Last news in Fakti

19 Април, 2024 06:47 2 484 61

Даниела Везиева: Поскъпване с еврото ще има, виждаме го сега в Хърватия

  • даниела везиева-
  • евро-
  • цени

Необходима е Национална политика, а не хоризонт от 9 месеца, заяви бившият министър на икономиката

Даниела Везиева: Поскъпване с еврото ще има, виждаме го сега в Хърватия - 1
Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Даниела Везиева, бивш министър на икономиката, сега член на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ), в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Какво означава икономика на еврото?

Означава силна икономика, която е преминала плавно през прехода на периода, в който двете валути, най-популярно казано, работят и в която имаме стабилен финансов и икономически пазар. Това означава икономика на еврото.

Какви би трябвало да бъдат основните аспекти на преминаването на България към единната европейска валута? Как би трябвало да изглеждат?

Ако оставим проекта на закона, който в момента е на публично обсъждане и където всъщност се коментират механизми по това, как ще се превалутира, какви фискални устройства са ни необходими, как ще се регистрираме в Търговския закон – оставам тази техническа част, която всъщност урежда законът, и той ще породи още много промени в подзаконовите актове – основната идея е друга: готова ли е икономиката ни за еврото, имаме ли реалния икономически буфер, за да направим този преход. Защото ако се върнем исторически към всички държави, които са влезли в различните периоди, те са имали стабилна икономика в различни икономически сектори – било земеделие, било силна индустрия, било природни ресурси и преработваща, съпътстваща към нея промишленост. И правилният въпрос е: ние имаме ли този буфер.

Ето това е следващият ми въпрос. Каква е реалната картина? Теоретичната ни я казахте, но какво правим всъщност? Мисли ли се за различната аспекти на икономиката при преминаването на България към еврото? Защото мантрата "приемаме еврото“ не е достатъчна.

Аз не виждам това по някакъв начин да се случва в страната ни в последните две-три години. Ние непрекъснато си говорим за политики, които трябва да са национални, и тези проблеми, за които говорим, да са приоритетни, т.е. да се фокусираме върху индустрията, тъй като тя води най-много добавена стойност след себе си. И като казвам индустрия, тук включвам и земеделието, защото то си е индустрия, така, че този преход да ни даде нормална възможност на нас, гражданите на страната, да го преодолеем, защото това ще рефлектира върху цени, върху заплати, върху доходите на хората. И точно за да е плавно, затова е необходим този буфер, а ние нямаме такъв. Самият управител на БНБ днес е коментирал това, че бюджетът ни е много проинфлационен, а не трябва да е такъв, защото това означава, че ние нямаме контрол върху разходите, нямаме буфери в бюджета.

Които да компенсират?

Които да компенсират тези разлики. Увеличаването на данъците ще доведе до увеличаване на сивия сектор, което допълнително ще утежни този преход. Ние закъсняваме вече с Плана за възстановяване, на който се гледаше точно като на такъв буфер в различните икономически сектори. Към момента нямаме реализация никаква по тази тема. Така че на нас в СИНПИ ни липсват националните политики. Ние сме приели едностранно, влизайки в Европейския съюз, че ще влезем в еврозоната и ще приемем еврото. Това се е случило още с приемането ни при определени критерии.

Да де, но това вече е една фразеология, която не означава много.

Това е една фразеология, която не означава много. И тук се отваря още една тема – не е ли дошъл моментът, в който да актуализираме условията как това да се случи. И затова ние непрекъснато говорим за национални политики. Всъщност огромният проблем, който ние като институт поставихме – и аз много се радвам, че той получи отглас в различните политически партии и в институциите – е демографията и всичко, свързано с нея. Защото говорейки си за демография, ние си говорим за икономика. Без силно развита икономика, няма демография, няма социална сфера, няма социален живот.

Ако няма демография, няма развита икономика. Няма кой да я прави.

Точно така. И точно затова ние си говорихме за това, какви са нашите национални политики, как ние виждаме страната си в следващите 50 години. Нека не гледаме на хоризонт от 6 месеца, каквито са последните кабинети, или 9, или 1 година. Трябва да има обща национална политика, която независимо кое правителство влезе, да продължи да се изпълнява, както между впрочем, работят останалите държави членки – независимо от кабинетите, имат национални приоритети, които се следват. Това означава да планираш развитието на държавата си и да управляваш това планиране.

Д-р Везиева, да погледнем как изглеждат различните отраслови политики, секторни политики: какво се прави, т.е. какво не се прави в момента в тях, и какво може да се промени.

Ами той, вашият въпрос, съдържа няколко подвъпроса. Говорейки за отраслови сектори и гледайки вътрешния ни брутен продукт, виждаме, че там повече от 60% дял е на услуги. Така че за кои точно икономически сектори говорим?

За кои?

13% - индустрия, 14-16% - добивна индустрия. Това са много ниски параметри. Така че говорейки за национални политики, ние трябва да се върнем към това, аз ненапразно казвам: как искаме да ни изглежда държавата след 50 години. Ние реално нямаме работещ индустриален сектор.

А защо това не се признава? Премълчава се.

Нямам отговор на този въпрос. Всъщност, ако трябва да съм откровена, да си управляващ, да си дори политик, това означава да носиш отговорност, да имаш някаква визия и да искаш да направиш нещо, но и да носиш отговорност за това, което искаш да направиш. И може би това отговаря на въпроса ви: защо не се говори. Ние някак си в последните години затънахме само в скандали и не виждаме никакъв изход. Вчера пътувах в такси и шофьорът ми казва: "Ами то няма светлина в тунела. За какво да ходя да гласувам?“. И моят отговор винаги е такъв: ама ако не ходим да гласуваме, няма да има никога светлина.

Ще има един много дълъг тунел.

Така че крайно време е в България да спрем да говорим за държавата си в трето лице. Държавата е всеки един от нас и това, какво прави, как го прави, прави и държавата ни.

Въпросът е: сега какво можем да направим? Хайде да погледнем и първото лице.

Вижте, ние сме в началото на предизборна кампания. Аз искрено се надявам, че ще има партии, които наистина ще говорят по този начин, няма да затъват в скандали, а ще покажат някаква визия за това, как би изглеждала страната ни след определен период, да се обединят около някакви национални политики. Защото неговорейки за това, че ние всъщност нямаме дългосрочно планиране и дългосрочна визия за развитието на държавата си, и за това как средствата – било то от различни източници, било от Европейския съюз, влизайки в еврозоната 2025 г. или когато и да е, как ще ги използваме. Защото – да, ще влезем и ще имаме достъп до различни финансови инструменти. И какво от това, ако ние не знаем, къде искаме да ги насочим?! Тръгнахме да правим регионално планиране – то спря донякъде. "Европа на регионите“ – в този програмен период сме. Има достатъчно средства, през които да решим регионалния си дисбаланс, но за това трябва визия. Трябва например да кажем: имаме опция да развиваме преработвателна промишленост, ние имаме уникално земеделие. В период сме, в който…

Да, това щях да ви попитам – къде са ни шансовете.

… говорейки си за ГМО, ние не сме го приели. Това е уникална ниша за нашето земеделие, за националното ни земеделие да излезе на пазара. В момента се търсят изключително много биопродукти. Така че ние имаме реалния шанс с малки стъпки да направим големи неща, да дадем широк хоризонт на бизнеса си, за да вижда той своето развитие. Едното е земеделието, другите са преработващата промишленост, химическата ни промишленост. Ние имаме уникални продукти и трябва да започнем да гледаме на пазарите и извън Европейския съюз. Европейският съюз е регулиран пазар. И пак се връщам на това: как искаме да се развиваме. Ние имаме работеща индустрия, въпросът е как да я стимулираме, как да я насочим по региони така, че хората да не се местят, да работят, да имат добавена стойност, да има висок демографски прираст и да се чувстваме комфортно в домовете си.

И тя да не е такъв нисък процент, защото каква индустрия имаме от 16%?

Е, такава е, ниска е. И въпреки всичко, бихме могли, бихме могли.

Какво е необходимо тогава?

Необходимо е да има национална политика, около която да се обединят управляващите.

Кой трябва да я изработи?

Всеки експерт в икономиката би могъл да я изработи. Въпросът е: на кого му стиска да я въведе.

А защо досега тя не е въведена, на кого не му стиска?

Не знам. По-скоро в последните три години виждаме, колко са къси хоризонтите на управление. Ние въобще не стигаме до разговор за национални политики. Вие да сте чули в 9-те месеца, които минаха…

Не, не е имало такова нещо.

… някакъв разговор да е сложен? Както виждаме…

Аз затова ви поканих.

Сега тече публичното обсъждане, общественото обсъждане на проекта за Закона за еврото – аз не виждам да има дебат. И ние затова във вторник сме поканили анализатори, експерти, политици на форум, който организира СИНПИ. Темата е точно за икономиката на еврото, за развитието на индустрията, на инвестициите в този преход към еврото, защото ние не виждаме национален дебат по тази тема. Проектът на закона визира различни проблеми, т.е. коментира различни проблеми. Част от решенията ние ги виждаме в текстовете, но най-вече това, което ни притеснява, е: защо няма пълна оценка на въздействието. Има доклад, който оценява проблемите, заради които въвеждаме еврото, но няма оценка на въздействието. Говори се за еднократен разход, не се коментират останалите разходи, колко са в рамките на този еднократен. Да, той ще бъде еднократен, но не еднократен по смисъл. Не чувам асоциации, не чувам сдружения.

Странно е това мълчание.

Странно е това мълчание. Той ще изтече, срокът, следващата седмица, най-вероятно законът няма да влезе в зала преди изборите, но в някакъв момент ще влезе.

Да, парламентът излиза във ваканция за предизборната кампания.

Но в някакъв момент ще влезе и ние някак си стоим отстрани. Аз не виждам граждански интерес за това, не виждам коментари. Не е нормално това. Някак си се фокусирахме само в скандали.

Д-р Везиева, освен само скандали, за еврото ние говорим за параметрите, които се изискват. Вторачили сме се в инфлацията, брутния вътрешен продукт – все финансови параметри, които дори не изпълняваме като хората, освен чрез счетоводни трикове. Но това е друга тема. Но от самото начало този дебат не върви, той боксува.

Истински разговор за еврото няма всъщност.

Няма, да. Този дебат и този разговор, който ние водим с вас, той го няма никъде.

Аз затова казвам, че ми липсва оценка на въздействието – как ще се отрази еврото в Северна България, която в момента изостава изключително много в сравнение с Южна.

Да, Северозападна – Северозападнала, така я наричат.

Не само Северозападна, не само Северозападна – цяла Северна България изостава в сравнение с Южна. Как ще се отрази там? Как ще се отрази в малките населени места, как ще се отрази на хората, чиито доходи са под 1000 лева? Защото тук и самият закон, и в мотивите му четох, че няма основание да не бъде 1 лев към 1,95 евро. В същото време самите мотиви, законът започва, че това се случва с решение на Европейския съвет по предложение на Комисията, и Европейският съвет взема решения и одобрява неотменимо курса.

Валутният тренд може да бъде друг. Да, курсът е друг.

Да, ние поддържаме валутен борд в последните години, 25 – да, така е, но все пак има едно…

Да, но влизайки вътре, вече валутен борд няма.

Всяка една държава членка би могла да поиска различен курс по време на обсъжданията.

Ние дори и това не коментираме.

Не, не се коментира. Но на мен наистина ми липсва оценката на въздействието в чисто икономически аспект. Коментира се, колко би струвало средно фискално устройство. Чета в коментарите, че фирми, които го работят, казват, че не е така, че за софтуера трябва еди-какво си, еди-какво си. Коментират се детайлите, които явно не са изчистени. Да, определен е механизмът за дружества с ограничени отговорности как се превалутира в капитал, но не се коментират акциите, не се коментират акционерните дружества. Т.е. няма механизъм, не е изчистен достатъчно. Има противоречие в момента в Наредба 18, в други подактове на НАП, които се "бият“ и към момента, защото в една фактура може да видите различно ДДС, тъй като има различни продукти и с различно ДДС. Това как ще се случва? Това трябва да се изчисти през някаква поднормативна база. И това не коментираме.

Тя не е изработена вероятно, за да я коментираме.

Не, нищо не е изработено. И да, те си спазват някакъв план, в който трябва да изготвим правна рамка – да, това е така, следвайки Плана за въвеждане на еврото и влизане в еврозоната, но нека да му дадем по-широк дебат, нека да направим една норма, която да е работеща норма, правна. Защото връщам се сега на друго, което касае изключително много икономиката и инвестициите – Законът за насърчаване на инвестиции и последните промени за скрининг, където имаме два механизма за скрининг, вместо един, които се "бият“ помежду си. Създали сме си много повече правила, отколкото е необходимо. Вместо да коментираме критични технологии, ние коментираме високи технологии, където попада химическата ни промишленост, ІТ технологиите, лекарствата, оптичната.

Защо го правим, вместо да коментираме критичните технологии, където попадат изкуственият интелект, квантовите софтуери, биотехнологиите? Това някак си звучи нелогично, откъдето и да го погледнем. И ние сме си направили такава рамка. Слагаме много повече санкции към държавите извън Европейския съюз, направили сме списък – нещо, което другите държави в Европейския съюз не са направили. Направили са балансиран подход, дават възможност на тези, които са регистрирани в техните държави, да работят като инвеститори, макар че не са европейски членове. Правенето набързо на една норма води след себе си повече проблеми, отколкото ако дадем широк дебат, ако направим нормална оценка на въздействие, ако гледаме през този хоризонт, за който аз казвам.

Какво би било въздействието на еврото в различни региони на България?

Много различно е. Ако гледаме районите – пак се връщам на Северна България, примерно Видин, ако вземем Видин и малките населени места, там трябва да гледаме по какъв начин ще се отрази, защото там са повече социалните разходи, отколкото икономическите приходи. Много е различно и затова трябва да се седне и да се направи задълбочен анализ. Лесно казваме: минава 1 към 2 заплатата ти – а то не е точно така. А това, че ще има 12 месеца две цени, не е най-важното. Най-важното е: ще можем ли да си купим нещо от магазина с тези цени.

Да, така е.

Защото поскъпване ще има.

Ние това го виждаме сега и в Хърватия.

В Хърватия е много тежък моментът. Макар че те подходиха малко по-различно – те заложиха много чисто икономически през туризма си да оберат този луфт, защото имат наистина много силна туристическа услуга, и въпреки всичко не успяват. И въпреки всичко не успяват. Тези всички проблеми, които виждаме, ние трябва да се поучим от тях. И това, което ще направим – така или иначе, говорим за отлагане за следващата година, имаме достатъчно време да направим задълбочен анализ, да дадем възможност хората да мислят и да кажат, да огледаме, да видим как точно да го направим така, че да го направим най-добре за всички нас.

Ние имаме ли, подобно на Хърватия, някаква индустрия, сектор, който да обере луфта? Там е туризмът. Тук какво е?

Там е туризмът.

Тук – какво?

При нас са услугите и там включвам и туризма.

Това сериозно ли е, извинете?

Ето, питате ме – аз не мога да ви отговоря еднозначно. За там казвам, че е туризмът. Ние имаме развит туризъм, но доколкото той ще обере луфта, това е въпрос на сметка.

Нашият туризъм не е на нивото на Хърватия по никакъв начин, нямаме тези приходи.

Не, не е на нивото на Хърватия. Ама това казвам, че ние нямаме икономически буфер. Нали затова ми липсва този анализ и тази оценка. Съжалявам, че съм критична, но по-добре да си кажем нещата такива, каквито са.

Да, безспорно.

И това са теми, които ние следващата седмица на нашия форум ще коментираме, и то със сериозни анализатори и с хора от парламента, за да сложим на масата проблемите, които вълнуват всеки един от нас. Защото на нас не ни е безразлично, след като сме избрали да останем в държавата си, да работим за държавата си, как ще се развива тя.

Ваша е тезата, че няма да е добре икономически, ако от 1 януари догодина не влезем в еврото. Обаче по всичко изглежда, че няма да влезем. Какви последствия да очакваме?

Ами в началото на годината се определя Плана за развитие за цялата година. Тогава имат държавите членки, които са в еврозоната, възможността да кандидатстват за конкретни финансови инструменти. Влизането по средата или към края, означава, че вече сме изчерпали една голяма, сериозна част от опциите, които предоставя в рамките на една година зоната като финансови инструменти. Това имам предвид като не много добре.

Да, т.е. другите ще са ги взели вече и…

Ами да, да кажем, че ще имаме възможност да участваме в някаква част от това, което се предлага.

Да, в малък процент.

Да. Така че по-скоро е по-добре да е в началото на годината, когато сме при равни възможности с всички останали.

Така е.

Но ние внимателно трябва да следим и как се развива самата еврозона. Видяхме, че в последните две години тя е с по-ниски показатели. Това са също теми, които не коментираме. Не коментираме това, че една Германия, с чиято икономика нашата е много силно обвързана, е в техническа рецесия. Говорим за деиндустриализация на Германия, което звучи страшно. Процесите, които текат извън България в целия свят, са много сериозни и те са говорещи за сериозни реформи, за съвсем друг вид на света, ако искате така да го кажем. По друг начин ще изглежда светът след известно време.

България, такава, каквато сега изглежда, как ще се впише в една особено променяща се еврозона, с оглед и на промените, които се очакват в Европейския парламент и изобщо в европейските институции?

Ето затова ми липсва оценката на въздействието. Това са въпроси, които намират отговора, след като имаш ясната картина и ясните показатели. Човек прави анализ тогава, когато борави с целия инструментариум на един анализ. Ние не може да влезем в една стая, която не знам как изглежда, нали? Трябва да знаем къде влизаме, какво очакваме да видим в нея – дали ще е тъмна, дали ще е светла, по какъв начин ще влезем ние, колко сме конкурентноспособни като икономика. Това са също въпроси, на които трябва да си отговорим. Да, аз пак казвам, ние не коментираме дали трябва, или не трябва. Трябва да говорим: по какъв начин.

Парламентарната комисия по енергетика реши да отложи с 1 година либерализацията на пазара на тока за бита. Домакинствата ще излязат на свободния пазар на 1 юли догодина. Ако тази дата съвпадне с датата на приемането ни в еврозоната, какво може да се очаква?

Вашият въпрос поражда друг въпрос: в този период ние ще успеем ли пак да се върнем като износител на ток, или ще продължаваме…

Да бъдем вносител.

Защото ние в момента сме вносител на ток.

Да.

И ако ние не проведем правилната политика по отношение на енергетиката така, че да възстановим този си статус, няма да е никак добре. Ние сме държава, която не консумира чак толкова енергия, в смисъл такъв, гледайки показателите, икономическите си показатели. И въпреки всичко, ние в момента внасяме ток, което означава, че нашите мощности не са толкова добри вече. Така че за да отговорим на въпроса, какво ще се очаква – ами, ще е странно съчетание между прехода към еврото, покачването на цените и излизането на либерализирания пазар. Това ще е стрес по всякакъв начин за хората. Първо, колко хора знаят на коя борса и какво да гледат?

Много нисък процент дори. Не смея да кажа цифра повече от 5-10%.

Защото ако погледнем един блок, в който всички живеем…

И в който никой нищо не разбира.

Да.

Което е така, нормално е.

Което е така.

Досега не ни е обяснено как.

И добре, и как ще играем на енергийната борса? Това е следене на цени, подаване на съответните искания, купуване, така, така, така.

Ще се появят фирми и брокери, от които може би една част от тях ще бъдат мошеници – извинявам се за изказа.

Което ще оскъпи обаче пък самата услуга на либерализацията на пазара.

Да.

Освен това електропреносната ни мрежа готова ли е за тази либерализация? Ние говорим, че имаме изоставане в енергийната инфраструктура, не можем да отговорим на всички искания за включване на фотоволтаици и останалите зелени проекти.

Да, тя няма да издържи. А и не е ясно това, как ще балансира самата система, защото тези зелени проекти, те са сезонни и в определени часове на деня.

Така е, така е.

Какво става в останалите часове и в други сезони?

Когато всъщност е по-голямото натоварване.

Или през зимата и т.н.

Там има много обстоятелства, които следва да се отчетат, но тук говорим за инвестиции. Тук държавата трябва да инвестира в инфраструктурата и трябва да инвестира за своя сметка, няма как да получим по друг начин добра инфраструктура. Това е национална политика, това е национална сигурност. Няма как да стане по частен път.

Ние до там май не можем да стигнем изобщо, до инвестиции в инфраструктура на енергетиката.

Аз затова казвам, че последните няколко правителства, те са с къси хоризонти и всъщност ние не чуваме национален разговор, не чуваме национални приоритети, не чуваме да се работи в някаква посока, което е проблем. И аз се надявам, че след тези избори ще има някакъв по-дълъг хоризонт.

Подсещате ме за въпрос – как ще повлияе политическата нестабилност, онази, която виждаме и в момента, именно на процесите ни към еврозоната?

Аз не мисля, че това ще има кой знае какво отражение, предвид на това, че последните три години се управляваме по-скоро от повече служебни, отколкото от редовни кабинети. Въпреки всичко, планът се спазва и се следва. Така че не мисля, че това ще доведе до някакъв много силен негатив. По-скоро това, което ме притеснява, е: каква ни е политиката по отношение на инвестиционните процеси. И пак се връщам на скрининга, и пак се връщам на това, ние какъв тип инвеститори искаме да привличаме.

Какъв би бил най-добре за нас?

Най-добрият инвеститор за нас е този, който иска да развива производство. Създали ли сме условия? Очаквахме през Плана за възстановяване да направим в шестте икономически района центрове за такова нещо, т.нар. индустриални зони. Цялото това забавяне води след себе си негативния привкус. А иначе поредните избори са поредните избори. Ние по-скоро нямаме национална дългосрочна политика, която да създава предвидимост. Една Белгия беше 6-7 години без правителство и това не повлия по никакъв начин на развитието ѝ, точно защото имаха национална стратегия. Там щом това е национален приоритет, няма значение какъв тип е правителството – то следва този план.

По тези и по други въпроси, по които разговаряме, а и по още, за които може би в момента аз не се сещам, всички те ще бъдат обект на организирани от вашия Стратегически институт за национални политики и идеи дискусионен форум "Икономиката на еврото, развитие на индустрия и услуги и насърчаване на инвестиции в условията на прехода към еврозоната“. Какво очаквате от него?

Това, което очакваме, е да стане един наистина задълбочен разговор по всички теми, за които ние сега с вас си говорихме и анонсирахме. Всъщност такива ще са и темите по време на дискусията, на дискусионния форум. И пак казвам, понеже сме направили много приятно съчетание между анализатори, бизнес, политици, се надявам да излезем с няколко предложения и по отношение на Закона за еврото, и по отношение на промяна в съществуващи закони към момента, и по инвестициите, и въобще за макроикономическото ни развитие.

Вторник?

Вторник от 11.00 часа.

Свободен ли е входът, който иска може ли да дойде?

Свободен е входът. Ще бъде в клуб "Перото“, така че от 11.00 часа ще започнем.


Поставете оценка:
Оценка 3.3 от 17 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Последния Софиянец

    52 12 Отговор
    По телевизията тече кампания в полза на еврото.Лъжат яко.

    Коментиран от #4, #26

  • 2 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 3 Колко много глупости

    27 19 Отговор
    написани???? А цените цените в евро в Европа защо са по–ниски от левовите в България? Е на това отговори!

    Коментиран от #11, #25

  • 4 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 5 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 6 готови ли сте ?

    40 9 Отговор
    "Истината е тази, че една година след въвеждането на еврото, цените са горе-долу двойно по-големи. Така че аз не знам какво бих казала, за да утешавам хората, които живеят в България или не.

    Коментиран от #24

  • 7 в България

    26 6 Отговор
    цените са ни близки до европейския стандарт(20% повишаване при влизане в евро)
    на заплащането ние много далеч от евростандарта
    (или поне на по голяма част)
  • 8 Ха-ха

    10 14 Отговор
    Жан Виденов как смени парите а тия плачат за еврото.
  • 9 Спокойно

    13 24 Отговор
    ДрОгаре и дрОгарки! С едно евро ще пълните цяла каруца с рубли, а може и две.

    Коментиран от #35

  • 10 редник

    3 4 Отговор
    / Защото тук и самият закон, и в мотивите му четох, че няма основание да не бъде 1 лев към 1,95 евро. /

    Ето една добра идея - примерно спестени до 10 000 лв в банка по този курс, до 20 000 лв 1:1, нагоре - по сегашния курс...
  • 11 МММ да

    13 3 Отговор

    До коментар #3 от "Колко много глупости":

    Защото всичко се субсидира допълнително( визирам Германия, Франция) плюс специално за немските вериги(спекуланти) които се превърнаха монопол в източна Европа диктуват цените и като точат бг потребителя успяват допълнително да поддържат що годе стабилно ниво, въпреки че продължават да растат периодично през 2-3месеца и доста неща са над цените в Бг вече, а и в по-голямата си част не стават за консумация(живея в Германия), от веригите пазарувам само салати и алкохол.

    Коментиран от #15, #18

  • 12 трябваше

    9 2 Отговор
    да направим по добра сделка с EU

    Коментиран от #16, #19

  • 13 Казуар

    13 8 Отговор
    Другарки Везиева, пропускаш това, че за няколко години имаше инфлация и поскъпване навсякъде в Европа.
  • 14 Факти

    13 22 Отговор
    Аз наблюдавах внимателно какво се случва в Хърватия. Точно преди да приемат еврото, инфлацията им беше чувствително по-висока от тази в еврозоната. След като го приеха, инфлацията им падна до средната за еврозоната. Търговците със сигурност са закръгляли, но пазарът накрая връща всичко на мястото му. В дългосрочен план, приемането на еврото е само от полза, особено за държава като България, управлявана от мафията. Нима искате тя да контролира паричната ни политика? Забравихте ли 1997 г. когато народът беше ошушкан с хиперинфлация? По-добре паричната ни политика да е в ръцете на ЕС. Всички знаем много добре каква е причината за вдигането на цените в Европа - Путин, който умишлено предизвика сътресение на пазара на горива, което директно вдигна разходите за производство и транспорт и така всички стоки поскъпнаха. После се задейства руската пропаганда и прехвърли вината върху Запада. Хора, отворете си очите. Врагът е на Изток. Путин адски завижда на Европа и затова иска да я унищожи. Той има предостатъчно ресурси за да превърне Русия в държава за чудо и приказ, но е некадърен и неспособен да го направи. Затова не му остава друго, освен да направи мръсно на тези, които го превъзхождат.

    Коментиран от #20

  • 15 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 16 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 17 без коментар хърватия първа по инфлация

    10 7 Отговор
    Средната инфлация в страните от еврозоната е 2,4%
    Това ли ни очаква след приемането на еврото? Инфлацията в Хърватия скочи до 4,9%

    Последните данни за инфлацията в България са до края на февруари, когато беше отчетена инфлация от 3,3 на сто


    Хърватия се изкачи на първо място сред страните от еврозоната по размер на инфлацията. Към края на март инфлацията в Хърватия е 4,9%, обявиха от европейската статистическа служба Евростат.

    Така се потвърждават опасенията на редица икономисти, че влизането в еврозоната може да доведе до трайно по-висока инфлация, припомня "Фокус".

    Средно за страните от еврозоната инфлацията е 2,4%, а в Хърватия повишението на цените в рамките на година е над два пъти по-високо.
  • 18 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 19 Моарейн

    23 5 Отговор

    До коментар #12 от "трябваше":

    Пак ще го напиша по друг начин, пък дано се хареса на цензурата - кой да я направи? Тези, които ни управляваха в последните години ли? Мадам Йес? Соломон Паси? Герберастите или неумно-кресливите? Все отбор продажници.
  • 20 Точно като

    7 2 Отговор

    До коментар #14 от "Факти":

    Още един зомбиран креслив неумен дебил точно като Киро !
  • 21 Будала

    9 2 Отговор
    Та то вече всичко поскъпва предварително. До като приемем еврото, цените вече ще бъдат минимум двойни.
  • 22 Защо да го

    9 7 Отговор
    виждате?Всички българи в чужбина казваме,че ще настане ужас

    Коментиран от #50

  • 23 Тази ли беше измислената доцентка?

    7 6 Отговор
    Как можа толкова глупости да изпише?
    Колкото до моя бизнес нищо няма да се промени. Материалите ми и сега имат цена в евро. Няма да имам левова сметка, а само в евро - по-малко разходи за банкови услуги. Няма да превалутирам евро в лева, за да плащам заплати и осигуровки.
  • 24 Ти готов ли си нова пропаганда?

    5 5 Отговор

    До коментар #6 от "готови ли сте ?":

    Годишната инфлация на Хърватска за 2023 г. е 2.2%. Изглежда Везиева и затова е излъгала.
  • 25 Без спор

    6 7 Отговор

    До коментар #3 от "Колко много глупости":

    Журналистът Диана Гласнова, която живее в Хърватия и е главен редактор на излизащото в Загреб на български и хърватски език списание "Родна реч", цитирана от "Фокус". "Истината е тази, че една година след въвеждането на еврото, цените са горе-долу двойно по-големи. Така че аз не знам какво бих казала, за да утешавам хората, които живеят в България или не. Това е положението.".
  • 26 В цяла Европа тече такава реклама

    6 2 Отговор

    До коментар #1 от "Последния Софиянец":

    Яко лъжат, нали? Не искат да минават на български лев.
  • 27 Това обикновените,

    7 5 Отговор
    хора на територията го знаят, но не могат нищо да направят, за сега.
  • 28 Икономист

    11 8 Отговор
    Хлябът от 3 лева ще стане 3 евро 😉 а заплатите от 900лв на 450 евро
  • 29 Въпрос

    9 6 Отговор
    Румънци, Чехи, Поляци, Унгарци и Скандинавци (без Финландците) глупави ли са, че си пазят валутите? И бедни ли са тези на Запад с национална валута? И обратното - Косовари и Черногорци забогатяха ли от Еврото? Отделно лева трябва да се обезцени, за да е по-конкурентоспособен износа, черз махане на ненужния Валутен борд!

    Коментиран от #45, #51

  • 30 Еврото ще ни закопае

    6 7 Отговор
    В момента е самоубийство е да вкарваш евро в страна при средна заплата три - четири пъти по-ниска от Западна Европа

    Коментиран от #39

  • 31 ИНЖ1

    10 8 Отговор
    Айде стига с глупости и недоказани твърдения!!! Който не иска еврото - да напусне ЕС.
    Чимодан - аеродром - Москва!!!

    Коментиран от #32, #33, #52

  • 32 Пак питам

    5 3 Отговор

    До коментар #31 от "ИНЖ1":

    Защо когато през предишната ни Слесодвобожденска история бяхме руски, немски и съветски съюзници ние имахме национална валута, следвайки геополитическите интереси на Големите ни Братя, а сега с тази цел трябва да се откажем? И не съзнавате ли, че обявявайки всяка национална и родолюбива позиция за "путинизъм", вие насърчавате Русофилията и Путинизма, защото хората мислят в мнозинството си за доброто на Страната и Народа ни? Не си ли взехте ляво-либералите поука от това, че заради обявяването от ваша страна на патриотизма за "комунизъм" след 1989 - та, като стигнахте нерядко до Еничарски Самофашизъм единствено тук в Източна Европа соцносталгията се масовизира - докато в другите страни, където демократите бяха поне формално родолюбиви, това не стана - дори в по-бедните от нас посткомунистически страни, като Грузия, Армения и Албания? Пременил се Илия - пак в тия!

    Коментиран от #36

  • 33 Последен въпрос

    5 5 Отговор

    До коментар #31 от "ИНЖ1":

    Поляците са най-големите русофоби в ЕС - как запазването на Злотата ги прави "путинисти" и "ватници"?

    Коментиран от #38

  • 34 хан соло

    4 3 Отговор
    Инфлацията в еврозоната е по-висока от тази в България. Влизането в еврозоната ще повиши инфлацията в България дори само поради този факт.
  • 35 ДрОгарю,

    3 0 Отговор

    До коментар #9 от "Спокойно":

    я ми припомни колко струваше едно евро преди деноминацията на лева?
  • 36 ИМПЕРИАЛИСТ

    3 2 Отговор

    До коментар #32 от "Пак питам":

    За България, "влизането" ни в Еврозоната през 2025 г. ще бъде като поредната смяна на парите ни....За последните от 70 години сме имали 4 такива смени. Ниe oтдaвнa cмe въвeли Eврoтo, a cлeд 1. Януари 2025г., caмo щe прeмaхнeм бюрoкрaтичнитe фoрмaлнocти, oблeкчим cчeтoвoдcтвoтo нa бизнeca и oблeкчим бaнкитe oт двoйнaтa пaричнa cиcтeмa. Дoри и ceгa, нямaш никaкъв прoблeм дa тeглиш нa кacaтa в бaнкa Eврo, oт лeвoвaтa cи cмeткa. У нас фактически има двойна парична система – ЛЕВ и ЕВРО. Теоретично в България още утре може да въведем еврото за плащания по магазини и пазари едновременно с това в лева....
    ...Цялата тази дандания около приемането на Еврото у нас ПОКАЗВА НЕЧИСТИТЕ НАМЕРЕНИЯ НА УПРАВЛЯВАЩАТА ВЪРХУШКА...
    • копи-пейст: "...правителството ще похарчи 10 МИЛИОНА ЛЕВА за разяснителна кампания за ползите от еврозоната...."
    За да се оправдае изразходването сега на тези 10 МИЛИОНА ЛЕВА, тарикатите ни разиграват театър със сценката "доброто и лошото ченге"!

    Коментиран от #40

  • 37 ПоКУРко

    2 1 Отговор
    То и сега има поскъпване всеки ден, понеже им раздават пари на всички които ревнат по телевизията и те веднага у Кафланда на Ицо да ги изхарчат като от своя страна магазина и доставчиците веднага вдигат цените и те така .... Учи се в първи курс по Икономика! Тези руски опорки за еврото вълнуват само нафталиновите набори от миналия век! Хубаво е че младите са умни и се подиграват на всички руски тролове из България!
  • 38 ПоКУРко

    2 0 Отговор

    До коментар #33 от "Последен въпрос":

    Ти мизерната си панелка с левове ли я купи последните 30 години?!?

    Коментиран от #41

  • 39 ПоКУРко

    4 2 Отговор

    До коментар #30 от "Еврото ще ни закопае":

    Защо такива като теб не се самоубият и освободят България от предателското си присъствие!?!
  • 40 Въпрос

    0 1 Отговор

    До коментар #36 от "ИМПЕРИАЛИСТ":

    Ако Валутният борд е "отказ от валута", то защо за Хонг Конг, Босна и Херцеговина и други страни и територии не се говори, че няма валути, а че преди махането на златния стандарт през 30 - те - 40 - те години е нямало валути, различни от златото? Ако в Хонг Конг след някое и друго десетилетие Пекин използва валутния борд, за да "обосновава" премахването на Хонгконгския долар и замяната му с юана, няма ли на Запад и по света да кажат, че това е комунистическа тоталитарна пропаганда? И защо и тези "доводи" за лева не ги възприемаме като пропаганда?

    Коментиран от #42, #43, #44

  • 41 Имотните

    1 2 Отговор

    До коментар #38 от "ПоКУРко":

    Сделки и други покупки в големи размери се извършват в редица страни в международни валути - защо тогава примерно в Мексико, Централна Америка и Карибския Басейн да не се откажат от валутите си, въвеждайки Щатския долар? Не е ли защото е загуба на суверенитет, след която ние по нищо няма да се различаваме от Националните републики на СССР и Югославия и щатите на Индия?
  • 42 ИМПЕРИАЛИСТ

    1 0 Отговор

    До коментар #40 от "Въпрос":

    АКО баба ми беше мъжка, щеше да е с "дръжка"...
  • 43 ИМПЕРИАЛИСТ

    2 0 Отговор

    До коментар #40 от "Въпрос":

    Сегашното ни фискално състояние е пълен абсурд. Направо се чудя как България оцелява финансово. Ние сме в хроничен недоимък на пари за болниците, учителите, пенсионерите, полицията, армията,-а бе дантел марка сме и това се дължи ДВОЙНАТА ПАРИЧНА СИСТЕМА. От друга страна, пък ако се откажем от валутния борд, пропадаме безвъзвратно, тъй като руската агентура е буквално на всички нива.
    Левът в момента е като "Троянско конче" за българската икономика. Колкото по-бързо се освободим от левчетата, толкова по-добре за обикновените хората и толкова по-зле за нашите и чужди мафиоти олигарси.
    Европа не иска да се лиши от облагодетелственото си положение спрямо нас.
    Ще изчезнат и различните такси и комисионни при обмяна на левове в евро и обратното. На "Ченч-бюрата" и мошенниците "магураджии" ще им секне далаверата. Накратко, ползите от въвеждането на еврото са много.
  • 44 ИМПЕРИАЛИСТ

    1 1 Отговор

    До коментар #40 от "Въпрос":

    България се държи умишлено извън ЕВРОЗОНАТА в угода на международните МАФИОТИ-олигарси, които при въвеждането на ЕВРОТО у нас ще изгубят контрола над левовите потоци, а от там и върху икономическите механизми в България. Далаверата с обезкръвяването на Българската икономика ще секне, а Европа не иска да се лиши от облагодетелственото си положение спрямо нас. Националната ни валута в момента е пробита от всякъде. Всеки може да участва в търг за обществена поръчка в евро, но да плащаш и продаваш в евро на "женския пазар" в София е в нарушение на закона. За мафиотите левът е една досадна междинна гара. Нито една голяма фирма у нас не капитализира печалбата си в левове, а в чужда валута, тъй като няма интерес да увеличава левовата наличност. Левът, поставен в това унизително положение е направо вреден за икономиката ни. Изходът е само един, максимално бързо въвеждане на еврото, докато не сме се обезкървили съвсем.

    Вице-премиерът и министър на финансите в първото правителство на Бойко Борисов, Симеон Дянков, направи всичко възможно да въведе Еврото в България, но олигарсите му го казаха в прав текст: "Т-ц-ц".

    Коментиран от #48

  • 45 ИМПЕРИАЛИСТ

    2 1 Отговор

    До коментар #29 от "Въпрос":

    Валутният борд е котва по време на буря, да не те завлекат вълните върху скалите и разбият кораба, но след това с котва не може да плуваш напред...Засега бордът ни пази от ЛЮБИМИТЕ БРАТУШКИ, но банка КТБ отиде зян, а какво щеше да ни се случи без борд, знаем от „управлението” на лебеда Жан от БСП...

    Коментиран от #47

  • 46 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 47 Обезценяването

    0 3 Отговор

    До коментар #45 от "ИМПЕРИАЛИСТ":

    На валутата дори ПОД реалната й стойност с цел насърчаване на износа се прилага успешно от Китай и Турция - заради това тя сега за пръв път от векове е най-мощната Военна сила на Балканите, Близкия Изток и Средиземноморието едновременно!
  • 48 Единствените

    0 0 Отговор

    До коментар #44 от "ИМПЕРИАЛИСТ":

    Резервни валути, ликвидирани с въвеждането на Еврото, са Марката, Френския франк и Нидерландския гулден, а Великобритания дори преди Брекзита си пазеше Стерлингите! Еврото не пречи на Косово да е с една от най-мощните мафии - свръхмощна предвид малкия му размер, монополизирала трафика на Хероин в страни като Швеция - 95% контрол! Даже улеснява международната мафиотска дейност, защото не трябва да се обменят евра и албански лекета! В Италия Коза Ностра, Камора, Ндрагета и компания са изключително мощни въпреки махането на лирата!
  • 49 Вчера разговарях

    1 1 Отговор
    с един инжинер от гр. Осийек/Хърватия. Човека каза, че след въвеждането на еврото са получили 15% инфлация.
  • 50 Подтвърждавам и аз!

    4 1 Отговор

    До коментар #22 от "Защо да го":

    Българите в чужбина ви казваме: Еврото ще ви затрие. Остави инфлацията, НО и с него няма никакво излизане вече от програмата на олигархията да се направи цифровия концлагер. Вече никой няма да ви пита нищо.
    Просто във Франкфурт НЕбългари ще определят и за България и след това ще забранят и кеша. И само да си посмял, даже да ги критикуваш. Закриват ти сметката и си умрял. И никой не може да те спаси от такъв концлагер. Освен ако не отидеш да живееш в планините и пещерите, без нищо от тяхната "цивилизация"! Коли, апартаменти, работа, болници, пътуване в страната и в чужбина... забрави! Ще го можеш само, ако си им 100% напълно подчинен за ВСИЧКО! Много по-зле и от някогашният комунизъм!
  • 51 Швейцария и Британия

    4 1 Отговор

    До коментар #29 от "Въпрос":

    защо не вземат и те еврото? Глупави ли са???
    Ами това е ясен аргумент, да се замислим. В Швейцария сега е много по-добре от Германия. Тя с тоя глупав съюз, с това евро, сама си простреля коляното!
  • 52 Абе и ти си

    4 2 Отговор

    До коментар #31 от "ИНЖ1":

    толкова инжинер, колко киропро100 е завършил Харвард. Вижда се, че понятие си нямаш от финанси. Еврозоната е ковчег, особено сега, когато всичките в нея са силно задлъжняли. Ние ще покриваме с нашите пари техните кредити. Те яли, пили и се веселили, а сега глупавите българи ще им платят сметката.
  • 53 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 54 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 55 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 56 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 57 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 58 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 59 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 60 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 61 Този коментар е премахнат от модератор.