Защо в бизнеса има „любими“ аптеки? Експертът Димитър Маринов пред ФАКТИ

Бизнесът с лекарства е огромен, а интересите в него още повече. Понякога става така, че няма определени лекарства на пазара. Защо се случва? Каква е ситуацията в бизнеса с лекарства и какви са цените у нас спрямо тези в ЕС… Пред ФАКТИ говори магистър-фармацевт Димитър Маринов, главен секретар на Българския фармацевтичен съюз (БФС).

- Г-н Маринов, защо периодично говорим за липса на някакво лекарство от пазара. Какви са причините?
- Нека внимаваме малко с думите липса и недостиг. Последният път, когато представител на фармацевтичния съюз ги употреби, му бе повдигнато обвинение. Нека в този случай използваме думата отказ. Това стана много популярно сред фармацевтите в последно време. Липса и недостиг означава, че въпросното лекарство го няма на пазара. А отказ е, когато фармацевтът търси за пациент лекарство в склада или във фирмата вносител, а те му отговарят, че е внесено или налично на пазара, но „в момента просто го няма“. Където и да търси аптеката, всички отказват. Обикновено обяснението е, че нещото по принцип го има и всеки момент ще го получат и изпратят. И така месеци наред. Отказ, това е политически коректната дума в момента – хем го има, хем няма достъп до него.

- До какво води такъв отказ?
- Крайният резултат е, че пациентът няма достъп до дадено лекарство. Истината е, че се внасят необходимите количества, които са съобразени с предходни продажби на исторически принцип. Понякога се внася и повече. Някои фирми твърдят, че внасят до 60% повече от нуждите на пазара. Но се оказва, че тези лекарства стигат само до търговците на едро, а повечето аптеките нямат достъп до тях.

- Каква е причината?
- Така се създават дефицити, които облагодетелстват определени структури. Тези аптеки, които имат достъп до такива дефицити, са т.н. „любими“ аптеки. Има аптеки, които са свързани с търговеца на едро, а могат да бъдат свързани и с производителя. Става въпрос, че при тях има пряка връзка между търговеца на едро, производителя и аптеката. Така тези аптеки получават преимущество на пазара. Само те имат дефицитни стоки, само те могат да предложат определени лекарствени продукти. Тук проблемът не е на каква цена ще го получиш, а дали ще имаш достъп до лекарството.

Такава търговия е много грозна, защото лекарството е особен вид стока.

Лекарството е нежелана стока. Никой не желае да ползва лекарства, но се налага. И друг, визирам лекарите, определя нуждата от ползването на лекарството. Лекарствата не са зарзават. За разлика от други стоки като плодове и зеленчуци, когато отидеш да пазаруваш, знаеш защо едни домати са по-скъпи от други. При лекарствата не е така. Лекарите определят нуждата от употребата на лекарства, а фармацевтът го отпуска на пациента със съответната консултация. Затова и лекарственият пазар е регулиран. Затова има и регулация кой предписва и кой може да го отпуска, затова се отпуска в аптеки и т.н. Но към аптеките има много изисквания, а към търговците на едро явно не толкова много. Аптеката е задължена да достави до 24 часа лекарство, което в момента не е налично. Към търговеца на едро такова задължение няма, той дори не е длъжен да го достави на аптеката, дори и да го има.

- И какво е решението…
- Това, което предлагаме от фармацевтичния съюз, е системата СЕСПА, която е външна за търговците и аптеките, вносителите, производителите и т.н., да стане още по-прозрачна. Когато някой произвежда или внася някакво лекарство, той декларира към Агенцията по лекарствата какво количество е пуснато на пазара и през кои складове. Търговецът на едро също е длъжен да подаде към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ! от кое лекарство какво количество е получил и колко на кого е доставил. Аптека също. Така данните се сравняват и никой не може да скрие количества. Всяка аптека всяка вечер докладва с какви наличности е започнала работния ден, колко е получила, колко е отпуснала и с колко е приключила. Но тези данни са достъпни само за Изпълнителната агенция по лекарствата. Вече има нормативно създадена възможност аптеките да виждат „отказите“ в складовете, което би трябвало ограничи възможностите търговците на едро да заделят количества само за определени аптеки.

- Как едно лекарство у нас попада в забранителния списък?
- В забранителния списък у нас попадат лекарства, чиито наличности в страната паднат под 65% от средномесечното потребление за последните 6 месеца. Като част от ЕС ние не можем да ограничим движението на хора, стоки и капитали. Когато наличността на дадено лекарство е под необходимостта за задоволяване на нуждите на българските пациенти, то се забранява за износ. Но какво се получава практически… В Агенцията по лекарствата виждат, че количеството от дадено лекарство е под 65% от средномесечния разход и го забраняват за експорт. Притежателят на разрешение за употреба за България внася допълнително количество, което се доставя до търговците на едро. Те обаче нямат задължението да доставят до аптеките,

а просто трупат количества, докато общото количество в страната стане достатъчно, за да падне забраната за износ.

Когато лекарството бъде извадено от списъка, който се обновява на седмична база, може спокойно да бъде изнесено навън. Това не означава, че тези лекарства са достъпни за пациентите. Аптеките също нямат достъп до терапия. Вносът и износът не са забранени неща. Фирмите, които се занимават с това, не са престъпници. Има търговци, които по време на ковид пандемията благодарение на паралелен внос осигуряваха липсващи в страната продукти, които притежатели на разрешение за употреба не успяваха да осигурят. Това са процеси, които не бива да бъдат спирани.

Но определени играчи на пазара си позволяват да решават кои аптеки, кои структури да имат достъп до определени продукти и кои не.

Това вече е проблем. Решението на проблема е аптеките да могат да виждат, това вече е и нормативно направено, отказите на търговците на едро. Тогава ще се търси отговорност от търговеца защо складира дадено лекарство и не го доставя на всички аптеки. И още нещо. Аптеката е длъжна да намери лекарство на пациента, ако го няма налично, а търговецът не е длъжен да доставя. Не искаме да се месим в търговските отношения между субекти, но става въпрос за търговия на едро с лекарства и страдат пациентите.

- Защо има повишение на цените на лекарствата с и без рецепта?
- Цените на лекарствата в България се регулират. Те се реферират спрямо цени в други държави в ЕС. Ако има разлики в крайните цени, те се дължат на различно ДДС на лекарствата. При нас е 20%, в други страни е по-малко, а някъде дори няма. Мит е, че лекарствата в България са скъпи. Ако у нас бяха скъпи, нямаше да има експорт на лекарства.

- Като цяло има увеличение на цените спрямо година. С малко е, но го има…
- Лекарствата по лекарско предписание се регулират чрез рефериране, както описах. Ако са повишени, това става прозрачно през Национален съвет по цени и реимбурсация и може да стане само ако повишението е налице и в другите европейски страни. При лекарствата без рецепта, се регулира само максималната крайна цена към пациента. Няма регулация как се движи цената по веригата на доставка, както е при прескрипторните лекарства. Стигна се до куриозен случай по време на ковид, пак за много търсени лекарства без рецепта. Аптеките получаваха лекарства почти на максималната продажна цена към пациента. Мисля че пределната цена на лекарството беше 12 лева, аптеката го получаваше на 11,98 лева. Точно по това време навсякъде вървяха проверки за спекула по аптеките…
Иначе има и обективни фактори за увеличената цена. Производителите споделят, че логистиката е станала по-скъпа, също опаковките, разходите и т.н. Всичко това расте като разход, които се отразява на крайната цена. Но пределните цени на лекарствата се регулират от НСЦРЛП. Аптеките имат ограничение на крайната цена към пациента, над която не могат да отпускат лекарствата. Тази цена най-малко зависи от аптеките. Тя се определя от притежателите на разрешение за употреба. Не може да има спекула с цената на лекарства при този силно конкурентен пазар.