Един сигнал срещу религиозните фанатици

Симон Хели, в. Нойе цюрихер цайтунг, Швейцария

Консервативни проповедници, захранвани от държавните каси на Саудитска Арабия и Турция, разпространяват в джамиите в Швейцария версия на исляма, която не е съвместима със западните ценности, пише авторитетният швейцарски вестник „Нойе цюрихер цайтунг“. Действителният мащаб на този феномен трудно може да се прецени. Криворазбрана толерантност, която граничи с безразличието, не може да е целесъобразно поведение във времена на „пътуващи джихадисти“ и ислямски тероризъм, който разтърси Франция и Белгия“, пише Симон Хели.

Много коментираният в последно време австрийски модел дава повод за размисъл. Заради своето минало като голяма сила с територии на Балканите, нашият източен съсед (бел.ред.: Австрия) за разлика от Швейцария има от векове отношения с мюсюлмански малцинства и още през 1912 г. въвежда закон за исляма. С миграционните вълни след 1960-та година  мюсюлманското население нараства и днес е около 7 процента.

От миналата година на австрийските мюсюлмани вече не е разрешено да получават финансиране и имами от чужбина. Който иска такава регулация за Швейцария, пропуска два факта. Първо, цялостен контрол върху финансовите потоци на организирани обикновено в съюзи швейцарски джамии, не е практичен. Второ, австрийският модел е смесица от даване и вземане. Мюсюлманите там могат да разчитат на големи права като основа за тях е общественото признаване на религиозната общност.

Това трябва да е и целта в Швейцария. Ако джамиите, които са често финансово слаби, могат да се финансират чрез „църковен данък“, те по-малко ще разчитат на пари от чужбина. Ще бъде илюзия да се вярва, че чрез него организации като „Ислямския централен съвет“ ще изчезнат.

Признаване на умереното мнозинство мюсюлмани ще доведе до изясняване на ситуацията. Властите ще имат официални партньори. Салафитските кръгове, които не са готови да признаят други религии като равноправни или да създадат прозрачност на финансирането, ще останат извън системата.  Сигналът, че мюсюлманите са добре дошли в Швейцария, ще отнеме хранителната почва на фундаментализма. Както показва случая с Франция, отхвърлянето става причина за радикализирането на млади хора.

Ще мине време докато мюсюлманите (и поради тяхното етническо многообразие) се обединят в общи институции, което е предпоставката за признаване. По-спешното е да се намери грижата за душата. Внесените имами не познават нито местните обичаи, нито нуждите на общността от диаспората. Затова е необходимо обучение на мюсюлмански духовници. Теоретичната подготовка трябва да се осъществява в швейцарски университети в обучение по теология.

Със съкращения.