Полезни навици, които запазват мозъка млад дори и в напреднала възраст

Рождените дни отбелязват с една и съща дата как остаряваме всяка година, но различните части на тялото ни всъщност могат да стареят с различно темпо. Ново проучване, ръководено от изследователи от Каролинския институт и Университета в Гьотеборг (Швеция), разкрива как някои от нашите всекидневни навици и здравословни фактори могат да забавят или да ускорят начина, по който остарява мозъкът.

Как се измерва „възрастта“ на мозъка?

Международният екип учени анализира 739 души на 70-годишна възраст, без установени когнитивни нарушения. Чрез различни биологични показатели и подробни прегледи те изчисляват т.нар. „мозъчна възраст“ – дали мозъкът изглежда по-млад или по-стар от реалните 70 години.

Изводите подчертават ключовата роля на състоянието на кръвоносните съдове за запазване на младоликия вид на мозъка. Сред препоръките им се открояват редовната физическа активност, поддържането на здравословна диета, отказването от цигарите и добрият контрол на нивата на кръвната захар.

„Факторите, които влияят негативно на кръвоносните съдове, могат да са свързани и с по-бързо стареещ мозък. Това показва колко важно е да поддържаме съдовете здрави, за да защитим и мозъка си,“ казва невропсихоложката Анна Марсеглия от Каролинския институт.

Какво влияе върху остаряването на мозъка?

Екипът свързва по-високата мозъчна възраст с липсата на физическа активност, диабета и прекарания инсулт. В проучването се открива и връзка с по-високи нива на възпаление и кръвна захар – показателно за комплексно взаимодействие на няколко ключови фактора.

Отбелязват се и разлики между мъжете и жените. Например, нивата на глюкоза се оказват по-определящи за мозъчната възраст при мъжете, което според учените ще бъде предмет на по-задълбочено изследване в бъдеще.

За да изчислят възрастта на мозъка, учените използват дълбочинна невронна мрежа (deep learning), тренирана с над 18 000 изображения от ядрено-магнитен резонанс (MRI) на хора без когнитивни проблеми. След това резултатите се сравняват с анализи на кръвни проби и информация за начина на живот, здравословното състояние и когнитивните способности на участниците.

„Алгоритъмът е както прецизен, така и лесен за употреба. Той все още е изследователски инструмент, който тепърва се оценява, но целта ни е да го приложим и в клиничната практика, например при диагностика на деменция,“ отбелязва клиничният гериатър Ерик Уестман от Каролинския институт.

Връзката с деменцията

Най-уязвими към дегенеративни заболявания (като болестта на Алцхаймер и деменция) са именно мозъците, които „стареят“ по-бързо. Откритията на изследователите подсказват, че поддържането на здравословен начин на живот може да забави или отложи когнитивния спад.

Досега други проучвания вече са свързвали остаряването на мозъка с фактори като нивото на кръвната захар и дори живота в бедност. Много от тези условия могат да бъдат повлияни позитивно – независимо дали на индивидуално или на обществено ниво. В дългосрочен план специалистите целят да открият ефективни стратегии за предотвратяване на деменцията, вместо да се ограничава лечението само до облекчаване на симптомите.

„Въпреки появата на нови лекарства срещу Алцхаймер, те няма да са ефективни за всеки с деменция. Затова искаме да проучим как можем да повишим устойчивостта на мозъка срещу патологично остаряване,“
казва Марсеглия.

Разлика между мъжете и жените

Тъй като при мъжете и жените се наблюдават различни свързани фактори за мозъчното остаряване, екипът планира да задълбочи проучванията си върху биологичните определящи фактори (например хормони) и социокултурните условия.

„Идната година стартираме проучване, което ще анализира как социалните аспекти на здравето – социално взаимодействие, подкрепа и общуване – в средна и напреднала възраст, заедно със съня и стреса, влияят върху устойчивостта на мозъка. Ще обърнем особено внимание на здравето при жените,“
обяснява Марсеглия.

Резултатите от това проучване са публикувани в списанието Alzheimer’s & Dementia: The Journal of the Alzheimer’s Association.