Норвегия обяви, че ще продължи сондажите в Арктика независимо от позицията на ЕС

Норвегия ще продължи да разработва петролните и газовите си ресурси в Баренцово море независимо от подкрепата на Европейския съюз за мораториум върху добива на въглеводороди в Арктика, заяви министърът на енергетиката Терие Осланд, цитиран от Ройтерс. Скандинавската страна вече гледа на себе си като „зелената батерия” на Европа, добави той, предаде БТА.

След инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. Норвегия се превърна в най-големия доставчик на природен газ за Европа. Страната осигурява около 30 на сто от потреблението на газ както в Европейския съюз, така и във Великобритания.

Миналата година добивът на газ в страната беше близо до рекордните нива, а производството на петрол достигна най-високото си равнище от 2009 година. Официалните прогнози обаче сочат, че след 2030 г. производството ще спадне рязко, ако не бъдат открити и разработени нови находища.

„При днешната геополитическа среда и предвид ресурсната ситуация смятам, че продължаването на дейностите в Баренцово море е в интерес както на Норвегия, така и на Европа“, заяви Осланд преди началото на енергийната конференция „О Ен Ес” (ONS) на Норвегия.

Европейският съюз подкрепя забрана за нови сондажи в Арктика по екологични съображения, но обмисля промяна на политиката си заради опасенията, свързани с енергийната сигурност.

Андерс Опедал, главен изпълнителен директор на „Екуинор” (Equinor) - най-голямата норвежка петролна компания,заяви, че петролът и втечненият природен газ (LNG) от Баренцово море могат да бъдат доставяни до всяка точка на света, ако ЕС откаже да ги купува.

„Единственото, което всъщност ще пострада от това, е европейската сигурност. Ние разполагаме с гъвкавост“, заяви Опедал.

Осланд заяви, че Норвегия има за цел да поддържа производството и износа на петрол и газ приблизително на сегашните нива поне до 2035 година, за което добивът от Баренцово море ще има ключово значение.

„Ако Норвегия трябва да остане дългосрочен доставчик на петрол и газ за Европа, тогава Арктика трябва да бъде част от този разговор“, заяви енергийният министър.

В разговорите с представители на ЕС Норвегия е изтъкнала, че районите на Баренцово море, отворени за добив на петрол и газ, също са свободни от лед, както Северно море, и следователно са по-малко податливи на петролни разливи и други екологични въздействия. Според Осланд добивът също така помага за запазването на работни места и населени места в северните райони на страната, които граничат с Русия.

Норвегия има суверенното право да разработва ресурсите на Баренцово море, дори ако ЕС продължи да подкрепя мораториума, посочи той.

„Ние ще разработваме тези райони, а след това ЕС ще реши дали да наложи мораториум върху покупките на този газ или петрол“, заяви Осланд.

По думите му арктическият петрол ще бъде продаван на световните пазари независимо от всичко, докато газът може да бъде изнасян по целия свят като втечнен природен газ от завода на „Екуинор” в Мелкьоя край Хамерфест.

Главният директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол също призова ЕС да преразгледа противопоставянето си на нови проекти за добив на петрол и газ в Арктика. Според него бъдещите доставки са необходими, за да се гарантира енергийната сигурност на блока.

Противниците на подобна промяна обаче посочват, че въвеждането в експлоатация на нови арктически проекти ще отнеме много години и няма да допринесе съществено за решаването на краткосрочните енергийни проблеми на Европа.

Освен петрол и газ Норвегия произвежда и излишък от възобновяема енергия благодарение на широката мрежа от водохранилища и водни ресурси, захранващи водноелектрически централи. Страната изнася тази енергия за Европа чрез трансгранични електропроводи.

В миналото Норвегия се представяше като „зелената батерия“ на Европа, но според министъра тази концепция вече е остаряла, тъй като Норвегия сама не може да балансира европейския електроенергиен пазар.

Тази концепция допринесе за изграждането на нови междусистемни електропроводи, включително връзки с Великобритания и Германия но предизвика известна съпротива в Норвегия на фона на ръста на цените на електроенергията в Европа.

По-тясната интеграция с европейската електроенергийна система направи Норвегия по-уязвима към колебанията на цените на континента.

Осланд заяви, че Норвегия няма да изгражда нови междусистемни електропроводи, но остава ангажирана със силното сътрудничество с Европа в електроенергийния сектор.

Той призова европейските страни да укрепят стабилните си електроенергийни доставки, отслабени от затварянето на въглищни и ядрени електроцентрали и от недостатъчните инвестиции в нови газови централи.

Това ще доведе до по-ниски цени и ще създаде по-голяма взаимност при трансграничните потоци на електроенергия, каза той.

„Бъдещето е в наличието на много силна и интегрирана система“, заяви Осланд.