Антоний Гълъбов: Предизборната кампания беше подменена

За съжаление, предизборната кампания беше подменена. Това е първият случай, в който имаме почти изцяло подменена кампания, заявява в интервю за БГНЕС социологът доц. Антоний Гълъбов.

"Кампания, която е кампания за президент на републиката и която напомня кампания за Народно събрание. Кампания, която е за местни органи за самоуправление и която е изтеглена изцяло по посока на избора на кметове и позволи в още по-дълбока сянка да потънат общинските съветници, които предстои да бъдат избрани само на 23 октомври. Там втори тур няма. А всъщност от композицията на общинските съвети ще зависи в крайна сметка как ще бъдат управлявани общините. Така че имаше като че ли негласно споразумение между всички политически субекти да не коментират двата последователни мандата на господин Първанов. Нещо, което е дълбоко неразбираемо за мен, тъй като българското общество имаше нужда от сериозен дебат за това как изглежда сега президентската институция, искаме ли тя да продължи да се развива в тази посока ли искаме нещо друго. Този дебат беше напълно елиминиран от публичното пространство. За господин Първанов или добро или нищо, което само по себе си е един много ясен сигнал за това, че политическите партии не желаят избирателите да формират ясно разбиране за какво точно избират тези хора.

Аз съм дълбоко убеден, че от информационната гледна точка, от гледна точка на гражданска компетентност на хората, тази кампания, вместо да допринесе, в крайна сметка деградира и малкото съществуваща яснота за това какво прави президентът в една парламентарна република. И това е голям проблем. Ако към всичко това добавим и агресията, която беше генерирана в хода на кампанията, ние не сме имали толкова кампания, която да е повлиявана от толкова тежки и агресивни актове, на които бяхме свидетели през тази кампания. Единствената такава кампания, за която си спомням беше през 1996 година след убийството на Андрей Луканов. Всъщност не сме имали кампания досега, която да е била белязана в такава степен от улични протести, от взривове на национал популизъм, от взривове срещу журналисти. Такова нещо не е имало в България и това трябва да се подчертае много ясно", казва Гълъбов.

Според него управляващите без съмнение носят отговорност за това. "Най-малкото, защото изпълнителната власт в основната си част е ангажирана с това да гарантира почтеността на изборите. Всъщност изпълнителната власт носи отговорност за това. Но не трябва да пропускаме и факта, че имаме нов Изборен кодекс, който ангажира като отговорност и законодателната власт. Един нов Изборен кодекс, в който всъщност всички наши предложения през 2009 година попаднаха частично само две. Всъщност нямаме сериозни усилия за актуализиране на избирателните списъци, нямаме постоянно действаща изборна администрация, вместо това отново имам възпроизвеждане на всички негативи на Централната избирателна комисия заради начина, по който тя беше избирана досега и сега включително.

С други думи не можем да приемем, че съществува някаква невинност в тази ситуация. Напротив, състоянието на българското общество в момента е такова, че тази предизборна кампания за мое огромно съжаление не върви към повишаване на демократичното качество на българското общество. Точно обратното, имаме множество примери на опит за политически натиск, на опит за сплашване на хората. За първи път от много години сме свидетели на толкова високи равнища на несигурност у хората. Фактът, че те не мислят за избори, но изборите ги връхлитат по този начин, в крайна сметка дълбоко деформира изборния процес", каза социологът.

Ето как той отговори дали този страх може да даде отражение на изборния резултат. "Най-вероятно ще даде отражение, ако се върнем малко назад към генезиса на този страх. Той се генерира през несигурност и през зависимост. Всъщност още през 2007 година на предишните местни избори, бяхме свидетели на злоупотреба със зависимостите на хората. С това, че големи групи от хора, живеещи в малки населени места са зависими от елементарни неща като дърва за огрев или достъп до социални помощи, или какво и да е. Неща, които изглеждат дребни на пръв поглед, но са много важни във всекидневието на тези хора. През 2009 година регистрирахме за първи път масово използване на контролиран вот. Регистрирахме абсолютно недопустим опит за натиск върху служители в едно предприятие да гласуват по определен начин. Аз продължавам да не разбирам защо тогава синдикатите заявиха, че това не е тяхна работа и че не е пък наша работа да обясняваме, че това е нарушаване на трудовите права на хората.

Бяхме свидетели на опити за използване и то много масово през последните години на задлъжнялостта на домакинствата. Като се тръгне от лихварите в ромските квартали и се стигне до заложните къщи, където в крайна сметка беше установено, че наличието на личните документи на хората, на лични данни на хората, може при определени условия да бъде използвано за натиск върху тях. И стигнем до най-примитивните форми на мутри, обикалящи по селата и плашещи хората. Всъщност онова, което ощетява българската икономика и благосъстоянието на българските домакинства в огромна степен се преля в политическия процес. Тъй като, когато има един - единствен изкупвач, който изкупува земеделската продукция на цял район, много лесно е и то едновременно с договаряне на цената на тази продукция, да обясни за кого би трябвало да се гласува. Това вече се използва от няколко години у нас и за съжаление този страх, който виждаме в момента отново казвам е по-скоро е резултат на това зловредно съчетание между несигурност и зависимост", казва Антоний Гълъбов.

"Тази година се навършват 20 години от първите местни избори, които сме правили. През 1991 година бяха първите местни избори. През 1991 година бяха първите избори за президент, но те не съвпаднаха във времето. Всъщност онова, което наблюдаваме е, че за 6-и пореден път избираме органи на местно самоуправление. Онова, което се вижда много ясно е, че избирателната активност като цяло на местните избори е по-ниска, отколкото на президентските. От тази гледна точка би могло да се приеме, че президентските избори биха могли да повишат малко избирателната активност за местните избори. Но за разлика от по-голямата част от колегите, аз не очаквам да имаме по-високи равнища на избирателна активност именно поради тези странични ефекти и поради характера на кампанията.

Онова, което е много важно е, че съвпадението на президентски и местни избори изтегля много силно нещата към мажоритарния вот. Прекалено много персонифицира кампанията, а в същото време виждаме, че в огромна степен имаме по-скоро партийно разпределение на гласовете, имаме по-скоро мобилизиране на твърдите партийни ядра, отколкото някакво състезание на личностни качества. Причината е в това, че не са дефинирани правилно изборите. Ако имаше една предхождаща информационна кампания, в която да се обяснят какви са реално правомощията и отговорностите на президента и на кмета, тогава вниманието на хората щеше да бъде насочено в много по-голяма степен към това дали кандидатите биха могли да свършат тази работа. За мое голямо съжаление отново сме в традиционната хипотеза, в която търсим работа на едни наши хора, а не търсим подходящи хора за работата, която трябва да се свърши", заяви още той.

Гълъбов отговаря така на въпрос дали очаква скрит или пък протестен вот. "Има и двете. Има непрестижен вот. Има вот, който не се появява в изследванията на колегите. В общи линии моята оценка е, че имаме между 7 и 9% от българските избиратели, които са силно податливи на радикален популизъм, на радикални призиви, на скандализиране на ситуацията. Точно към този сегмент в електоралното пространство са насочени поне три политически формации, които се опитват да преразпределят това влияние. В същото време именно тези хора първо са по-трудни за самите анкетьори, второ, по - рядко са готови да споделят своите предпочитания, тъй като се приема, че не е престижно да се каже за кого точно се каниш да гласуваш. Има и протестен вот. Този протестен вот е възможно да се ориентира така, както сме го виждали в европейските страни. Всъщност протестният вот реално се изразява в гласуване за политическа формация, която няма шанс да спечели. Тогава всъщност избирателите показват на собствената си политическа формация, че не одобряват нейното решение. Имаме и някакъв стихиен протестен срещу всичко вот, който е много възможно да не се появи пред урните. С други думи имаме разместване в картината, която ни показват изследванията на общественото мнение, защото от една страна имаме фокусиране върху основни кандидати за президентските избори, а мисля, че същото е и по отношение на местните избори, в същото време не се вижда част от реалния вот, а се чува много силно оценка на хора, които най-вероятно няма да стигнат до урните".

Ето неговото мнение за това какво ще се случи след изборите: "От гледна точка на управляващата партия, спечелването на президентските избори има символно значение. За тях това е важно като аргумент за това, че те продължават да се ползват с доверието на достатъчно много български избиратели. Трябва да припомним това, че това е първото еднопартийно правителство в България след 1991 година, след правителството на Андрей Луканов. Всъщност всички останали управления на страната имаха коалиционен дизайн. Това е първото еднопартийно управление и в това отношение те продължават да усещат, че е важно за тях да доказват себе си като самостоятелност. От друга страна, напълно сигурно е, че победа на президентските избори и достатъчно голям брой кметове в значими населени места в страната, би могло да подкрепи тази тенденция на частична стабилизация на подкрепата за управляващите, която се наблюдава от лятото насам. Това означава, че хипотезата на предсрочни избори се отдалечава във времето.

Независимо от реакциите, независимо от критичното говорене към управлението на ГЕРБ, това ще означава, че множествената опозиция, с която разполагаме в момента не е в състояние да генерира достатъчна политическа подкрепа, за да предизвика избори. Тук има и нещо друго, което увеличава общото усещане за политически цинизъм на тази ситуация, защото всъщност голяма част от опозиционните политически формации не желаят предсрочни избори, независимо от това, че декларират подобно желание. Стратегията им напомня крилатата фраза на Ленин затова, че колкото по-зле, толкова по-добре. Стратегията им е да оставят управляващите да допуснат множество грешки и да завършат мандата си по корем, някак си, пълзешком някак между другото, за да могат да обезсилят влиянието на тази една партия в следващия мандат.

Тази стратегия е изтощителна за самата страна и вредна за демокрацията в страната. Но така или иначе, ако бъде постигнат един задоволителен резултат не местните избори и бъдат спечели президентските дори и на втори тур, това ще даде глътка въздух на управляващите от гледна точка на политическа стабилност. От гледна точка на институциите това е много важен въпрос. Аз очаквам, че няма да бъдем свидетели на продължение на стила на Първанов като президент. Ще имаме един по - прибран президент, не президент от типа на това, за което говореше господин Първанов като ментор, като рефер, като арбитър на политическия живот, не толкова ангажиран с непосредствения политически живот президент, а президент, който по-скоро ще се опитва да взаимодейства на институционално равнище, по-ефективно, надявам се, с Народното събрание. Не трябва да забравяме това, че президентът Първанов не е стъпвал в Народното събрание след изборите от 2009 година. В това отношение имаме по същество отказ от диалог между институциите.

Така че който и да е следващият президент, това ще подобри институционалният диалог между президентството, изпълнителната власт и законодателната власт. Така че очаквам от гледна точка на президентската институция известно префокусиране на ролята на президента. Ако това е господин Плевнелиев и ако той има намерение да ревизира намеренията си, най-вероятно ще бъдем свидетели на един опит за развиване на друга версия на президента, по-скоро като център за стратегически дебати за развитието на страната. Но при всички положения по - обрана, по-изтеглена встрани от непосредственото партийно противопоставяне. По отношение на местните власти се опасявам, че при определен брой общински съвети можем да стигнем до патовите ситуации, на които бяхме свидетели през 2007 година – там, където няма достатъчно изразено местно мнозинство. Ще започне търговия между самите общински съветници. Големият проблем е в това, че те са анонимни, което означава безотговорни.

В крайна сметка може да имаме общински съвети, които да не успеят да започнат работа навреме, заради невъзможността да изберат председател на общински съвет, да структурират програмата си, а това би могло да застраши общинските бюджети, които трябва да бъдат приети в началото на следващата година. От гледна точка на кметовете, картината е не по-малко многозначна, тъй като чувам прекалено много обещания от лично име, прекалено много кандидати, които ни обясняват как ще направят едно или друго нещо. Те, разбира се, не могат да го направят. Следователно, най-вероятно ще бъдем свидетели отново на такова пречупване след изборите, в които дори и спечелилите кметове бързо ще започнат да губят подкрепа, поради простия факт, че ще стане ясно, че те сами не могат да направят онова, което са обещали", казва Гълъбов.

Според него "ДПС винаги е било интересен политически актьор, защото сегашната им позиция трябва да бъде разглеждана в перспективата на онова, което правят след 2009 година. Не трябва да забравяме, че БСП постигна най-ниския си електорален резултат. БСП буквално катастрофира през 2009 година, независимо от това, че това някак си непрекъснато се замита. БСП постигна два пъти по-слаб резултат, отколкото през 2005 година на парламентарните избори, носейки очевидно цялата отговорност за предишното управление - вместо това ДПС постигна най-високия си електорален резултат. ДПС излезе от този мандат, чиито мандатоносител беше, с изключително сериозни електорални позиции и премина в много тиха, много глуха, много обрана опозиция. Бяхме свидетели през 2009 г. и 2010 г. дори до началото на 2011 г. на изключително прибиране в рамките на собствените позиции на движението, след което движението премина в нещо като контраатака срещу ГЕРБ.

В момента ДПС се опитва да оцени щетите на вътрешното противопоставяне, имам предвид специално фигурата на господин Дал и възможността евентуално определени райони да се окажат с по-слабо присъствие на ДПС и едновременно с това ДПС се позиционира в традиционната си роля на защитник на своите избиратели. В това отношение провокациите на "Атака" им дадоха нов стимул да го направят. Така че те влизат със силни позиции в тази кампания. Аз не очаквам на първи тур да изразят категорична подкрепа, за когото и да е от президентите като кандидати, но най-вероятно ще изразят позиция на втория тур. Тази позиция със сигурност ще бъде срещу управляващата политическа партия. Така че, който и да отиде на балотаж срещу господин Плевнелиев, ще може да разчита на една, според мен, висока степен на мобилизация на избирателите на ДПС", заявява социологът Антоний Гълъбов.