Да водим, а не да напускаме Европа

Анализът е от Гордън Браун за „Project Syndicate“.

Гордън Браун, бивш министър-председател и министър на финансите на Обединеното кралство, е специален пратеник за глобално образование и председател на Международната комисия за финансиране глобално образование към ООН

 

Може ли Обединеното кралство някога да се примири да бъде част от Европа? Ако най-скорошните водещи заглавия на британските вестници за насрочения за 23 юни референдум за членството в ЕС могат да са някакъв ориентир, то отговорът изглежда е твърдо „не“.

Привържениците на напускане на ЕС водят борба за страх от бежанска имиграция и каскада от претендиращи опасности - дали са доставени с лодка или бомба - на британския начин на живот. Техните опоненти, които искат Великобритания да остане част от Европа, маркирайте друг страх: загубата на работни места, които са зависими от европейската търговия.

Проповедниците на напускането на ЕС водеха кампания на страха от прииждаща миграция и каскада от предполагаеми опасности – дали дошли чрез лодки или бомби – срещу британския начин на живот.

Техните опоненти, които искат Великобритания да остане част от Европа, подчертават друг страх: загубата на работни места, които са зависими от европейската търговия.

Това непрекъснато раждане на лозунги в подкрепа на тези позиции показаха противоречивите светогледи.

Риториката за поддръжниците на „Брекзита“ се опират на духа на Дюнкерк през 1940 г. - една нация стояща сама, непробиваема срещу настъпващите армади и армии и винаги яростно независима от Европа.

На теория, кампанията за оставане в ЕС залага на различна Британия: отворена навън, ангажирана и глобално мислеща. Но Консервативната партия е дълбоко разделена по въпроса и много от нейните изявени говорители увехнаха под огъня на враждебната евроскептична преса.

В резултат те често изглеждат, че застъпват позициите за половинчатите връзки с Европа за Британия, която е полузаета, отколкото пълно отдадена. За положителния, принципен и прогресивен казус за Британското членство в ЕС има какво още да се направи.

Положителните аргументи са най-острите стрели в колчана на тези, които искат Великобритания да остане в Европа. Посрещането на нуждите и желанията на британския народ в XXI век изискват от нас да се отърсим от миналото, да приемем, че настоящето се определя от глобализацията, и да признаем, че бъдещето е изпълнено с възможности. Нашата увеличаваща се взаимозависимост подсказва необходимостта от по-голямо международно сътрудничество и координация, и това е точно това, което предлага ЕС.

Защото подкрепящите „Брекзита“ смятат глобализацията като пречка, те настояват за защита и изолация с искането „контролът“ да се върне обратно собствените ръце. Едно ново, но не представително изследване, показва, че 43% от тези, които които подкрепят връщането на контрола във Великобритания чрез напускане на ЕС – дори и при заплахата за влошаване на финансовото състояние. Едва 23% казаха не.

Случаен зрител би бил извинен за съждението си, че изковаването след референдума на национален консенсус за европейското бъдеще е невъзможен. Но има все пак път напред.

Ние трябва да започнем с признаването, че в един все по-интегриран и взаимосвързан свят всяка страна трябва да постигне точния баланс между националната автономия и международното сътрудничество.

Великобритания не би трябвало да избира между двете абсолютни постулата: тоталната автономия, която би обезценила необходимостта от сътрудничество с нашите най-близки съседи и пълната интеграция в Европейската супердържава, която няма да успее да признае продължаващото значението на националните идентичности и вземането на решения.

Въпрос след въпрос, това е пътят напред, който ще направи едновременно Британия и Европа много по-конкурентни, демократични и отговорни.

Ако можем да покажем, че възможността, справедливостта, безопасността и сигурността могат да бъдат подобрени в Европа – и че можем да бъдем горд лидер на програмата за реформи на ЕС – британският консенсус може да започне да се появява.

Да вземем икономиката. От балансирането между автономия и сътрудничество Великобритания би могла да създаде над 500 000 работни места през следващото десетилетие.

След като не прие еврото, Великобритания запази автономията си да определя лихвата, но с интеграцията си в европейския единен пазар е получила ясни ползи за растеж и заетост.

По същия начин, ако Великобритания полага усилия за създаване на равнопоставеност за дигиталните услуги, енергетика и финансовите такива, то това би осигурило повече конкурентоспособност за Европа като цяло.

Икономическите реформи са само началото. Великобритания може и трябва да защитава дневен ред, който се изправя пред въпроса за енергийната ефективност ( чрез обединение на енергетика и околна среда), за справедливото данъчно облагане (чрез плана за справянето с данъчните убежища) и за сигурността (чрез повишаване на трансграничното събиране на разузнавателни данни и политики срещу тероризма и незаконната миграция.

Британският план за реформиране на Европа трябва да бъде смел и далновиден, да признава социалното измерение на единния пазар и задълбочаването на паневропейско сътрудничество в областта на научните изследвания. Чрез възприемане на реалността, че ние можем да постигнем повече чрез сътрудничество, отколкото чрез изолация, такъв проект може да се превърне в дневния ред на британското председателство на ЕС през 2017 г. и да ни отведе в една ера на по-голям трансграничен ангажимент.

Ние също можем да използваме този момент на водачество, за да се застъпим за по-съвместен подход за международно развитие и разрешаване на конфликти, включващ модерен и предложен от Европа план Маршал за Северна Африка и Близкия изток.

Великобритания има възможност да бъде в челните редици на оформянето на следващия етап от развитието на Европа. За последния постимперски половин век, Великобритания се бореше, за да намери ролята, която отговаря на нашето чувство за съдба.

Чрез активното си ангажиране с Европа, ние можем да покажем, че сме повече от половинка в специалните ни отношения с Америка, повече от една двадесет и осма от НАТО, и много повече  от  една страна - членка от все по-разрастващия се Европейски съюз.

На 23 юни, ние трябва да покажем, че бъдещето на Великобритания е заложено да бъдем водачи на Европа, а не да я напуснем.

Превод: Венцислав Михайлов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.