Въвеждането на "справедлива цена" на пазара чрез промените в Закона за защита на потребителите, ще бъде непосилно като упражнение и най-вероятно ще бъде доста безполезно като ориентир.
Това заяви в интервю за News.bg икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов във връзка с мерките, които предлага "Прогресивна България" за спиране ръста на цените на пазара.
Николов обясни, че "справедливата цена" като мярка, заложена в Закона за защита на потребителите, е пазарната цена на бизнес, производител, търговец и потребител, които се съгласяват да извършват транзакция. "Говорим за концепция, а не по-скоро за разписан текст, както методологии и подзаконови актове затова как се изчислява справедливата цена", посочи икономистът.
Според него изчислението на "справедлива цена" ще отнеме много повече работа, отколкото самата мярка да действа реално на пазара.
"Основната критика, което идва от модерната търговия е, че бизнесът ще бъде натоварен с административни изисквания, на веригите на доставки, на разходите за производство и това е доста основателно притеснение. Правителството залага мерки за борба с цени, но налага допълнителни административни изисквания върху бизнеса. Иначе мерките са прозрачно насочени към големите търговци на пазара", коментира Адриан Николов.
Той смята, че няма как да бъдат накарани малките търговци да дават отчетност, която би могла да бъде в капацитета на една голяма търговска верига.
Според Николов Комисия за защита на потребителите е доста снабдена с нови права още със Закона за въвеждане на еврото.
По думите му от друга страна КЗК има нови инструменти с разширяване на идеята за монополно положение.
"Ние добавяме една нова концепция, в която се допуска, че е възможно няколко фирми да имат монополно положение, без да има нужда се доказва картел. Леко се разширява полето на конкурентното право, но е интересно да видим доколко институциите ще могат да прилагат правомощията си. Моето мнение е, че досега не използваха активно инструментите, които им даде държавата поради липсата на хора и поради липсата на политическа стабилност", допълни икономистът.
Според него от началото на предизборната кампания се опитва да се изтласка темата с цените на преден план.
"Това беше най-вече чрез говореното на президента Илияна Йотова с ясни критики към служебното правителство и още откакто стана ясно, че Румен Радев ще има собствено правителство, започна да се тласка темата с цените, представена като кризисна ситуация", посочи Адриан Николов.
Той е на мнение, че новото правителство се опитва да си изработи криза с цените, защото знае, че това е най-ясно разбираемата и най-лесната потребителска тема.
Адриан Николов заяви още, че в икономическата наука няма понятие "спекула" и да се говори на такава би било несериозно.
"Не знам доколко има поле за такъв разговор, но това, което е важно да се каже е, че ценовите процеси се движат от потребителското поведение и очакване. От самото говорене за инфлация, кара потребителите да изкарат напред покупките си, което тласка напред инфлацията. Самото говорене, че ни очаква голям ценови шок за в бъдеще, създава условия за повишаване на цени още преди да се е случило", посочи той.
Адриан Николов допълни още, че солените глоби, които се предвиждат с промени в Закона за защита на потребителите промените в Закона за защита на потребителите от 100 000 евро биха били по сила на големите търговски вериги. Глобите може да са по-скоро като процент от оборота, отколкото като фиксирана сума, уточни икономистът, като добави, че глобите няма да бъдат налагани с цел да бъде унищожен бизнесът.
Той заяви още, че няма нужда от мерки за овладяване на цените на пазара с агресивни мерки.
Според Адриан Николов, ако се търсят антиинфлационни мерки трябва да се търсят на други места - като например в държавния бюджет, а не в КЗК и КЗП.
"В бюджета виждаме положителни сигнали. Основният виновник е увеличението на разходите за заплати в публичната сфера. Първите корекции в бюджета трябва да бъдат насочени в намаляване бюджетния дефицит, премахване на автоматичните механизми в заплатите в публичната сфера и обмисляне на по-мек механизъм за минималната работна заплата", добави Николов.
Според него важната стъпка, която трябва да предприеме правителството е преосмисляне на администрацията. Общинските администрации също са ключови, защото много общини обслужват все по-малко и по-малко население, отчете икономистът.
Николов смята, че разговорът за големите реформи ще тече през есента на 2026 година и когато се пише бюджетът за 2027 година.
"Най-ясният натиск в момента е за увеличение на здравната вноска, защото има секторен интерес от страна на Българския лекарски съюз, да се увеличат разходите за здравеопазване", каза още Николов.
Според него другото, за което трябва да се следи внимателно в бюджета, са и разходите за отбрана в бюджета за 2026 година.
Адриан Николов се надява правителството да има желание за реформи и да мисли по-управленски.
"Правителството влиза с потенциал 4-годишен мандат, докато в момента има ясно мнозинство, освен ако не направи гигантски гаф или опит за увеличаване на данъците", добави още икономистът.