Защо е важно училищата да са сигурни и да издържат на силни земетресения? Инж. Иван Кирмин пред ФАКТИ

Над 110 000 души са подали молби към градските власти в Истанбул за тестване на жилищата им за безопасност при земетресения. Това съобщи кметът на града Екрем Имамоглу преди дни. Според учените Истанбул, който официално има 16 милиона жители, е заплашен от земетресение с магнитуд над 7 в близките години. Как се тестват сградите… Пред ФАКТИ говори инж. Иван Кирмин, член на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.

- Инж. Кирмин, как се тестват сградите, за да се разбере на какво по сила земетресение могат да издържат?
- При най-точното и скъпо обследване се вземат ядки от бетона от различни елементи на сградата. В лаборатория се проверява качеството на бетона. Има и безразрушителен метод, който също дава добри резултати, макар и не толкова точни. След това със съвременни скенери се обследва наличието на армировката - с какви диаметри е, през какви разстояния. След това на база изследването какъв е класът на бетона, каква е армировката се прави модел на сградата. Компютърно се симулират въздействията, на които се подлага сградата, включително и от земетресение. Така се установява земетресение с каква сила е способна сградата да издържи. Такива симулацията се правят на компютър от 80-те години.

- От какви места в сградата се взимат ядките?
- При най-тежкия вариант на обследване се определят възлови места, които са по-чувствителни. Взимат се определен брой ядки, прави им се статистическа обработка, защото е нормално и съвсем очаквано ядките от различни места, които са бетонирани по различно време и метеорологични условия, да имат някаква разлика в якостта. След това местата се запълват с бетон за репариране, който е с по-високи якостни характеристики. Възстановява се първоначалното състояние на мястото. Не се оставят дупки в конструкция.

- Кои сгради смятате, че е добре да се обследват?
- На първо място трябва да определим кои са по-рисковите сгради. Причината е, че има сгради, за които може по документи и по година на построяване да преценим как ще се държат. Просто през годините е имало различни изисквания към устойчивостта на сградите към земетресения. Примерно, взимаме да обследваме сграда, строена 1968 година. На базата документите може да разберем много за нейната устойчивост. Изследваме носещи елементи в сградите.

- Как стоят нещата при панелките…
- При тях най-точно ще разберем стабилността на сградата, когато се разкрият заварките. При панелките има носещи стени – от тях взимаме ядки. Но панелките, според мен, не попадат в най-рисковата група, към която трябва да се насочим и обследваме. На база историческо развитие на строителството в България с най-много рискове са сградите, които са с рамкова конструкции.

При тях имаме стоманобетонни колони и греди без носещи стени.

А такова строителство у нас има много. Причината е, че до 1977 година у нас само 22% от територията на страната се е водила, че е застрашена от земетресение. В останалите 78% никой не е бил длъжен да спазва антисеизмични мерки. И това, респективно, е позволявало на конструкторите, всъщност ги е задължавало от икономическа гледна точка, да не се съобразяват с антисеизмични норми. Тогава така е било преценено. След земетресението във Вранча, което нанася големи щети и има над 100 жертви в Свищов (1977 година), където падат много сгради, сеизмичната зона в България се увеличава до 40%. През 1987 година в България сеизмичната зона се увеличава до 98% от територията, която може да пострада от някакво земетресение.

- Днес какво можем да направим…
- Имаше наредба със срок, в който всички сгради в България трябваше да се паспортизират, да се обследват, да се види тяхното състояние, техните характеристики като пожароустойчивост, енергийни характеристики, устойчивост на всякакви въздействия - пожар, сняг, вятър, земетресения. Всичко това трябваше да се установи. Но през 2021 година, чисто политически и с голям консенсус, се реши, че от това няма нужда. Сега с колеги смятаме, че това трябва да стане – да се обследват колкото се може повече сгради. Но предложението на инж. Марин Гергов, председател на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), което аз и колеги подкрепяме, е да се концентрираме върху училищата. Казвам всички училища! Трябва да ги обследваме и да ги укрепим така, че те да издържат на възможно най-силното земетресение, което се предполага, че може да стане. И когато те са направени и укрепени така, ще могат да служат и за евакуационни центрове.

- Като превантивна мярка…
- Точно така. Те ще използват не само при земетресение, а и при бедствия, при наводнения и т.н. От друга страна училищата са и сгради, в които пращаме нашите деца. Трябва да бъдем сигурни в тях. Има възможност част от жилищните сгради да бъдат обследвани с минимални средства. Говоря за тези, които не са рискови. Това може, както вече казах, да стане по документи, по исторически данни. И ако го направим, все пак ще имаме някаква представа на какво земетресение бяха издържали.

Когато като купуваме даден имот, ще имаме повече информация, държавата ще може да разработи по-точни планове за реакция при кризи.

А това всичко е важно. Искам да дам един съвет на хората, които ще поръчват конструктивни обследвания. Както за къщата приоритет е функционалността, естетиката и сключват договор с архитект, така при обследването, за да получат най-доброто като отношение цена-качество, е най-добре да сключат договор директно с конструктори. Колегите архитекти са водещи при проектиране на жилища, защото те са художници и естети. А при обследванията сме ние, защото сме физици. По принцип конструкторите не искаме да се събарят сгради, а напротив - да им се удължава животът. Така се пести ресурс, намаляват се емисиите и въобще е по- добре за обществото и за собствениците на имоти.