Антония Коцева: Защитава ли държавата достатъчно добре земеделците от по-силните икономически търговски оператори?

Държавата има начини да защити селскостопанските производители и доставчици на храни от икономически по-силните търговски оператори – купувачи на земеделски продукти по няколко начина. Това се отнася и за потребителите. Това заявиха от Министерство на земеделието в България. Дали обаче тази защита е достатъчна при положение, че България все още няма Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни?

Анализ на Асоциацията на месопреработвателите в България от май показва, че най-често откриваните нелоялни търговски практики са – забавени плащания за бързо развалящи се или небързо развалящи се селскостопански и хранителни продукти (50% и 13%), плащания, които не са свързани с конкретна сделка (7%), плащания, поискани от доставчика за маркетингови действия (7%), както и за складиране, излагане и листване (7%).

Според асоциацията потърпевшите не докладват за нелоялни търговски практики главно страх от някаква форма на отмъщение от страна на купувача. Част от стопаните – 23%, пък смятат, че това е обичайна практика в сектора и институциите в страната няма да могат да се справят с нея.

През 2019 г. беше публикувана Директива на Европейския парламент относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. Директивата е въведена в българското законодателство с приетия през 2021 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.

Изискванията за борба с нелоялните търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти са в сила и се прилагат от 1 ноември 2021 г. Компетентен орган по Закона за защита на конкуренцията е Комисията за защита на конкуренцията.

„Изискванията на закона се прилагат в отношенията доставчик – купувач на продуктите, в зависимост от годишния оборот на предприятието на доставчика и купувача. Въведени са абсолютни и условни забрани по отношение на прилагането на търговски практики между доставчиците и купувачите на храни“, казват от земеделското министерство.

От отговора до Euractiv България от институцията обясниха, че във връзка с незаконната търговия Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), извършва контрол в областта на храните, съобразно своите компетенции.

Съгласно оценката на риска осъществява планов официален контрол в обекти за производство, търговия на едро и дребно с храни и заведенията за обществено хранене, регистрирани по Закона за храните. Освен плановия официален контрол БАБХ извършва и проверки по сигнали и жалби на граждани и бизнес оператори, свързани с нарушения на законодателството в областта на храните. Агенцията участва и в съвместни проверки с други институции.

При установяване на нарушения на законите и подзаконовите нормативни актове, свързани с контрола на храните, БАБХ налага глоби, съгласно Закона за храните и Закона за управление на агрохранителната верига.

„По отношение на търговията с храни, когато БАБХ е сезирана от физически лица или други компетентни органи (МВР, КЗК, КЗП и др.), или установи такива, се предприемат законоустановени мерки включващи: спиране дейността на обекта; издаване на разпореждане за унищожаване на храни; съставяне на Акт за установяване на административно нарушение. В зависимост от тежестта на нарушението се сезира и Прокуратурата“, обясниха от министерството.

Дали това е достатъчно?

Според редица експерти тези мерки са недостатъчни. Причината е, че в България все още няма Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. През март бившият земеделски министър Кирил Вътев заяви, че идейната концепция за този закон е готова, ясни са правилата за доставките по хранителната верига и гарантиране на справедливо разпределение на добавената стойност. Целта е по този начин дае се постигне изсветляване на сектора и да се гарантира равнопоставеност на пазара, независимо от мащаба на участниците в продуктовите вериги.

Този законопроект още не е одобрен, а и вече няма за кога, тъй като съвсем скоро Народното събрание ще прекрати дейността си.

Кирил Вътев обясни пред Euractiv България, че нелегални търговски практики са контрабандният внос и сивият сектор. Тези два фактора създават нелоялна конкуренция на производители и търговци, които са лоялни към държавата, работейки честно на светло. Наред с нелегалните търговски практики другият голям бич са нелоялните търговски практики в целия ЕС. Те се състоят в несправедливото разпределение на добавената стойност по веригата на доставки.

„Решението е в приемането на Закон за правилата на търговия по веригата на доставки. Трябва да предвижда постоянен мониторинг на цените и контрол чрез обратна проследимост на фактурите за доставките от пазара на дребно назад до произхода на стоките. Възможно е, ако има политическа воля!“, коментира Вътев.

Земеделските проблеми ще се прехвърлят на новата Комисия

В началото на годината земеделски стопани и техните сдружения от цяла Европа изразиха шумно недоволството си от земеделската политика на Брюксел. Сред причините за гнева им бе и разпространението на нелоялни практики във веригата за доставки на храни. Фермерските протести принудиха европейските институции да преосмислят набързо как може да се минимализират шетите. След като представи варианти за намаляване на тежестта за земеделците, Комисията работи за подобряване на правоприлагането срещу нелоялните търговски практики.

През февруари Европейската комисия прикани земеделските стопани и всички оператори във веригата за доставки на храни да споделят опита си, свързан с нелоялни търговски практики. До 15 март бе достъпна онлайн-анкета на всички езици на ЕС, насочена специално към земеделските стопани и малките доставчици по цялата верига за доставки на селскостопански продукти и храни.

Респондентите можеха да посочат дали наскоро са се сблъсквали с нелоялни търговски практики от страна на купувачи, които са икономически по-силни, както и дали действащото законодателство им предоставя достатъчна защита.

Тъй като мандатът на евроинституциите приключва скоро, решението на болезнените проблеми в земеделието ще останат за решаване от новите управляващи в Брюксел.

(Ткстът е публикуван в euractiv.bg)