Шиърър към Бейл, Суарез, Мюлер, Азар и компания: Знам, че е ужасно да осъзнаеш, че е време да се пенсионираш

Световното първенство в Катар привидно предложи някои от най-големите изненади в модерния футбол, но от експертна гледна точка беше повече от очевидно, че някои големи футболни нации ще претърпят своя крах, просто защото звездите им отказват да осъзнаят, че е време да се пенсионират.

Алан Шиърър отдавна вече се изявява зад микрофона, но сам вече мина по този път. Той завинаги ще си остане един от най-великите нападатели в Англия, но, както за всеки човек на този свят, времето тече неумолимо и сам бе принуден през в началото на века да вземе трудното решение за окачване на бутонките. През 2000 г. той се оттегли от националния тим, а 6 години по-късно сложи край на кариерата си и в Нюкасъл Юнайтед. Шиърър взе тези решения съответно на 30 и 36 години. Днес в подобна ситуация са някои от най-големите имена за Уелс, Уругвай, Германия, Белгия, Португалия и къде ли още не, но по една или друга причина отказват да направят път на младите.

Алан Шиърър написа специален анализ по темата за The Athletic, където се обръща към хора от ранга на Гарет Бейл, Луис Суарез, Томас Мюлер, Еден Азар, Кристияно Роналдо, Мануел Нойер, Единсон Кавани, Тоби Алдервейлд, Пепе и още кум звезди, които вече многократно изживяха своите славни мигове, но в момента изглежда, че са повече в тежест на отборите си, отколкото да им помагат.

„Повярвайте ми, знам, че е ужасно да осъзнаеш, че е време да се пенсионираш“, гласи заглавието на публикацията, в която той разглежда по-детайлно проблеми, които съпътстват едно подобно отложено във времето решение.

Професионалният футбол не прилича на останалите кариерни пътища, които човек би избрал за себе си. Това е живот, в който хората се принуждават да пренесат в жертва детството и младините си, за да може в най-добрия случай да останат наоколо за 15-20 години. И един ден преди да са навършили 40-годишна възраст са принудени да се откажат от това, което са вършели през целия си живот.

Пътят на повечето футболни звезди стартира на 7-8-9 години, когато нормалните деца се учат да пишат, да смятат и тепърва си намират приятели в училище. Мнозинството от тях правят професионалните си дебюти между 16-18-годишна възраст, когато техните връстници започват да изпитват вкусовете на всички човешки благини. По-талантлвиите се сблъскват с бремето на славата на хиляди километри от семействата си и в паспортите си вече имат повече печати, отколкото биха могли да преброят. И когато един човек премине 30-те вече би следвало да е избрал своя житейски път, по който ще върви в следващите 30-40 години, но не и футболистите. Зад себе си те виждат как най-славната глава от живота им се затваря и не просто са принудени да отворят нова, но са изправени пред предизвикателството напълно да сменят жанра, в който са творили през цялото си съществуване.

Мнозина от вас сигурно биха поискали точно това за себе си и най-вероятно не биха сгрешили. Но много по-мъдри хора от нас са казали, че „Колкото по-високо летиш, толкова по-тежко е приземяването ти“.

Представете си само, какво е в главата на Еден Азар в момента. Това е човек, който беляза едно цяло поколение в родината си, като „Златната генерация“. Той бе истинско страшилище на футболния терен от дните си в Лил и Челси. От няколко години насам е капитан на националния си тим. Междувременно спечели десетки, ако не и стотици милиони от работата си. А днес обичайно служи за пример, когато трябва да оприличим атлет, който е пропаднал от връх Олимп до недрата на земното кълбо.

Съвсем по друг начин бихме гледали на Азар, ако беше просто едно момче, което е резерва в Реал Мадрид, но никога не бе вкусвало от светия граал на славата в предходните десетина години от кариерата си. Представете си, че таванът в кариерата му е именно резервната скамейка на „Сантиаго Бернабеу“. В такъв случай той щеше да се радва на всеобщо възхищение, че е 31-годишен нападател, който е помогнал на Белгия, за да се класира на Мондиала в Катар. Реалността обаче е друга. За него бяха платени €115 млн., има над 120 мача за „червените дяволи“, спечелил няколко шампионски титли, включително тази от Шампионската лига през миналия сезон и в общи линии е считан за един от най-добрите белгийски футболисти, играли някога.

Осъзнаваме, че трудно бихме ви убедили в тезата, че подобни футболисти заслужават нашите симпатии в тези трудни моменти. Но Алан Шиърър е изпитал всичко това на свой гръб. По тази причина решихме и да ви представим своята гледна точка върху неговия анализ. Съвременния свят и без друго изобилства повече от критици, отколкото от хора, които са готови сами да сътворят нещо значимо и запомнящо се. Затова искрено се надяваме, че футболните величия ще намират сили, за да окачат бутонките в правилните моменти, защото няма нищо по-лошо за един герой от това да се провали в очите на своите симпатизанти.