Проблемът ТЕЛК - 5 млрд. лева бюджет за здраве и още 7 млрд. лева доплащане от хората… Пред ФАКТИ говори Евгени Георгиев

Евгени Георгиев е един от малкото българи, които са с успешна трансплантация на сърце. Така вече живее 16 години, но вече е в края, както казва самият той, на преживяемостта на хора като него. Потърсихме го, защото той не веднъж и дваж е минавал по пътя на преосвидетелстване на своето ТЕЛК решение. И днес датите за преосвидетелстване на ТЕЛК се насрочват след месеци, а през това време хората остават без доходи. Пред ФАКТИ говори Евгени Георгиев.

- Г-н Георгиев, хора с увреждания протестираха преди време в София, защото им се бави преосвидетелстването на телковете. Защо се случва това. Вие много пъти сте минавал тази процедура?
- Самите ТЕЛК решения минаха през доста промени. Уж всичко това се правеше с цел да се облекчат нещата за хората, които минават през ТЕЛК, но не би. В случая все пак говорим за болни хора. На част от тях им е трудно придвижването, трудно им е да събират документация. Ето, давам пример със себе си. Аз съм сърдечно трансплантиран. Имам трансплантация на сърце и събирам около 10 изследвания. Ходя по доктори, взимам направления от личния лекар. И всичко това е за нещо, което при мен се знае какво е. Става въпрос за нещо, което е доказано във времето. Няма как да ми се подобри положението. При мен нещата стават и ще стават по-зле и по-зле. Хората със сърдечна трансплантация имаме лимит на живот. Не ми остава много. Животът ми намалява. И това е така, защото ние, говоря за хората като мен с трансплантации, пием лекарства, които ни предпазват от отхвърляне на органа. Без това не мога, няма как да живея. И чак през миналата година при хората като мен, които сме сърдечно трансплантирани, се взе решение, че ТЕЛК ще бъде пожизнен. Така повече няма да ни разкарват по комисии. Ако трябва да си говорим честно, трябва да кажа, че хората със сърдечна трансплантация в Българя сме около 20 човека. То за нас какво да ви кажа… Знаете, че у нас се прави по една сърдечна трансплантация на година. В това отношение, когато говорим за трансплантации, вече ни бият държави, които бяха много назад спрямо нас на тема медицина. Но това е друга тема. При последното ми преосвидетелстване и при мен се случи същото, което се случва с хиляда хора с ТЕЛК. Преосвидетелстването ми бе насрочено за след три месеца. В това време аз останах без финансова помощ, която ми дава решението от ТЕЛК. В тези три-четири месеца останах без пари, без социална интеграция, без помощи. Това е големият проблем, който искам да го обсъдим. Защото преосвидетелстването на ТЕЛК след дълъг период от време носи чисто финансови проблеми на хората. Три-четири месеца те трябва да се оправят сами. Спрямо парите, които хората с увреждания получават, те планират покупката на лекарства, как ще изкарат месеца и т.н. За повечето хора с ТЕЛК е много и изключително важно дали ще им спрат парите, или не. Да не казвам жизненоважно. Просто за хората да имат регулярно плащане е от изключително значение. Пак ще дам пример със себе си. При мен ми бяха дали като дата за преосвидетелстване след три месеца. Три месеца след като изтече срокът на действащия ТЕЛК. По време на КОВИД кризата нали управляващи бяха взели решение телковите решения да не се спират, а да се продължават с определен срок. Това беше улеснение. Удължиха и протоколите за лекарства. Хората не ходиха за преосвидетелстване. Сега, когато получих нова дата за след три месеца, аз се обадих в НОИ, за да ги разпитам кога и как мога да очаквам средства. Хората ми обясниха, че плащанията ще бъдат подновени, след като взема новия ТЕЛК, но и след като мине едномесечният срок, в който решението на комисията може да се обжалва. Значи датата ми е след 3 месеца, после чакам още месец, защото такъв е срокът, в който може да се обжалва, и после, когато ми сложат печата „влязло в сила“, документът става валиден пред НОИ. Три месеца чакам новата дата и един месец да влезе в сила. Четири месеца без средства!? Кой и защо решава да ми определя кога аз ще взема пари? Ето това е проблемът.

- А кой трябва да даде отговор на този въпрос?
- Управляващите, Министерството на здравеопазването. Хората, от които зависи това. Аз давам около 200 лв. всеки месец за лекарства. И в аптеката никой не ме пита кога ще ги платиш и с какви пари. Ако аз не ги пия тези лекарства, тогава вероятността да вляза в реанимация е много голяма. После дали ще изляза, никой не може да каже. Ако не пия тези лекарства и вляза в реанимация, какъв разход ставам за държавата? Кой определя това? Някой ми спира парите, а аз не мога да направя нищо.

- И какво е решението…
- Има разбира се. Хубава и просто електронна система каквато има във всички нормални страни. Примерно два месеца преди да ти дойде време за нов ТЕЛК, името ти светва в червено в системата. Така човек може по-рано да получи известието си, да си направи прегледите и да се яви в рамките на срока на действащия ТЕЛК. И комисията вече решава – има ли данни за продължение, или няма. Ако самата процедура започне два месеца преди да изтичане на срока на действащия ТЕЛК, няма да се получава прекъсване. Въпрос на организация.

- А защо не се прави…
- Защото у нас през няколко месеца идва нов министър на здравеопазването, който започва да прави всичко отначало все едно преди него нищо не е било. Докато имаме постоянно смяна на правителства - на редовни и служебни кабинети, ще е така. Нали бяха решили да купим медицински хеликоптери. После стана така, че няма да купуваме. Сега пак решиха, че отиваме на пряко договаряне с формата, от която ще ги купи. И тези умнотворчески решения убиха една година. И какво излиза – нали знаете за лафа „тате ще ми купи колело, ама друг път“. Вижте, в малка България около 5 милиарда лева е бюджетът на здравеопазването на година. А следващото искам ясно да го кажа - около 7-8 милиарда на година додават самите пациенти допълнително, за да се долекуват. И после се чудим защо едно детенце го карат от една болница в друга, за да дойде накрая в София, за да го планират. Само в София ли могат да спасяват животи! Така излиза. Трагедията е пълна в здравеопазването. В провинцията здравеопазването липсва. Който и да дойде като нов министър, ще си нареди нови хора и това е.

- Има и друг проблем, а именно, че ТЕЛК комисиите са малко. Да си член комисия за ТЕЛК не представлява интерес за лекарите. Защо?
- Защото работата им е трудно, стресова и нямам представя каква им е заплатата на тези хора. А работата им е много. В това съм сигурен. Нали знаете, че в ТЕЛК комисиите ходят болни хора. Човек не отива на ТЕЛК, за да си направи преглед, не отива в ТЕЛК комисията по собствено желание. Отива там, защото е стигнал до това положение, защото му се налага, има някаква причина. Мисля си, че реално на много малко хора им се занимава с такова нещо. Вижте, ние сме болни хора, ние сме изнервени достатъчно от болестта си и тези лекари в комисията трупат много негативи покрай и заради нас. Ние, които ходим там, сме нервни. И като ни върнат за нещо, стават разправии. Изнервящо е това. Но има и друго. В комисии за ТЕЛК работят лекари, които са над 70 години. Какво говори това, какво ни казва и показва. Трудно е да се работи с болни хора. Това трябва да се оценява. Тук ще направа една вметка, защото е нещо, което бих искал да спомена. Става въпрос за доставката на лекарства и за приема на лекарства. Когато на някой човек, в защото имам познати в чужбина и знам там как е, в края на месеца му дойде време, когато трябва да си вземе новата порция лекарства, те му идват с пратка. Той не ходи в аптеката и да се занимава. Така че решението е просто. Създава се един регистър, в който се вижда кое е лицето, което има нужда от тези и тези лекарства, защото е с еди какво си заболяване и са му изписани тези лекарства. Хоп, пратка, куриер, доставка. И човекът е доволен. И здравната система работи в негова полза. По същия начин може и да се регулира, както вече казах, системата за ТЕЛК. Светва в червено по-рано – примерно два месеца, писмо, дата за преосвидетелстване, решение, нов ТЕЛК или край и готово.

- А проблемът с фалшивите решения на ТЕЛК…
- Контролът и сега е в Министерството на здравеопазването. Да си вършат работата като хората. От тях зависи ду упражняват нужния контрол. Просто трябва да се прилага цялата строгост на закона. Но, вижте, в много, много по-голямата си част с хората в комисиите за ТЕЛК са абсолютно достойни и честни. И си вършат работата както трябва.

- През миналата година се коментираха промени в оценката на заболяванията, за да се издаде нов ТЕЛК или да се продължи. Идеята е да има едно водещото заболяване. Как гледате на това?
- Не ми се вижда нормално, защото всеки човек е различен казус. Кое, пак ще дам пример със себе си, при мен ще е най-утежняващо и водещо заболяване. Аз имах първо имплантация на изкуствено сърце. След това получих два тежки инсулта, а при единия имам и поражения. След това намериха сърце за мен и ми го сложиха през 2006 година. И така вече 16 години се радвам на живот. Преди две години заради лекарствата, които пия за отхвърлянето на органа, вените и артериите ми започнаха да се изкривява и да се втвърдяват. Получих инфаркт. Така у мен се намериха и още болести. За мен от тук нататък нещата няма да са добри. Средната продължителност на живот при такива като мен е 15-16 години. Значи аз съм в края си. И така какво имам аз – трансплантация на изкуствено сърце, трансплантация на сърце, два инсулта и инфаркт. Кое ще е водещото ми заболяване? През 2021 година минах на коронарография и ми сложих още три стента. Сега вече съм с прогресираща коронарна болест. Та кое при мен ще е водещото заболяване, след като след трансплантацията съм отключил други сериозни заболявания. И за всичко това, което се случва с мен, роля имат и лекарствата, които пия, но и без които не мога. Нещата са навързани. Лекуваш едно, то прави беля на друго. Така стоят нещата. Та за мен да има само едно водещо заболяване не е правилно. Просто си има начини, по които се определя какъв процент инвалидност ще се даде един човек. Така би било по-справедливо.