Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

На Балканите копират украинските методи за откъсване от Русия

В малка и много специфична Черна гора пренаписването на историята е по-агресивен и бърз процес, отколкото в Украйна

Публикувана: 3 Декември, 2018 19:00
28 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 4837
На Балканите копират украинските методи за откъсване от Русия
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
Поглед.инфо
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Преди сто години, на 1 декември 1918 г. Сърбия и Черна гора окончателно се обединяват в Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС), „първата Югославия“. Но в Черна гора официално обявиха тези събития за „сръбска окупация“. Тук детайлно повтарят практиката на украинските власти с преписването на историята и „очернянето на окупантите“.

В черногорските медии започна кампания по преписването на историята и очернянето на събитията от 1918 г., които започнаха да се наричат „сръбска окупация“.

Кметът на Подгорица Иван Вукович даде заповед на годишнината от обединението със Сърбия и създаването на Югославия „в знак на траур“ да се изгасят всички светлини. На улиците на Подгорица, Будва, Бар и Котор се появиха удивителни плакати на които е написан на латиница лозунгът „Nikada vise 1918!“ („Никога повече 1918 г), нарисувано горящо село, старец в традиционна черногорска носия, безсилно стискащ юмруци, плачещи деца и всичко това на фона на маршируващи войници с карабини. Може да си помислиш, че това са австрийците или италианците – привичните окупанти от първата половина на ХХ век. Но на войниците отчетливо се вижда шайхача – традиционната сръбска военна фуражка, отдавна станала един от символите не само на сръбската армия, но и на държавата и на народа изобщо – тип руско-съветската будьоновка или полската конфедератка

Проправителствените партии се опитаха да прокарат през парламента закон, осъждащ Великата скупщина от 1918 г. и обявяването със задна дата на нейните решения за нямащи сила, защото целят „унищожаването на традиционната и признатата по целия свят черногорска държавност“.

На улично равнище кампанията по пренаписването на историята се поема от малката но много креслива организация „Черногорско движение“, която изпълнява при режима на Мило Джуканович ролята на украински „Десен сектор“ преди и по време на Майдана.

Тази група хунвейбини, освен чисто уличните антисръбски и антируски акции организира процеси в съдилищата против сръбските политици и историци за „античерногорски изказвания“, които на това основание просто не се пускат на територията на Черна гора. Те в навечерието на стогодишнината от образуването на първа Югославия искат от Сърбия „възмездие за окупацията“.

Ние сме минали всичко това на украински пример. Допълнителното сходство е свързано с образуването на непризнатата от никого „автокефална“ Черногорска православна църква, която се подкрепя единствено от правителството на Джуканович.

Маргиналите от „Черногорско движение“, което администрацията на Джуканович издигна до „глас на народа“, поиска конфискацията на имуществото от „Белградския патриарх“. Това се мотивира с твърдението, че „Великата скупщина от 1918 г. не е легитимен представител на черногорския народ“, затова и обединението между черногорската и сръбската църква е нелегитимно. Но Черногорският и Приморски митрополит Амфилохий е харизматична фигура дори по балканските мерки и той успешно държи отбраната както против разколниците, така и против правителството на Джуканович.

Тази кампания се дирижира от члена на Конституционния комитет на черногорския парламент и дясна ръка на Джуканович Миодраг Вукович – инициатор на въвеждането на санкциите на Черна гора срещу Русия (затова му е забранен достъпа до руска територия) и мотор за влизането на страната в НАТО. Той дори предложи да се въведе наказателна отговорност за празнуването на годишнината от образуването на Югославия и прочее „актове, отричащи независимостта на Черна гора“ по принципа на отговорността за отричане на Холокоста.

Още в началото на 90-те години тази компания, която безспирно ръководи Черна гора, е инициатор на смяната на държавния флаг. Традиционният черногорски флаг се различава от сръбския единствено по разцветката на синята линия: в черногорското тя е лазурна. Съвременният флаг наподобява силно на албанския (Орел на кърваво-червен фон) и няма исторически подтекст. Всичко това се прави изключително, за да се подчертае отделянето на Черна гора от Сърбия по много познатия ни принцип „Украйна не е Русия“.

Кланът Джуканович фактически провали всички мероприятия по случай стогодишнината от обединението и не допусна сръбски делегации в Черна гора. Това се свързва със събитията на заседанието на Интерпол в Дубай, където Черна гора гласува за кандидатурата на Косово за влизане в организацията. В резултат здравият разум побеждава и косоварите не бяха приети в Интерпол, но позицията на Черна гора предизвика буря от възмущение в Белград, където го приеха като историческо предателство. На Балканите такива решения се приемат много емоционално, още повече, че в Черна гора голяма част от населението се смята за сръбско, макар и говорещо на диалект.

Великата скупщина на черногорския народ се събира в Подгорица през есента на 1918 г. след освобождението на страната от австро-унгарска окупация в отсъствието на емигриралия във Франция крал Никола първи, обявява свалянето на династията Петровичи-Негуши и обединение със Сърбия под властта на династия Караджорджевичи. Най-активно обединението се подкрепя от образованата младеж, против е част от старата племенна бюрокрация от времената на Негуш.

Партията на обединението получава името „белаши“, а привържениците на запазването на стара Черна гора в границите от 1913 – „зеленаши“, защото гласуването се провежда чрез избор на бюлетини в съответния цвят – бял или зелен (Някои делегати от планинските кланове не могат да четат). Зеленашите не се примиряват със своето поражение и организират въстание в планинските райони, което в последствие е потушено.

Отделни отряди зеленаши дълго се съпротивляват и последният хайдук се предава едва през 1929 г. В потушаването на въстанието през втората половина на 20-те години активно участват руснаци – бивши офицери и казаци-„врангеловци“, масово постъпили да служат в кралската погранична стража на Югославия и изпратени в Черна гора и в Косово. Сега това е допълнителен повод за раздуване на антируската истерия.

Отделно се споменава и т.нар. „бял терор“, който уж е насочен срещу привържениците на запазването на черногорската независимост от сърбите и руснаците. При това повечето руски войници, казаци и офицери до последно запазват вярност на краля на Югославия, те са стражи на кралския дворец в черногорска Будва и са почти поголовно избити от титовците, сред които през 1941 г. преобладават черногорците. Останалите живи руснаци преминават на страната на хитлеристите и ръководят борбата с комунистическите партизани в Албания. Това са те, удивителните обрати на страната.

Съвременните събития в Черна гора се съпровождат от масово прискърбни инциденти, много приличащи на този терор, който киевските власти използват през 2014 г. срещу привържениците на запазването на руския език и изобщо на опозицията.

Сръбските активисти в Черна гора, местните привърженици на единството, противниците на влизането на Черна гора в НАТО са подлагани на арести и дори са принуждавани да търсят убежище в сръбското посолство в Подгорица и от митрополит Амфилохий. Разбира се, събитията в Черна гора носят множество много местни черти, които се отличават дори от общобалканските. И те, разбира се, не трябва некоректно и еднозначно да бъдат пренасяни на украинска почва, но общото сравнение все пак показва общи характерни примери и детайли.

Масираната пропагандистка кампания по „разделянето на братските народи“ се води на практика като копие и сега в Черна гора излиза на украинско-майданно равнище.

В малка и много специфична Черна гора пренаписването на историята е по-агресивен и бърз процес, отколкото в Украйна, където трябваха години за създаването на нова атмосфера, в която Бандера и Шухевич са превърнати в герои, а Русия в исторически враг. Но в традиционалистка Черна гора, която по-миналия век се нарича „славянска Спарта“ заради специфичния начин на живот и отчаяната борба против Османската империя, племенната памет оказва сериозна съпротива на такова идеологическо насилие.

Опозиционните партии в Скупщината започнаха собствена кампания по противодействие на антисръбската и антируската пропаганда. Друг е въпроса, че те не разполагат с административните ресурси, а руската и сръбската помощ за момента е минимална и неорганизирана.

Превод: В.Сергеев

Източник "Поглед.инфо"

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Дмитрий Медведев
Руският премиер се обръща към пенсионери по време на посещение в Крим:
Пари няма, но вие се дръжте, всичко хубаво и добро настроение!"

Още бисери