Теориите около опита за преврат в Турция

Рядко се случва професори по международни отношения да сравняват фактите от света на глобалната политика с... класически криминалета. Теориите около опита за преврат в Турция са „достойна история“ за перото на Агата Кристи, пише Мохамед Айюб, професор от Мичиганския университет и старши научен сътрудник в Центъра за глобална политика.

В статия за The National Interest проф. Айюб анализира четирите теории за опита за преврат от 15 юли. Една от тях гласи, че поръчител на преврата е ЦРУ. Аргументите в полза на тази теория са, че Вашингтон е дошъл до извода „Ердоган игнорира американските интереси и се застъпва срещу сътрудничеството на САЩ с партията на сирийските кюрди“. Проблемът в тази теория според Айюб е, че Турция е прекалено важна за НАТО и за САЩ, особено в дадения момент. „Днес, когато самолетите на НАТО излитат от военновъздушната база „Инджирлик“, за да бомбардират „Ислямска държава“, а в Турция се намират 2.5 милиона сирийски бежанци, които могат да попаднат в страните от ЕС ако Анкара поиска, да правиш какъвто и да е опит за преврат срещу избраното правителство, е истински идиотизъм“... Ердоган, който наричат истанбулски хулиган, нито е благовъзпитания Мосадък (бел.ред.: Мохамед Мосадък е министър -председател на Иран, свален през 1953 с държавен преврат) , нито 2016 г. е 1953 г.“, казва анализаторът.

Друга теория е свързана със заминалия в доброволно изгнание в САЩ ислямски проповедник Фетхулах Гюлен. Според тази теория превратът е фиктивен и е по заповед на Ердоган, който искал предлог, за да въведе драконовски мерки за ограничаване на политическите дебати и да си присвои едва ли не дикторски пълномощия. „за да прибегне до такава стратегия обаче турският лидер би трябвало да се намира в отчаяно положение или да страда от безгранична глупост“, пише проф. Айюб. Според него е възможно Ердоган да се опитва да въведе президентска система, но той никак не е бил в отчаяно положение, за да прибавя в репертоара си фиктивен преврат.

Третата теория се издига от самия Ердоган и неговите представители. В нейната основа е идеята, че опита за преврат е организиран от Фетхулах Гюлен, действащ дистанционно от Пенсилвания. Действително движението на Гюлен „Хизмет“ е дълбоко проникнало в турското общество чрез учебните заведения и благотворителните организации. Вярно е и това, че много представители на това движение работят в съдебната система или са на държавна служба, или са в полицията. Но това професорът обяснява с факта, че училищата на Гюлен са едни от най-добрите в Турция и благодарение на тях тези хора са получили добро образование, за да могат да заемат съответните длъжности в държавните структури. И най-важното, до края на 2013 г. тези хора са били твърди съюзници на „Партията на справедливостта и развитието“, която в талантливите гюленисти е виждала ценен инструмент за замяна на стария светски елит. Всичко това не дава отговор на въпроса за съпричастността на гюленистите в заговора. Звучи и неправдоподобно, че те са проникнали толкова много, че да могат да свалят правителството. Неправдоподобно е и за това, че с оглед на строгата светска култура и подготовката на офицерския корпус в турските въоръжени сили, който не одобрява и най-меката проява на религиозност. Затова не може да се вмени цялата вина на движението на Гюлен, прави извод старшият научен сътрудник в Центъра за глобална политика.

Четвъртата и последна теория е, че превратът е организиран от някакви „безкомпромисни светски елементи от армейския офицерски корпус, който е бастион на кемалисткия фундаментализъм“. Според тази теория те са тръгнали на този ход по две причини. Първата - Ердоган е отишъл твърде далеч в опитите си да ислямизира държавата и трябва да бъде спрян докато не е получил повече власт като президент и не е направил необратима ислямизацията на Турция. Втората – след протестите в парка „Гези“ и резултатите от последните избори военните са стигнали до извода, че турското общество се е разделило на две части – светска и религиозна. Те са изхождали от превратите през 1960, 1971 и 1980 г. и са разчитали, че минимална част от опозиционните партии ще подкрепят свалянето на правителството и ще легитимира пуча. Освен това Ердоган се помири с висшето военно командване и светските офицери са видели в това слабост. Последното изглежда най-правдоподобно.

„Ние знаем, че пучистите са сгрешили в своите сметки. Висшето военно командване съхрани верността си към правителството, а опозиционните партии се обединиха и осъдиха преврата. И най-главното – обикновените граждани, както ислямисти, така и нерелигиозни хора, излязоха с хиляди на улицата, за да се противопоставят на опита за преврат“, пише проф. Айюб. Според него в този момент е трудно да се окончателен отговор на въпроси кой организира преврата и с каква цел. Но като се имат предвид фрагментарните свидетелства и опита от предишни преврати, може да се предположи, че основната сила са безкомпромисните светски офицери, а някои военни от гюленистите са играли второстепенна роля.