Язовирите като юргани

На ситуацията с последствията от наводненията и положението на язовирите у нас е посветена голяма част от последното заседание на Министерски съвет, става ясно от стенограмата. Премиерът Бойко Борисов разпитва подробно отговорните министри и дава ценни напътствия. Отделя време и за да похвали участвалите в спасителните операции.

Тотю Младенов да намери време днес-утре да слезе до засегнатите места – Бисер, Иваново, нарежда Борисов. Просто един министър да мине да види хората, правим ли всичко така, както сме поели ангажимент. Съвсем различно е, когато хората видят, че министрите не сме ги забравили. Всичко, което поемаме като ангажимент, трябва да си го водите на отчет. Така че, лично ще ми го докладвате, обяснява той.

Колеги, язовирите са изключително важни не само за електроенергия, но и за селското стопанство. И те са правени, за да могат хората да ги ползват. Сега, бих го сравнил, лятно време, когато е топло, да си хвърлиш юргана, да си хвърлиш кожуха, и обратното. Сега са наводнения, киша, сняг, но ще дойде юли-август, когато ще е плюс 40 градуса и ще ни гонят суша и жажда. И тогава язовирите ще са нужни.

Истинските стопани на една държава трябва да гарантират и едното, сиреч абсолютно стоя зад вас да разрушаваме всичко, което носи опасност и риск за живота на хората, но веднага след това да видим по какъв начин можем да възстановим дигата и да дадем на хората от Берковица, да речем, да си напояват.

Колеги, ако не искате да ви пратя на Кричим на реката два-три дена да постоите и да стане всичко наред, не ми го повдигайте на въпрос. След Министерски съвет сядайте, решавате го и го приключвате този въпрос. Не искам да го обсъждаме тук този въпрос.

Борисов честите и всички наградени за участието си в спасителните действия при наводненията. „Така че, да им е честито на всички наградени, защото, особено и екипажа на генерал Златев, понеже няколко престрелки станаха по хеликоптерите... Действително, ситуацията сутринта беше много тежка за взимане на решения. Инструкциите на хеликоптерите казват, че не могат да влизат в облаците, в смисъл, преднамерено – самата инструкция е написана малко йезуитски. Преднамерено не могат да влизат в облаците, а ако влязат, вече трябва да излязат по най-бързия начин“, обяснява премиерът.

„Облаците бяха на под 60 метра в този ден, снеговалеж, а хората стоят отгоре на капаците на колата. Ако не отидеше хеликоптерът, те колко щяха да стоят още – ще измръзнат, ще паднат, ще се удавят, гарантирано. Нямаше никакъв достъп. Реката беше много силна, когато отидох, влачеше дървета колкото този кабинет. Чудовищна стихия!“, припомня Борисов.

Той разказва за оживената и рискова дискусия, която е водил с военния министър и с началника на щаба. „Вдигането на хеликоптерите в случая – виждате, в един хеликоптер летят по шест човека, в смисъл, в този момент трябваше да взимам решение заедно с колегите от отбраната дали да жертвам шест за двама. И когато след това щеше да ни викне – пази, Боже, да се случи – Военна прокуратура да дойде да разследва, ще ни попита: след като в инструкцията пише преднамерено да не се влиза, защо ги карате да влизат.

Затова така избухнах и се ядосах, защото като главен секретар съм викан от Военна прокуратура. И трябва да ви кажа, че там разпитите са много тежки. И в случая с министъра ние взехме решение да вдигнем хеликоптерите. Рискът беше сега техните семейства да ни питат защо в края на краищата за двама души уби два екипажа… Това си беше реалната ситуация!

И аз им казах: С Цветанов и със Симеонов ще излетим веднага - защото тук не можахме – тръгнахме, пък се върнахме, че бурята ни захвана - ще отидем и ние. Те имат записи на РВД на полета сигурно, ще видите как беше. Даже, аз си бях сложил слушалки, с които чуваш какво си говорят летците, и ги свалих, обаче като ги слушаш: Бягай наляво, бягай наляво, отгоре, обикаляй… Те обикаляха над реката, ниско долу държат реката и се молят на Господа да не уцелят я стълб, я някоя кула, ретранслатор или да не изникне някое възвишение пред тях“, разказва министър-председателят.

И спорът, и реакцията ми беше не да търся някакъв политически или какъвто и да бил дивидент и да ги нападам предишните, а затова, че в инструкцията така е написано. А ние трябваше да вземем решение. А ако накрая има съдебен процес, знаете, че се чете това, което пише в инструкциите, а не какво е било положението тогава.

И в случая аз искам да изкажа благодарност и на министър Ангелов, че заедно с мен пое целия тоя риск да вдигнем хеликоптерите и да отидат да спасят хората. Не дай Боже да беше обратният вариант - сега щяхте да чуете как щяха да ни разпердушинят.

Така че, наградите са им абсолютно заслужени и се показаха, че са действително достойни и добри пилоти. А правителственият хеликоптер не можа да излети и да премине през Вакарел, руската машина, уплашиха се летците, че не могат да прелетят тунелите – такава беше обстановката. Затова не излетях и аз с този, когато взимахме решение за действие. Казах му на министъра: по-лесно ми е да падна от хеликоптера, отколкото после да пиша и да обяснявам защо съм ги пратил. Но нашият не можа да прелети тунелите на Вакарел.

Да им е честито на всички!