Майерхолд, са част от наследство, достойно за мощната държавна защита.

Да водим, а не да напускаме Европа
Може ли Обединеното кралство някога да се примири да бъде част от Европа? Ако най-скорошните водещи заглавия на британските вестници за насрочения за 23 юни референдум за членството в ЕС могат да са някакъв ориентир, то отговорът изглежда е твърдо „не“.
Привържениците на напускане на ЕС водят борба за страх от бежанска имиграция и каскада от претендиращи опасности - дали са доставени с лодка или бомба - на британския начин на живот. Техните опоненти, които искат Великобритания да остане част от Европа, маркирайте друг страх: загубата на работни места, които са зависими от европейската търговия.

Влиянието на Ислямска държава ще остане и след унищожението й
„Тероризмът търси най-уязвимото място на обществото. Това са граждански обекти, ключова инфраструктура, ключови индивиди да кажем. Търсят се видимост и ефект. По тази логика Европейското първенство е цел на тероризма и това не може да се отрече. Не може да се счита, че едно място е по-уязвимо от друго. Ще бъдат търсени всякакви обекти. Включително на територията на Европа, САЩ и т.н. 

Българският туризъм потрива ръце за Brexit
„Според прогнозите един Brexit  би се отразил отрицателно на туристическата индустрия, от гледна точка на очакваното поскъпване на пътуванията за британските граждани в чужбина. В България годишно влизат между 200 и 250 хил. туристи от Великобритания. Поскъпването на услугата в международен план не би навредило на България, тъй като ние сме нискобюджетна туристическа дестинация. Логиката от предишни години е, че винаги, когато британците обедняват по някакъв начин, те търсят по-евтини дестинации. Тоест, българският туризъм ще има изгода от един Brexit.” Това заяви пред Факти.бг Румен Драганов – директор на Института за анализи и оценки в туризма.