Иво Желев: Асен Василев е всичко, което ПП имат

Иво Желев, управител на агенция "ЕСТАТ“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Какви са приликите и отликите между Меморандума и Проекта за коалиционно споразумение?

Не съм ги чел подробно, но от това, което все пак от подробното, което излезе в медиите, ми се струва, че и двата документа, и това е нормално, може би са писани твърде бързо. Но има доста пукнатини в тях и доста подводни камъни, които биха усложнили работата на бъдещата сглобка, коалиция или вече не знам, може би трябва да си определят ново име на конструкцията.

Какви са пукнатините и подводните камъни?

По-прясно ми е споразумението, което предлага ГЕРБ, което изглежда окей принципно, като баланс на позициите на двата партньора в управлението. За мен обаче, механизмът за номиниране и избиране на определени ключови фигури в държавата ми е доста сложен, доста ми е сложен, меко казано. Някакви комисии от по трима души от едната партия и от другата се събират, предлагат, гласуват. Обаче, ако не успеят да стигнат до общо решение, нещата отиват в парламента или пък при лидерите на двете формации и т.н. Според мен е много, много сложно.

Нещата стигнат ли до парламента и ако за всяка позиция трябва да се събират лидерите на партиите, това като процес няма как да върви гладко. Струва ми се странно поставянето на повече власт в парламента, и то в добрата част от него, в кавички го казвам и с усмивка, след като дълги години наред ГЕРБ неглижираше парламента. Нека само да си припомним кои председатели от ГЕРБ бяха начело на Народното събрание и сега изведнъж все повече и повече власт и ключови решения в парламента ми се струва леко странно.

Но може би Борисов е преосмислил позицията си по този въпрос. Другото, което ми направи впечатление, е, че има някакви супер важни регулатори, които ще ги избираме с квалифицирано мнозинство, има други, които ще ги избираме с обикновено мнозинство. Освен това, на три месеца отчет на министерство, ми се струва, и то публичен... Баба ми казваше: “Прекален светец и Богу не е драг". И какъв е критерият в крайна сметка за това, дали някой се справя добре или не се справя? Има министерства и ресори, които дори да се справят чудесно, не е много добра идея да кажеш, точно какво са направили, говоря за силовите и някои други, по-невралгични институции.

Така че да, най-вероятно предложението на ГЕРБ ще постигне това, което те искаха. Ще узакони доминиращата им позиция и все пак ще сложи на масата някакъв документ, около който може да се работи в бъдеще. Много съм скептичен по въпроса за сроковете, които се поставят като перспектива в този документ, защото хайде 9 месеца управление доминирано по-скоро от ГЕРБ, с премиер от ГЕРБ и министри 50:50 вероятно е окей. Но след това, пак два мандата на ротационен принцип по 15 месеца, не знам, много съм скептичен. Особено относно първият 15-месечен мандат, който трябва да е на ПП-ДБ. Те едва избутаха тези 9.

Къде в преговорите ще се засекат интересите на двете коалиции, тоест, какво от двата документа ще се приеме и какво ще се отхвърли?

Това трябва да си го решат политиците. Най-вероятно ще направят някакъв микс от двата документа. Но пак казвам, това са инструментални неща, не е това най-важното. За мен по-важна е философията на това управление. И за мен, ако те стигнат до реална коалиция, това е политическо фиаско на ПП-ДБ, защото четох някакво изказване, някакво мнение на бившата пиарка на ПП, която казва: “При положение, че си стоял пред затвора и си казвал “Бойко Борисов трябва да живее тук", оттам нататък влизайки в коалиция, твоите избиратели какво могат да си мислят и за какво ще гласуват за теб?“. И според мен, наистина ерозията при ПП, специално при ПП ще бъде голяма.

Г-н Желев, говорите за философия, виждате ли я тази философия в управлението? Според мен, всичко върви на парче?

Аз виждам едно доста самоцелно управление. Проблемът е, че като крайни цели на нашето движение и развитие, бяха издигнати Шенген и приемането на еврото. А това за мен са само средства по пътя към нещо по-смислено, това е благоденствието на нацията. Обаче, голямата визия на нашите политици им се губи. И стигаме до това, което наблюдаваме. В крайна сметка, винаги ще имаме някакво правителство, нали, това е ясно. Но не може управлението да бъде самоцел. Обаче проблемът идва и от това, че управляващите в момента не са подложени на силен натиск от опозицията. Не са подложени на силен натиск от общественото мнение. Хората имат доволно много основания за недоволство, но не протестират и не излъчват нови политически субекти и играчи.

С какво си обяснявате тази липса на натиск?

Сякаш хората решиха, че изборите и протестите не променят нищо и остават напълно пасивни. До голяма степен проблемът е, че ПП разочарова страшно много хора, които мислеха, че млади и просветени лидери, привнесени от Запад и устойчиви на корупция, могат да променят по някакъв начин модела. Това е големият проблем, както и неубедителността, разбира се на алтернативите. Но какви са алтернативите? “Възраждане", БСП и ИТН. Виждате, че парламентът има 7% рейтинг, виждате, че след преекспонирането на Пеевски, рейтингът му е 5% и т.н.

И в двата проекта завоалирано се говори за ДПС. Меморандумът забранява на страните така наречените плаващи мнозинства.

А, да, това беше един от доста смешните моменти.

Така, а пък споразумението вкарва ДПС в управлението през задната вратичка, но изолира и “Възраждане", и ИТН.

Според мен, напълно излишен момент.

Как ще се отработи този диаметрално противоположен казус?

А, не знам. Нека, те имат си автори, имат си редактори, така мислят. То не се знае кой документ от кого е писан. Ама едни казват: "Това съм сигурен, че е стилът на Лена“ и т.н. Абсолютен водевил в това отношение. Но ако се върнем към въпроса ви, вкарването на ДПС и плаващите мнозинства беше абсолютно излишно. Не може в такъв документ да вкараш партньор ни е този и забраняваме тези и тези. Утре това може да се обърне срещу теб.

Г-н Желев, казахте, че няма алтернатива. В края на миналата година усилено се говореше за партия президентска, тоест, партия, която да споделя идеите на държавния глава. Но някак си този момент бе пропуснат. Възможно ли е такава партия да се зароди вече и възможно ли е тя да се превърне в реална алтернатива?

Все още е възможно, все още е възможно, но за тази цел смятам, че Радев трябва да напусне президентството. Тоест, или да бъдат прекратени правомощията му от неговите опоненти или той да си подаде оставка и да излезе и да поведе политически проект. Всякакъв проект с проксита, макар и някои фигури от служебния кабинет или близки до Радев хора, по-скоро ще е изстрел във въздуха, според мен. И нещата закъсняват доста, и мисля, че след изтичане на мандата на Радев би било на практика невъзможно да създаде какъвто и да е смислен проект.

Радев започва да се повтаря. Вижте реториката му, макар че понякога намира някой точен израз, с който да клъвне по-дълбоко своите опоненти. Но като цяло започва да говори едни и същи неща, а когато използва тривиална политическа лексика, хората не се впечатляват от това и тя започва да не ги достига. Впрочем, баналното и лошото говорене е проблем на всички наши политици. Не говоря, че Радев е най-лошо говорещият политик, напротив, Радев се справя добре в това отношение. Но партията му, идеята за партия на Радев може да бъде осъществена само радикално, не може да бъде осъществена половинчато.

И другия момент е: кога? На Радев му трябва голям мач, големият мач са национални, тоест, парламентарни избори. За местни избори той няма, примерно, капацитет. Ако беше го обявил за изборите през октомври, това нямаше да му свърши абсолютно никаква работа. И да го направи за предстоящите евроизбори, също нищо няма да му донесе, защото ще класира двама, добре трима евродепутата и какво от това. Така че текат според мен, последните месеци, в които Радев може да направи партия и тя да има относителен успех. Дали ще го направи, не зная. Все по-малко вероятно е.

Това се питам и аз, дали ще излезе от зоната си на комфорт. Макар, че ако остане като президент, те му орязаха почти всички правомощия, така че там ще бъде като фигурант.

Така е, и въпреки това има комфорта от високата трибуна да казва някакви неща, без да търпи някакви особени щети. Но като гледам, май опонентите му го оставиха на мира, през последните седмици и вероятно са заети твърде много със себе си или пък има някакво примирие от двете страни и ще се изтърпят, колкото е необходимо.

Мнозина са склонни да смятат, че партията на Радев би била бъдещият коалиционен партньор на ГЕРБ?

Това за мен.... Е, в политиката изключено няма, но е твърде малко вероятно. Струва ми се на практика невъзможно, тези хора не се понасят органически, според мен, говоря за Борисов и за Радев.

Очевидно е, че докато се преговаря, правителството в оставка ще продължи да управлява. До колко време може да се разтегли този срок на преговори? Не текат ли вече конституционните процедури?

Според мен текат, и много наблюдатели казаха, защо толкова се избърза с гласуването, с приемането и т.н. Ама за мен това, без да съм конституционалист, това какъв точно проблем е? Има си процедура и дали тя ще се изтъркаля сега или след 10 дни, да започне да се търкаля, имам предвид, няма особено значение. Така или иначе имаме едно мнозинство, имаме воля то да се възпроизведе, имаме посоката това да прерасне в коалиция, да си довърши мандата. Според мен не би трябвало да е някакъв особен проблем, още повече, че нищо не се е случило вчера, което да внася някаква неяснота и неопределеност в ситуацията. Всичко това са неща, за които ние сме подготвени от създаването на правителството на Денков. Така че не смятам, че има някакъв проблем за процедурата.

Борисов изброи няколко министри, които смята, че нямат място в кабинета - на финансите Асен Василев, на икономиката Богдан Богданов, на отбраната Тодор Тагарев, на туризма Зарица Динкова и на спорта Димитър Илиев, плюс този на външните работи. Лидерът на ГЕРБ на практика изисква контрол на ключови министерства, въпросът е дали ще го получи?

Предполагам, че ще се стигне до някакъв баланс и не вярвам ПП-ДБ да останат без никакви ключови министерства. Като казвате спорта и туризма, това по никакъв начин не са ключови министерства.

Да, те не са, но финансите, отбраната, икономиката, вече се чува, че и към енергетиката посяга, по-ключово от това няма.

Е, сега, прищяло им се, ама... Ако добавим и регионалното и транспорта и т.н. Само за здравеопазването няма да има мераклия. За мен тук единственият ключов момент е финансите. Защото Асен Василев е стълбът, на който се крепи "Продължаваме промяната“. Ако Кирил Петков е фасадата, Асен Василев е стълбът върху който стъпва “Продължаване промяната". И неговото изключване би било тежък удар както за самочувствието и кондицията му, така и за публичния имидж на ПП. За останалите имена, които споменахте, по отношение на отбраната също се замислям, доколкото Тагарев е изключително добре приет от западните съюзници. И според мен истерията по негов адрес, от страна на ГЕРБ и на Пеевски, е малко необяснима.

Като се има предвид, че предстоят военни проекти за милиарди левове, май започваме да си обясняваме някои неща...

Навсякъде са пари, навсякъде е власт и така. Но имаме 20 министерства, за едните ще има 10, за другите ще има 10. Пак казвам, това са инструментални неща, важна е философията, а тя ни се губи, защото управлението ни е самоцелно и продължава политическата зима, както беше казал Ботев.

Ще успее ли Борисов да извади от играта Асен Василев? Не е ли той жокерът в исканите министерски оставки? Останалите са за пълнеж, то е ясно.

Не знам, не смея да прогнозирам... На практика вземат ли им Асен Василев, им взимат всичко. Така че допускам, че каквито и разногласия да има вътре в ПП, както и в малката коалиция ПП-ДБ, те до последно ще се борят за Асен Василев да остане. То се говореше, че може да е и вицепремиер и т.н., сега да не е и министър изобщо, това е много тежък удар. Първият удар по ПП-ДБ е това, че ще се нарекат коалиция с ГЕРБ, да влязат в коалиция с тези, които искаха да изчегъртат, да отстранят от политическата сцена. И втория удар, вече чисто кадрово ще бъде отстраняването на Асен Василев. И то тогава от тях няма да остане нищо.

Поставя ли на тясно ПП-ДБ ГЕРБ с оставката на Николай Денков? Мисля, че тук също се разиграва някакъв гамбит?

С това, че си е подал един ден по-рано оставката?

Да, и явно нещо избързват, явно нещо замислят. Борисов трябва да бъде притиснат до стената.

Какво е притискането до стената? Окей, един ден по-рано, даже бих казал, че е подмазване от страна на ПП-ДБ. Нищо не променя това, ние сме в тази ситуация и с тези параметри. И да мислим ден по-рано, седмица по-късно и т.н., ясно е, това по някакъв начин ще се сглоби. След всичко, което се излива, след всичко, което си казват, и думите нямат никакво значение. Непрекъснато се обяснява, как отиваме на предсрочни парламентарни избори, което е много грешно, защото по този начин съсипваш кондицията на избирателите си. Ако всяка седмица им казваш “Отиваме на предсрочни избори", а нямаш никакво намерение да го правиш, става малко като лъжливото овчарче и със сигурност отслабва организацията на електората. Но това си е тяхна работа.

В какъв събитиен контекст продължава политическата драматургия във властта - едни я наричат театър, други покер?

Е, то има и една дума с графия, която не е полиграфия. Според мен, така големият декор е външно-политическата картина. Виждате супер вторника в Щатите, виждате и в Европа какви са реалностите, така че през лятото и есента ще имаме съвсем друг свят, най-вероятно. И както казваше другарят Живков “Тук се снишаваме, снишаваме" и после трябва да се напаснем към новите реалности.

Ние готови ли сме за тях или както винаги ще ни изненадат?

Ще се адаптираме, ама до последно ще се кланяме на едни господари, пък после, като дойдат другите, тогава ще му мислим точно как на тях? Такъв е националният манталитет в политиката.

Да ви попитам на финала, г-н Желев, ще се постигне ли съвместно управление, което да обхване целия мандат на 49-то Народно събрание?

На мен не ми се вярва и го казах и в самото начало. Защото първите 9 месеца управление, доминирано от ПП-ДБ, бяха много-много трудни. И ако нямаме съмнение, че така доминираните от ГЕРБ 9 месеца, те ще си ги избутат гладко сравнително. Мен ме плашат следващите 15 на ПП-ДБ.

Защо?

От гледна точка на управленски капацитет, политическа кондиция, самостоятелност и т.н. Вижте, какви удари нанасяше ГЕРБ по ПП-ДБ в последните дни. Те казваха: “Ние сме професионалистите, а те са дилетантите". И донякъде имат основание за това да бъде казано. Но ние не знаем, в какво съотношение ще бъдат ГЕРБ и ПП-ДБ след евроизборите. Много е възможно, при промяна на електоралната тежест на двата субекта при следваща ротация да се каже, няма да сме 50:50, а ще сме 60:40 и т.н. Няма значение, според мен трудно е да гледаме по-нататък от максимум 9-те месеца на втората ротация.

Битката за министри ще отмести ли битката за регулаторите и службите? Защото второто, принципно, е битка за клиентелата.

Е, те си вървят успоредно. Никой няма да неглижира едното за сметка на другото. Виждате, че всичко започна от тях, виждате, че в документите се определят принципи, ръководствата на тези организации и т.н. Това с министерствата най-вероятно една седмици караници и кандърми и ще мине.

За регулаторите ще е повече?

За регулаторите ще е по-трудно и там, нали в началото това казах, че процедурата е много тромава, но така са си я написали. Но може винаги да се поправят. И закон да е, винаги може да се промени. Така че продължаваме да се забавляваме.

Тъкмо щях да ви попитам, вашата диагноза на времето, в което живеем сега, каква е?

Безвремие, безвремие. Много ниски са жизнените показатели на обществото и на политическата система, ако видите графиките на доверието към институциите, а и към личностите. Всичко е много-много заспало, утрепано и обезнадеждено. Аз никога не съм си представял, толкова години работя като изследовател и анализатор, не съм си представял, че може да има такъв вакуум, който да не ражда нищо, нищо, в продължение на дълги години. Ние в момента имаме по няколко стотин хиляди, ама като казвам няколко стотин, нямам предвид не 200-300, а по-скоро от порядък 500-700 хиляди свободни, непредставени хора в ляво, в дясно и в либералия център. Ние съвсем скоро ще стигнем до ситуация, в която, дори на парламентарни избори, ако върви така, ще гласуват по 2,5 милиона, а другите? Аз си мисля, че на евроизборите може да гласуват и под 2 милиона. Дано не съм прав, защото винаги е добре да се участва.