„Руският шпионин” застана пред българското контраразузнаване

Материал от Поглед.инфо

Коментар на Евгений Крутиков

В Европа избухна нов шпионски скандал, свързан с Русия. Този път България изгони първия секретар на руското посолство в София. Как руският дипломат привлече вниманието на контраразузнаването на България и свързана ли е тази история с поредица от подобни скандали, възникнали наскоро в Източна Европа?

Българското контраразузнаване (ДАНС) обяви разкриването на поредния "руски шпионин", за който се твърди, че работел в руското посолство в София като първи секретар. Българската прокуратура поиска експулсирането му в рамките на 24 часа, руският посланик беше повикан в българското външно министерство, а дипломатът, според някои сведения, е напуснал България в понеделник.

Преди няколко месеца ДАНС обвини няколко български граждани в нелоялност и сътрудничество с руски организации, както и в пране на пари за политически цели. Макар и сега експулсирането на руския дипломатически представител и този случай да не изглеждат взаимно свързани.

Руското посолство в София не коментира случващото се. В него работят девет дипломати със статут на първи секретар. Един от тях, според българите, се е опитал да получи секретна информация чрез подкуп както от български граждани, така и от граждани на ЕС. Колко успешно е направил това, не се казва. Според „Взгляд" може би става дума за Владимир Р., който пристигна в България едва миналата есен.

Теорията и практиката на българската вътрешнополитическа борба включват постоянни атаки срещу президента Румен Радев заради неговата уж проруска ориентация. В отговор Радев се кълне във вярност на курса за влизане в Шенгенската зона и въвеждането на еврото и твърди, че „външната политика не може да бъде приватизирана от правителството“. И сега правителството се оглавява от Бойко Борисов, който доскоро се смяташе за последователен Атлантик и русофоб, но преди няколко месеца той доброволно се „предаде“ на Москва въз основа на икономически перспективи от транзита на руски газ през България.

По-рано именно премиерът Бойко Борисов погреба предишните версии на този проект и в същото време модернизира атомната централа в Козлодуй, за да угоди на Европа, като хвърли милиони евро, вече инвестирани там. Но сега е принуден да дойде в Москва, за да реанимира всичко, което сам погреба по-рано. Заради този проект и президентът Радев, и премиерът Борисов влязоха в конфликт с Европейската комисия, но те продължават да се обвиняват взаимно в русофилия в дебати за вътрешна консумация.

Взаимоотношенията с Русия, степента на историческо приятелство и други елементи, както на русофилията, така и на русофобията, вече са почти единственият въпрос, върху който се намира предната линия на вътрешните български политически спорове.

Партията на Бойко Борисов ГЕРБ е на власт в България от 2009 г., не иска да се разделя с водещите позиции и трябва да отчита цикличния растеж на проруските настроения в българското общество.

Именно под това падна първият секретар на руското посолство в София Владимир Р. Запознати източници обаче предполагат, че самият мъж просто сам се е забутал в неприятности. Колеги в посолството според източника са забелязали редица непристойни действия на дипломата, които биха могли да привлекат вниманието, включително на контраразузнаването в България.

Освен това има основание да се смята, че позицията на щат в посолството, държана от Владимир Р., първоначално е била „закрепена“ на военното разузнаване. В същото време през годината на престоя си в България първият секретар на посолството Владимир Р. присъства само на две събития в посолството: той говори в Български университет, където „споделя практическите аспекти на дипломатическата си кариера“, и на фестивала за детски танци през август тази година.

Ако запознатите източници са прави, то такъв човек просто не би имал шанс да изкара до края на командировката си без приключения. Дори и ако той, както твърди българското контраразузнаване, да не бе „провеждал постоянни конспиративни срещи с гражданите на България и с ръководството на държавните организации с достъп до секретна информация на ЕС, НАТО и България”. Но все пак година и малко престой и след това изгонване си е все пак своеобразен рекорд.

Дипломатически източници смятат, че именно Владимир Р. е улеснил българското контраразузнаване да го шпионира. Руското посолство в София е с голям брой (а във Варна има и консулство, което преди това включваше длъжността официален представител на ФСБ), а българското контраразузнаване е малко и не може физически да наблюдава всички руснаци. Но може избирателно.

В София смятат себе си за постоянна „мишена” на руското разузнаване, тъй като служители и военни от ЕС и НАТО постоянно се събират в българските евтини курорти. „Курортният шпионаж“ е древно нещо, а някои курортни райони в Европа (България, Черна гора, Испания и Португалия) се смятат за рай на вербовчиците. Съответно, контраразузнавателната дейност също е засилена там.

Сега в България, както и в редица други страни от Източна Европа и на Балканите, се разпространява версията, че контраразузнаването им през последните месеци провежда съгласувана кампания за „почистване на територията“ от руските разузнавателни мрежи без причина. Много е трудно да си представим степента на координация, да речем, на поляци и българи, но поне илюзията за такава мащабна операция се създава упорито.

Многобройните и чести скорошни истории за арести на „руски агенти“ и експулсирането на дипломати от източноевропейските и балкански страни все още не изглеждат като единна и координирана операция, но те могат да постигнат този ефект. А слуховете, разпространени от поляци и чехи, могат да бъдат само пропагандна мъгла.

Междувременно историята, разгърната преди няколко месеца с обвинения срещу няколко български политици и общественици в „нелоялност“ и сътрудничество с руските обществени организации, няма нищо общо с настоящия случай. Въпреки че мнозина се изкушават да обвинят София в планирана русофобска кампания.

Предишната история беше свързана с опита на един руски инвеститор чрез публичната организация „Двуглав орел“ да закупи телевизионната компания ТВ7, която беше оценена от българското контраразузнаване като стъпка към създаване на страшен пропаганден инструмент. Почти същата история се случи в Сърбия и по-рано в Черна гора. От всички тези истории могат да се предположат няколко заключения.

Първо, получаваме още едно потвърждение, че „руските шпионски скандали“ се използват като чип в местните политически игри. Второ, самата Русия трябва да направи нещо с набор от кадри за някои позиции. Трето, ако контраразузнаването на източноевропейските страни сериозно реши да обяви тотална война, тогава Москва трябва да реагира адекватно. И на четвърто място някой от българските дипломати в Москва ще трябва да се готви за напускане. Принципът на огледалността не е отменян.

Превод: В. Сергеев