Четвъртата вълна ще има тежки политически последици

Европа отново не успя да се ориентира в ситуацията, забавянията и изобщо, в политиката на пандемията. Големите части на континента ще бъдат в безспорна четвърта вълна до края на този месец, преди да са достатъчно ваксинирани, за да игнорират медицинските последици. Това ще бъде трудно за обяснение, пише The Telegraph в материал, представен без редакторска намеса от агенция „Фокус“.

Случаите на COVID-19 в Каталуния са над нивата в Обединеното кралство на глава от населението, а коефициентът на възпроизводство R е над 2,0. Португалия следва траекторията на Обединеното кралство само с малко забавяне, докато френският министър на здравеопазването Оливие Веран казва, че страната му може да бъде залята до края на юли. Сякаш беше поличба, министър-председателят на Люксембург е хоспитализиран с COVID-19 дни след присъствието си на среща на върха на лидерите на ЕС в Брюксел. И все пак вътрешните граници на Европа остават широко отворени. Императивът за спасяването на туристическия сезон тази година парализира политическите лидери.

В сюрреалистичен обрат Европейската комисия активно заплашва с мерки срещу Германия за налагане на изискване за карантина на собствените си жители, които се завръщат от Португалия - тоест за опит да се предотвратят повече смъртни случаи в Германия в резултат на до голяма степен ненужни пътувания. Комисарят по правосъдието Дидие Рейндерс казва, че правилата трябва да бъдат абсолютно еднакви за всички. Това е доктринална лудост. Свидетели сме на нова демонстрация на дисфункционалните патологии на ЕС. Европа има лаборатория на ултразаразния вариант „делта“ в Англия от седмици пред очите си, но колективната система на ЕС не успя да вземе под внимание урока. Грешката повтаря случилото се по-рано тази година, когато политиците пренебрегнаха очевидните опасности на „британския вариант“, когато въвеждането на ваксините в ЕС едва беше започнало.

За моя изненада, Еманюел Макрон се измъкна с решението си през януари да не се вслуша в призивите на френския научен съвет за превантивен „локдаун“. Критиката е заглушена, въпреки че броят на жертвите се оказа „Еърбъс“ на ден в продължение на два месеца, докато той така или иначе не беше принуден да склони на по-строги ограничения. Ако Борис Джонсън се противопостави на Сейдж и Нервтаг толкова открито по този начин, той щеше да бъде разпнат от лобистките журналисти около Уестминстър. Г-н Макрон може да се измъкне и втори път, но той разчита вече твърде много на късмета си, след като каза на нацията, че „щастливи дни“ са отново тук, а след това тръгна на непринудена обиколка на туристическите селища на Франция (в хода на която му зашлевиха шамар) . Той изпрати кабинета си в градините на кафенетата, за да рекламира отварянето, за разлика от предпазливото послание на Даунинг Стрийт. Рейтингите на г-н Макрон скочиха, но благодарение на нещо, което френските епидемиолози знаеха, че са напразни обещания.

Във френските медии се тиражира любопитна теория - вероятно идващ от брифингите на Елисейския дворец - че Франция е по-малко уязвима от „делта“ щама, отколкото Великобритания, защото а) британците разчитат силно на ваксината AstraZeneca: съмнително заключение, тъй като тя се оказа равна на Pfizer-BioNtech в реални данни. И б), защото британците избраха да удължат времето между ваксинациите, докато Франция се придържаше по-близо до правилото за три седмици. И все пак Великобритания е ваксинирала 51% от населението. В сравнение във Франция са 31%, в Португалия 37%, и по 39% в Испания и Германия. Зашеметяващите 86% от възрастните във Великобритания са получили първа доза, почти световен рекорд и предшественик на показателите за пълна имунизация. Това е свидетелство за социална солидарност, но също така и за политически и институционален успех. Това разкрива стадния имунитет, което позволява на страната да се отвори на 19 юли и да си отдъхне от всичко.

Денят на свободата на Борис Джонсън се разглежда като акт на безразсъден авантюризъм в цяла Европа. Те предполагат, че той ще съжалява горчиво. Но пресичащите се променливи на ваксините, антителата, възрастта и времето, могат също да се окажат в полза на решението. Ако е така, демонстрационният ефект на постпандемичния живот във Великобритания ще става все по-неудобен за онези лидери на ЕС, които все още се борят с четвърта вълна в началото на есента и са принудени да предприемат принудителни мерки. Г-н Макрон отвори отново, преди да достигне нужния праг на безопасност. Темпът на ваксинация се е забавил до под 170 хиляди на ден. Има всеобхватно въздържание, до известна степен заради собствените му изказвания по време на войните с AstraZeneca. Само 57% от персонала в домовете за грижи са ваксинирани. Неговото решение е да се подготви за задължителна ваксинация, отначало за служители от първа линия, но не непременно да спира там. Това е политическият нитроглицерин, който вероятно ще предизвика съпротива извън анти-вакс кръговете.

Рискът е дълга и хаотична четвърта вълна, която ще мине през септември, проваляйки отварянето във Франция. Г-н Макрон вече е на тънък политически лед. Неговата изчезваща партия „Република напред!“ почти се изпари до 7% според последната анкета на Ifop-Fiducial и това предполага, че той ще загуби балотаж срещу бившия голист Ксавие Бертран. Коварната ситуация, пред която сега са изправени редица европейски лидери, датира от стратегията на ЕС за ваксинация от миналата година - учебник за това как бюрократичната централизация в Брюксел може да извади, вместо да добави стойност. ЕС направи заключението - както винаги - че отговорът е повече Европа, а не по-малко. Идеологическият тласък за сертификат за ваксинация на ЕС в бързане да се отмени националния граничен контрол е в почти същия дух. Предполагам, че пандемията е променила коренно общественото отношение на Германия към ЕС. Тя направи това в деликатен момент, когато Германия също беше включена в големи фискални трансфери чрез Фонда за възстановяване на ЕС за 800 милиарда евро, първоначално представен като план за облекчение на COVID-ситуацията, но в действителност патронажен фонд за Европейска комисия с ненаситни амбиции.

Поразително е, че манифестът на Християндемократическия съюз (ХДС), публикуван под ръководството на Армин Лашет, недвусмислено определя, че този фонд е еднократен инструмент, а не началото на хамилтонов фискален съюз със споделени дългове. Всъщност текстът на ХДС е ледено студено за защитниците на свръхдържавата на ЕС. Ясно е, че „Голямото отваряне“ на европейската икономика, отбелязано от Standard & Poor’s преди седмица, вече е провалено. Лятото Средиземноморския клуб е пред пълен провал. Джейкъб Нел от Morgan Stanley казва, че ударът за БВП може да бъде 1,5% за Италия, 1,7% за Португалия, 2,3 % за Гърция и 2,5% за Испания при „тежък сценарий“. Това не е краят на света сам по себе си, но представлява нов асиметричен шок по съществуващите линии на разцепление. Това допълнително разширява пропастта Север-Юг, правейки универсалната парична политика на Европейската централна банка все по-малко устойчива.

Италия и Испания няма да си възвърнат нивата на производство преди пандемията в най-добрия случай до 2022 година. Германия ще се е възстановила до четвъртото тримесечие на тази година. Вече е в пълноценен бум, има риск от прегряване, тъй като услугите наваксват производството. Индексът IHS Markit за германските услуги достигна 10-годишен връх през юни, като разходите нараснаха с най-бързите темпове от началото на серията преди четвърт век. Директорът на Бундесбанк Йенс Вайдманн казва, че инфлацията в Германия ще се движи към 4% по-късно тази година, ниво, невиждано от бума на Обединението в началото на 90-те години, когато лихвените проценти бяха близо до двуцифрени – не -0,5%. Той призова за бързо намаляване на покупките на пандемични облигации много преди изтичането на сегашната схема през март следващата година и пълно спиране на количественото облекчаване веднага след като пандемията приключи.

В забележителна реч пред Ludwig-Erhard-Stiftung (обърнете внимание на името), г-н Вайдман изрично предупреди ЕЦБ да не се плъзга в капана на фискалното господство или да „поставя устойчивостта на публичните финанси над целта за ценова стабилност“. Той се позова на Троянската война: гневът на Ахил и почти фаталното разкъсване на гръцкия съюз (след чума). Тълкувайте това, както желаете, но звучи като изстрел в десетката. Има ли предвид, че Европа не трябва да приема за даденост, че Германия е дойна крава? ЕЦБ финансира целия бюджетен дефицит на латинския блок по време на пандемията, дърпайки завеса върху основното влошаване на профилите на държавния дълг. Banco de España казва, че дългът на Испания е скочил с 30 процентни пункта до 125% от БВП, от настъпването на COVID-19. Португалия достигна 136%, а Италия флиртува със 160% от БВП тази година. Остава отворен въпросът дали тези страни могат да се финансират на световните капиталови пазари без QE дълговия щит. Конусната истерика в Европа е с порядък по-опасна от американската конусна истерика.

Би било неточно да се каже, че ЕЦБ е в политически капан на държавите длъжници, въпреки че има елемент от това. Той е заловен от нови кейнсианци, които са изоставили първоначалния режим на „двойни стълбове“ (помните ли M3?), наследен от монетаристката Бундесбанк. Ефектът е почти същият. Политиката им е несъвместима във времето с германските икономически нужди или културни традиции и в крайна сметка трябва да завърши с борба за паричен контрол. Никой не трябва да подценява впечатляващото решение от миналата година на германския конституционен съд, когато той постанови, че ЕЦБ действа извън правомощията си, използвайки покупки на облигации за извършване на прикрити фискални спасявания в нарушение на договорното право на ЕС. COVID-19 доведе до краткосрочно примирие и заглуши напрежението. Но той задълбочи основния проблем и в крайна сметка може да доведе до изчистване на сметките между европейския кредитор и длъжник. Четвъртата вълна ще има значителни последствия.